БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Копирайт в страната на чудесата

Ники Русиновски (djsupermax)

Раздел: Публицистика  Цикъл:

Музикалният бизнес

 

The Matrix II: Профон

 

 

 

Заб.: Този материал е част от финалния резултат на тримесечно журналистическо разследване, направено по поръчка на сп. “Ритъм” през април-юни, 2003 г. Статиите от разследването не са публикувани. Няма и да бъдат:) 

 

 

Тази история е толкова абсурдна, че трудно може да се възприеме сериозно. Авторът влезе в нея с едно виждане и след като проучи внимателно всички подробности и разговаря с някои от участващите, излиза с приблизително обратното на началното си мнение. И в двата случая му се искаше да е максимално обективен, но това много трудно се постига, когато те гледат в очите и те лъжат. Излиза, че задължението да си коректен важи само за тебе. Затова авторът предпочете да разположи безспорните и спорните факти, наблюдения и коментари в една приказна естетика, съответстваща на нивото на абсурда на историята и на претенциите на някои от действащите лица в нея.

 

Имало едно време едни хора, които имали радиостанции и телевизии. Не е казано дали те били добри хора, но правели програми за всички останали, което принципно е добро и хората ги слушали и гледали. За целта въпросните електронни медии ползвали музика. Имало и един закон, наречен Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Според мнозина той бил добър закон, макар че тези, които го казвали, често го ремонтирали и вечно се оплаквали, че все нещо не му е както трябва. Та в този закон пишело, че щом си електронна медиа и ползваш музика, трябва да си плащаш за това. Не става дума да си купуваш дисковете с музика от магазина, а да плащаш допълнително на носителите на авторски права за това, че си въртиш бизнеса като използваш тяхната музика.

 

Загадъчните същества “носители на авторски права” са три вида. Авторите на музиката са най-големите, а сродните им подвидове са продуцентите и изпълнителите. Тези същества живеят някъде далеч вдън гори тилилейски и даже през девет морета в десето и затова принципно трудно се общува с тях. Нито можеш да ги издириш, за да им платиш, нито те могат да те открият, за да си вземат парите. Освен това са адски много на брой. Всяка песен си има по няколко такива същества, на които трябва да платиш, ако искаш да я пускаш.

 

Добрият закон му е намерил цаката. Той разрешава съществата-носители да се групират в дружества за колективно управление на права (нещо като ОЧЗ) и да си назначат във всяка страна някой, който да се грижи електронните медии да си плащат за музиката. В България за съществата-автори например се грижи дружеството на авторите “Музикаутор”. Плащаш му и си пееш. То си има грижата да разпределя справедливо парите на авторите по света и у нас. Не е като да няма проблеми, но в общи линии приказката си върви спокойно и всички живеят щастливо.

 

След поредното изменение на добрия закон някъде в миналото се оказва, че електронните медии трябва да плащат и на другите същества – продуценти и изпълнители. Настава суматоха. Оказва се, че съществата имат в България свои представители (музикални компании-лицензианти), които имат право само да им издават албумите, но не и да получават пари за правата им. От друга страна пък бизнесът на радиостанциите и телевизиите е още малък, те нямат много пари и не могат да плащат.

 

Тук в приказката се появява вълшебната дума “бартер”. Двете страни се споразумяват за компромис. Радио и ТВ станциите няма да плащат на продуценти и изпълнители с пари, но ще предоставят на музикалните им компании рекламно време, в което те да си рекламират албумите по техните станции. Сделката изглежда по-изгодна за станциите, но музикалните компании нямат особен избор – те не са си написали домашното, с което да си поискат както се полага правата, пък и разбират, че за да се стрижат овце, първо трябва да храниш агнетата да поотраснат, а не да ги заколиш на Гергьовден. Всички си стискат ръцете, произнасят високо вълшебната дума “бартер” и нещата тръгват, макар и много проблематично.

 

Уговорката е, че магията на вълшебната дума ще се използва само за известно време, докато се нормализират нещата в приказната страна. Колко е това известно време, всъщност въобще не е известно, макар че има договори, а в договорите има срокове. В приказната страна България обаче вече 14 години върлува лош вирус – едни му викат “преход”, други “демокрация”, трети “криза” – и в общи линии всички са болни, недоволни и безпарични. Хората са бедни, пазарът е малък, а пиратството голямо. Музикалните компании обаче са упорити и постепенно разширяват бизнеса си, макар че не печелят много. Даже почват да си пишат домашното и създават ОЧЗ-то “Профон”, което да защитава правата на загадъчните същества – продуценти, пък ако може и изпълнители.

 

И електронните медии са упорити: пари и пазар няма, но радиостанции и телевизии – колкото искаш. Някои от тях започват да правят и пари, но като цяло също като музикалните компании не печелят много. Повечето от тези няколкостотин електронни медии са на ръба на фалита или с мъка се издържат. Заслугата при всички случаи е и на един друг закон (няма да го споменаваме тук), за който всички постоянно казват, че е лош и все напират да правят нов, който после се оказва пак лош. Лошият закон създава едно върховно същество НСРТ, което хем да е полицай и да въдворява ред в областта на медиите, хем да прави добро. Това НСРТ нещо се оплита и го сменят с друго същество - СЕМ. Заради закона ли или заради съществото НСРТ/СЕМ, но в момента има твърде много електронни медии в тази приказна страна като една човешка длан и положението с тях яко се е заплело.

 

Тук в приказката ненадейно се появява и един цар, който омагьосва хората с думите, че ще ги оправи за 800 дни. Каква би била тази приказка без цар? Никаква! Честно казано, той обаче няма пряко отношение към точно тази приказка. Освен това, че в процеса на оправянето магията му нещо явно се скапва, защото от появата му музикалните компании постепенно започват да стават все по-нервни и твърдят, че бизнесът им се свива, защото хората обедняват още повече, вместо да забогатяват. Дали царят, дали пиратите, които неговият добър войник Бойко Борисов незнайно защо не ще да гони, дали нещо в самите музикални компании – никой не знае кой точно е виновен, но музикалният бизнес в приказната страна наистина се свива. Този на радиостанциите – също, макар и по-малко.

 

Едва проходилото ОЧЗ “Профон” тръгва да си събира парите. Неговите членове са същите тези музикални компании, които очакват по този начин да си докарат някой лев; всъщност доста левове и по един сравнително лек начин. Никой не спори, че компаниите си ги заслужават, но някак и никой не взема насериозно ОЧЗ-то, сигурно защото е младо, зелено и има още жълто около устата, а овремени - и отзад. Действието се развива така:

 

“Профон” внезапно изскача от мейла, факса или телефона на съответния радиотелевизионен оператор и крясва: “В името на добрия закон, давай парите или ще кажа на СЕМ, че си пират и ще ти вземе лиценза!” Станциите също са чели закона и знаят, че трябва да плащат, затова казват кисело: “Добре, колко искаш?” “Всичко, а ако може – и повече”, ухилва се щастливо “Профон” и им праща проектодоговор: “Ето тука пише”.

 

След прочитането на проектодоговора на радиотелевизионните оператори им се изправят косите. В този вълшебен свитък те имат само задължения – финансови и нефинасови, но кое от кое по-абсурдни. Ако говорим за финансовите, то “Профон” им иска около 4% от оборота. Печалбата на станциите – където я има – обикновено не е голяма, но оборотът им не е чак толкова малък, тъй като това е скъпа дейност. Разбира се, някои могат спокойно да платят. Но за повечето станции това означава, че им искат към половината от печалбата, а в немалко случаи – дори цялата и повече. На практика излиза, че станциите ще се бъхтят да работят, а някой просто ще им прибира парите.

 

На този етап в приказката замирисва на грабеж и желанието на операторите да плащат за музиката изведнъж се изпарява. В добрия закон все пак не пише такива неща, започват да протестират те и искат договаряне на някакви по-разумни условия. “Профон” обаче не ще и продължава да настоява: “Парите или живота!”. При това положение операторите имат само един изход – да се обърнат към юристите си, за да видят какво точно казват добрият закон, лошият закон и всички останали закони в приказната страна колкото една човешка длан. Започват да се интересуват дори от законите и практиката в другите страни по света. И тогава изведнъж почват да изникват всякакви въпроси.

 

Във всички закони по света и у нас пише, че всеки, който има някакви претенции, трябва да може да ги докаже. Операторите питат “Профон”: “Ти какво си?” ОЧЗ-то отговаря: “Дружество за колективно управление на права”. “А какви права управляваш?” “Всякакви сродни, без авторските”, отвръща “Профон”. “А кой те е упълномощил, тоест ти е дал правата си да ги управляваш?”. “Членовете ми музикални компании. Те представляват големите световни музикални компании и някои български. В общи линии – почти всички”, заявява самоуверено “Профон”.

 

Но в приказната страна е известно, че представителите на големите световни компании са само лицензианти. В общи линии, те имат само правото да издават по някой и друг албум на мейджърите, да рекламират продуктите им и да кълнат пиратството. Мейджърите гледат лицензиантите си изпод вежди и по правило не им позволяват дори да издават албумите им на диск, понеже се опасяват, че собствените им представители ще ги пиратстват. От което лицензиантите страдат жестоко, а пиратството процъфтява, но това е една друга много абсурдна приказка.

 

Та радиотелевизионните оператори казват на “Профон” да покаже документи, в които изрично пише, че е упълномощен да управлява правата, за които иска пари. “Профон” няма такива документи, разсърдва се, заплашва, но подвива опашка и се оттегля за известно време, докато ги събере. Естествено, това се случва, но проблемите не свършват дотук.

 

Добрият закон допуска, че може да има няколко различни дружества за колективно управление на права, тоест фактически забранява монопола в тази дейност. Всички знаят, че едно дружество ще събира много повече и по-безпроблемно парите си от станциите. Законодателите на приказната страна обаче са постъпили мъдро, защото добре разбират, че едно дружество-монополист, имащо на своя страна закона, ще разполага с практически неограничена от нищо и никого възможност да изнудва и рекетира радиотелевизионните оператори. И очевидно са искали да избегнат именно това. Цялата досегашна дейност  на ОЧЗ-то “Профон” в приказката обаче се стреми да го утвърди именно като фактически монополист, с което то директно нарушава духа на добрия закон. Поведението му в немалко случаи е на ръба на закона, а може би и отвъд него.

 

“Профон” иска да му се плаща за музиката, която използват операторите. Тя обаче не е само музика на членовете на сдружението. Само в България (по данни на “Профон”) има към 700 продуцентски компании. Членове на дружеството са едва около 30 от тях. Няма съмнение, че това са 30-те най-големи, които продуцират и издават вероятно поне 90-95% от използваната музика, че дори и повече. Но “Профон” настоява да получава парите за всичките 100%.

 

Истината е, че такава практика е съмнително законна, но се използва масово в областта на защитата на авторските права. Причината е, че тя е в интерес на всички страни. Станциите плащат веднъж и повече нямат грижи дали са платили на еди кого си за това, че са въртяли 5 пъти едната му песен. Дружеството пък така получава повече пари. А продуцентите-нечленове на дружеството при желание се обръщат към дружеството и си искат парите за тяхната част от пая. И в тази приказка всички са щастливи, но за нещастие нашата приказка е друга.

 

Случаят с “Профон” е изключително проблематичен казус – изглежда, най-вече по вина на самото дружество. То иска парите на всички продуценти, но не предлага на станциите защита срещу претенциите на трети страни. С други думи, всеки продуцент-нечлен на “Профон” може да отиде във всяка радиотелевизионна станция и да си поиска парите, нищо че станцията ги е платила - на “Профон”. Нормално би било “Профон” да поеме задължението да осигури всички такива претенции, след като събира всички пари. Такава клауза в проектодоговорите й обаче няма. В този случай станцията, която веднъж е платила на “Профон”, ще бъде принудена да плаща отново – толкова пъти, колкото други продуценти пожелаят да си поискат от нея парите - или ще бъде осъдена. Тоест, “Профон” прибира парите, може би дори ги разпределя някому, но защита срещу претенции на трети страни не предоставя.

 

Както стана ясно в тази много сложна приказка, сумите за права на всички тези независими от “Профон” продуценти са едва няколко процента от общата сума. Човек би предположил, че никой не би си направил труда да стигне до съд заради няколко лева. И отново тук се явява чудната от законова гледна точка практика на “Профон”, която дава богати възможности на всички хитреци да бръкнат в меда. Дружеството иска заплащане на процент от оборота, а не на брой излъчвания на съответната песен. От това следва любопитната подробност, обяснена най-ясно от директора на радио “Витоша” Румен Димитров: “Утре си правя една компания и заявявам: “Аз съм продуцент”. След което отивам при конкурентна радиостанция и казвам “Добър ден, а на мене колко ще ми платите?” Те ми отговарят: “Ама как, ние дори не сме ви излъчвали парчето!” И аз им казвам: “Ама кой казва, че сте го излъчвали? Нали плащате не на брой излъчвания, а на обем – процент от оборота? Кажете сега на мене колко ще ми платите!” При 700 продуцентски компании тази ситуация въобще не изглежда само хипотетична.

 

“Профон” създава и още маса юридически проблеми. Като истински приказен персонаж, в практиката и проектодоговорите си дружеството предпочита да борави по-скоро със заклинания, вместо с факти. В писмата си до операторите то се обявява за единствен легитимен представител, с когото станциите трябва да сключат договор. Това, меко казано, не е напълно вярно. Тоест, въобще не отговаря на истината. Както стана ясно, добрият закон ЗАПСП не допуска “единствен” представител при колективното управление на права. Легитимност пък “Профон” има за около 30 от общо 700 продуцента. Тъй като това са най-сериозните основания за сключването на договор с “Профон”, всеки подписал може да се запъне и да поиска обявяване на въпросния договор за нищожен или унищожаем. Почти всяка точка от ЗЗД (чл. 26-35) дава такава възможност в този случай.

 

Това обаче са хипотези. Но и фактите са категорични: в областта на продуцентските права “Профон” не би могъл да бъде единствен представител с 30 от общо 700 компании, а в областта на изпълнителските права съществуват поне още три дружества - по данни на самия “Профон”. Освен това дружеството не само иска процент от приходите на операторите, но и поставя условие този процент да не е по-малък от определена сума. Това е изискване, което на практика би убило всяка станция, която не може да изпълни такова искане.

 

Операторите имат несъгласия не просто с конкретния размер на сумата, която им се иска, а дори с порядъка й. По закон авторските права са водещи. За тях те плащат 0,75% до 1,25% от оборота си. Продуцентските и изпълнителските права би трябвало да са със същия размер и дори по-малки. Но “Профон” иска в пъти по-големи суми. Базата “общ приход от радио/ТВ/ дейност” също предизвиква сериозни въпросителни. Нито една станция не се издържа от радио дейността си, а от търговската си дейност – продажба на реклама. Продажбите на реклама пък не зависят чак толкова от музиката. Отново обяснява Румен Димитров:

 

“Да речем, че имаме две еднакви станции, които работят в един и същ регион – град, да речем. Тези станции имат един и същ формат и една и съща плейлиста. Оттам насетне едната станция печели добре, а другата не печели. Защо? Защото рекламният отдел на едната станция е по-добър. И двете ползват музикалния продукт, и двете си плащат за това. Това е своеобразна рента, отдаване под наем на музика. Но защо ние например трябва за едно и също нещо да плащаме повече? Заради това, че сме по-добри търговци? Това не само че няма нищо общо с музиката, но и на практика те стимулира да не бъдеш добър търговец.”

 

Изходът според радиостанциите е да се плаща точно фиксирана сума на излъчено парче и то само за музиката на членове на “Профон”. Така отпадат всякакви юридически проблеми, неясноти и хипотези. Сумата би останала практически същата, тъй като членовете на дружеството представляват почти 100% от реално излъчваната музика и това не се оспорва от никой.

 

“Профон” обаче не желае това. Дружеството не разполага с персонал, който да идентифицира песните на членовете на сдружението и прекрасно знае колко скъпа и главоболна задача е това, затова се стреми да я избегне на всяка цена. Като част от тази стратегия, то се стреми да прехвърли на станциите собствените си задължения в тази област, което поражда поредния конфликт.

 

Съществуват сериозни съмнения, че “Профон” изобщо е в състояние да обработи коректно каквато и да е плейлиста, база данни на лейбъли, мейджъри, изпълнители, тъй като това е къртовски труд по силите единствено на много висококвалифицирани специалисти. Ако трябва дружеството да изпълнява стриктно задълженията си, то би трябвало да поеме един поток от десетки запитвания месечно от страна на радиостанции, рекламни агенции, пък и музикални компании и други относно правата на тази или онази песен, както и обработката на поне 500 годишни плейлисти на електронни медии с най-малко 100, ако не и повече песни във всяка.

 

Според радиостанциите, досегашната практика показва, че “Профон” абсолютно не е в състояние да се справи с такова предизвикателство. Има и нещо друго – дружеството всъщност не е длъжно да го прави. Няма държавен или обществен орган, който да контролира или санкционира дейността му. Всеки опит да се надникне в практиката му би бил незаконен, тъй като то може да се мотивира, че това е търговска тайна. Същевременно “Профон” е регистрирано като сдружение с нестопанска цел по закона за юридически лица с нестопанска цел.

 

Приказката нещо се затегна, затова да обобщим. “Профон” казва “дайте парите” и при това иска всички пари, макар очевидно последното да е доста спорно юридически. Срещу това не предлага нито съответните услуги, нито коректна защита. Юридическата основа на конкретните му договори и действия е крайно мърлява, което води не само до факта, че дружеството не може да си получи парите, но и че прави уязвими операторите, които всъщност трябва да защити с дейността си, за която те му плащат. Въпреки твърденията, че законът е на негова страна, финасовите му претенции са очевидно абсурдно далеч от реалността.

 

При това положение не е чудно, че за няколко години “Профон” е успял да сключи договори само с няколко от 500-те радиотелевизионни оператора в страната. Официално той отказва дори тази информация, макар че тя е известна – договори има с БНР, радиоверигите “ФМ+” и “Фреш” (които са със сходни собственици) и радио “Сити”. Това са под 1% от задължените медии – тоест, маргинален брой без значение за общата тенденция. Говори се също, че въпросните медии са сключили договор за плащане не на процент, а на база на някаква твърда месечна сума. Същевременно “Профон” хем настоява, че другите трябва да плащат на процент, хем твърди, че има еднакъв подход към всички.

 

Едновременно с твърдението, че предоставя равни условия “Профон” декларира и диференциран подход. Ако според вас едното изключва другото, то значи започвате да навлизате в същината на начина, по който обичайно “Профон” мотивира действията и исканията си. Въпросният диференциран подход се изразява в това, че дружеството е разделило станциите в три категории според това какъв обем музика ползват те в програмите си. Съответно, по-малко ползващите би трябвало да платят по-ниска сума. Справедливо, но - изненада! – според критериите на “Профон” всички радиостанции в приказната страна България попадат в най-високо облагаемата категория – с други думи, са музикални станции.

 

Сдружението не признава и факта, че рекламата не е музика. Тя обикновено се прави или с фрагменти от някакви популярни парчета, или от джингли. За да е законно първото, съответният автор на рекламата следва да се обърне именно към “Профон”, който да му каже кой държи правата на това парче, да поиска съгласието на праводържателя за използване в реклама и рекламистът да си плати. “Профон” обаче не е в състояние да осигури такава услуга, макар че това е негово задължение. За сметка на това дружеството иска пари и за рекламата в програмите на станциите, пък как ги разпределя - никой не знае.

 

Във втория случай се използват джингли от саундбанки, за които принципно би трябвало също да се плаща на дружество като “Профон”. Въпросът е, че не е известно някой от продуцентите или авторите на саундбанките да членува където и да е по света в каквото и да е сдружение за колективно управление на права. С други думи, “Профон” отново иска пари, които не му принадлежат, които не е изрично упълномощено от никого да събира и не е в състояние да разпредели справедливо комуто и да било. Случаят изглежда маловажен, но радиостанциите излъчват до 12 минути на час реклама. Ако “Профон” признае, че няма права върху тази част от програмата им, много от тях автоматично ще се окажат в по-ниската ценова категория по собствените критерии на дружеството и ще трябва да му плащат по-малко.

 

Пълен абсурд е, че въпросното ОЧЗ иска да му бъде плащано не само от радиотелевизионните оператори, но и от външните продукции в програмите им. Основанието е, че и външните продукции ползват музика в предаванията си. Добре, но след като веднъж дружеството сключи договор с определен оператор, въпросният оператор плаща за цялата си програма. Настояването след това външните продукции също да сключат подобни договори и да плащат означава, че “Профон” иска да му се плати два пъти за едно и също нещо – ако може и ако номерът мине. Колкото и тъпа да ви изглежда тази приказка, номерът не минава.

 

При всички тези абсурди не е чудно, че по правило няма разумен радиотелевизионен оператор, който да е готов да подпише договор с “Профон”. Човек би си помислил, че при цялата неизрядност на дружеството, след толкова пропуснати години то ще намали претенциите си и ще търси реалистичен компромис, за да може нещата да се уредят и правоимащите най-после да започнат да получават парите си, а операторите да изчистят едно свое законово задължение. Тази приказка обаче е крива и се случва точно обратното.

 

“Профон” вади томахавката на войната и прекратява всички договори за бартер с радиостанции и телевизии. След което следва поредната серия заплашителни писма, в които дружеството дава срок на операторите доброзорлем да подпишат договор до 1 август 2003 г. или ще им забрани след тази дата да излъчват музика. Същевременно негови представители лобират пред СЕМ да се окаже натиск върху операторите и, кой знае, може би да бъде отнет лицензът на 2-3 станции, за да се вкарат останалите в правия път.

 

“Профон” може би има право да забрани на станциите да излъчват музика на неговите членове. На практика обаче това малко трудно ще се реализира. Дружеството не разполага с актуален каталог, който би запълнил десетки хиляди страници с имена на песни на неговите членове. При липсата на такъв то разпространява просто една страничка с имена на 30-те си компании-членове. В този интересен случай никоя станция няма да спре да излъчва само заради голите твърдения на “Профон”, че му нарушава правата. Операторите, подобно на “Напстър” навремето, вероятно ще поискат точен списък на песните, които нямат право да излъчват. Тъй като “Профон” не е в състояние да им достави такъв дори до края на настоящата геологическа ера, дружеството ще трябва да доказва претенциите си за всяка една излъчена песен от всяка една радиостанция. За тази свръхамбициозна задача тези симпатични хора от “Профон” вероятно са намислили да ангажират всички съществуващи юристи на тази планета, но спокойно можете да заложите на това, че и те няма да им стигнат като ресурс за изпълнението й.

 

Съвсем не е невъзможно обаче “Профон” да се съсредоточи върху хитовите заглавия в момента, въртяни от повечето радиостанции. С известна методичност за 2-3 месеца станциите могат да бъдат принудени да замлъкнат, така че повечето вероятно няма да изпълнят исканията да свалят парчетата от програмите си. Ще се стигне до съд, а какво би могло да е неговото решение, е пълна загадка. При всички случаи до финализирането на процеса ще минат години, през които правоносителите няма да получат нито стотинка. Самият “Профон” пък е толкова уязвим, че вероятно ще бъде съден до дупка. Достатъчно е например да се намеси Комисията за защита на конкуренцията, която отдавна би трябвало да се е самосезирала за действията на дружеството.

 

Отделно целият ПР шум, който би се вдигнал при такова драстично развитие на конфликта, никак не изглежда в полза на “Профон”. Организацията на радиотелевизионните оператори АБРО вече пусна писмо до комисиите по култура и медии към Народното събрание, до министъра на културата и СЕМ, в което определя действията  на дружеството като “ултимативни” и “близки до рекет”.

 

Очевидно е крайно време въпросните институции да се намесят в тази абсурдна приказка, в която частно дружество със съмнителна легитимност, съставено от компании, представляващи между другото интересите на големи международни монополи, с непрозрачна дейност и неподлежащо на никакъв публичен контрол, се опитва да използва закона за да извива ръцете на цял бранш от българската икономика.

 

Ако тази приказка трябваше да има добър край, в него двете страни щяха да седнат на масата и да уредят отношенията си на основата на взаимоуважението и разумния компромис. След което всички в приказката да заживеят щастливо, както се полага във всяка приказка. Но тя засега няма край, защото не е измислена от автора приказка. Той не поема и ангажимента да казва кой от героите е добър и кой лош. Но пък смята, че всеки има право сам за себе си да определи това или поне право на информация и затова предоставя някои от интервютата и материалите си, събрани около писането на тази статия, за свободен достъп в интернет на адрес ... .

P.S. Пресата, година по-късно (избрана е новината от в.Банкерь, като най-пълна, но съобщението е публикувано във всички ежедневници):


Брой 22 (05/06/2004), дружества
 
КЗК ПОДКРЕПИ МЕДИИ СРЕЩУ МУЗИКАЛНИ ПРОДУЦЕНТИ
 
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби дружеството на музикалните продуценти в България ПРОФОН заради злоупотреба с монополно пазарно положение. През седмицата антимонополното ведомство се произнесе в полза на жалбата на най-голямата асоциация на частни радиа и телевизии АБРО и на радио "Витоша". В жалбата се твърди, че договорите, които ПРОФОН предлага на партньорите си, принуждават медиите да плащат необосновано високи цени за правата върху музиката, която излъчват.

В мотивите към решението си комисията посочва, че ПРОФОН не обосновава кои точно приходи от радиодейност взима като база за определяне на възнаграждението в своя полза. "Използваното понятие "бруто приходи" е неясно формулирано и създава опасност сдружението, от позиция на икономическата си мощ, да интерпретира тази неяснота по начин, който би увредил интересите на потребителите, като ги поставя в положение да плащат повече от действително договореното" - се казва в мотивите към решението.

Комисията отчита обстоятелството, че продуцентите и изпълнителите имат законно право на справедливо възнаграждение за използване на произведения, които са финансирали и създали. Отчетен е и фактът, че към сегашния момент по-голяма част от радиостанциите използват музика от каталозите на членове на ПРОФОН, без да плащат за това. По тази причина санкцията на КЗК спрямо дружеството е в минималния й размер - 10 000 лева.

"Надявам се, че решението на комисията ще доведе до отрезвяване на ръководството на ПРОФОН - коментира председателят на АБРО Константин Марков. - Очаквам дружеството да се отърси най-после от ориенталския си начин на поведение и да приеме реално нещата. Да приеме европейско поведение, да си махне цървулите и потурите и да седне сериозно на масата за преговори."

"Ситуацията е абсурдна, защото научаваме от медиите за решение да бъдем санкционирани, докато самата комисия все още не ни го съобщава - поясни пред в. "БАНКЕРЪ" управителят на ПРОФОН Мариана Лазарова. - Очевидно е налице кампания, на която аз не искам и не мога да правя коментар. Уважаваме държавните институции, но за нас решение, което да е влязло в сила, все още няма. Ще изчакаме да го получим официално, ще се запознаем с него и ще решим каква да е следващата ни стъпка, която при всички положения ще бъде съобразена със законите."

Пълният текст на решението на КЗК е тук - http://www.cpc.bg/news.php?type=0&id=139 .
2004-05-08

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)