БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Червеи

Станислав Пенчев Пенев (станислав)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Червеи Безкрайно бялото небе се бе смрачило по своите краища. Илюзията за стабилност и вечност, подкрепена от безметежна недостъпност и страх от високото, подтикна дъждовния червей да се окопае по-надълбоко в своята дупка. Ясно му бе, че животът трябва да има някакъв смисъл, но засега той му се струваше непостижим. Червеят е обществено животно. Това всеки го знае. Но той самият не беше достатъчно обществен. Опитите му да се социализира редуваха неуспех с провал. Когато се записа в движението на социалните червеи, всичко на пръв поглед изглеждаше наред, но когато го накараха да вярва, че в бъдещето дъждовните червеи и глистите ще бъдат равни и да прокламира: червеи от всички дълбини, разкопавайте се - той напусна. После се изпробва в бизнес средите, но от там го изхвърлиха на мига. Разбира се, не му достигаха средства за членския внос, камо ли за частната инициатива. Той беше най-обикновен дъждовен червей. Живееше в тясна панелна дупка с много течове и малко отопление. Погрешно е твърдението, че дъждовните червеи обичат водата и дъжда. Те излизат от дупките си когато вали, защото вътре става невъзможно да се живее. Излизат тези от бедните съсловия. богатите живеят в дълбоки три, четири, пет и т.н. стайни апартаменти с развита водоотточна система, с много удобства и екстри. Но ето, че един ден при местния дъждовен червей дойде инвеститор от Запад. - Е, как е икономиката по тези земи - запита той. - Бизнесът върви ли? - От нас, господине, само оплаквания можеш да чуеш. Ние сме бедни и в мизерия живеем. На нашата почва няма условия за просперитет. Умни сме, ама сме бедни. - Брей, че какво й е на почвата. Мека, рохка, само за работа. За ден една кофичка кисело мляко с пръст можеш да разровиш, а ние у нас едва чаша кока-кола обръщаме. - Ние, господине, не ровиме почвата. - Как така не я ровите. - Не я ровим. трудна е таз работа. Ние тук само водата мътим. - Как така,мътите водата? - Мътим я! Чакаме да завали дъжд, да се накисне хубаво всичко и наизлизаме да мътим водата... А у нас често вали. - Че какъв смисъл има от това да мътите водата? Не е ли по-добре да разравяте земята, че да ражда повече и да има какво да ядете? - Ние не се грижим за яденето. Ние сме идеалисти. При нас само най-тъпите ровят почвата, а по-умните мътят водата. А после взимат всичката храна. Ама вече няма тъпи. Всички сме умни и само мътим водата. - Добре де, какъв е тогава смисълът на вашия живот тук? Каква е целта на съществуванието ви? Местният червей загадъчно се усмихна: - Почакай, господине, почакай. Ще видиш! Има смисъл. Нашето предназначение не е току-така в тоя живот. Ние служим на висша цел. - Брей да му се не види - рече западният инвеститор, - то във вашата страна не може да се инвестира. Виж, обаче, за пране на пари става. Каквато ви е мътна водата... Само не можах да разбера с какво служите на таз земя, че още ви търпи тук... След като ви мързи да ровите почвата... В този момент една ръка се протегна от небето. - Бягай - кресна западният инвеститор. - Ето за какво служим, господине - провикна се издигащият се във висините местен червей, - за стръв!
2004-03-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)