БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Облаче от страх

Диана Гочева Петрова (dianapetrova)

Раздел: Приказки и детска литература  Цикъл:

Облакът от страх Имало едно време едно непослушно патенце, което никога не вървяло с другите патенца и мама Патка. То все се оглеждало встрани - ту помирисвало цветенцата, ту се гонело с пчеличките, ту си тананикало тихичко: "па-па-па". Един ден то се загледало в един мравуняк. Това е замъкът на мравките, където мравките носят зрънца и пръчици и от тях строят малки къщички за дечицата си. Докато се любувало на пъргавите мравки, майка му и братчетата му се отдалечили и когато то ги потърсило с поглед, видяло че вече ги няма. Патенцето се загубило. Изведнъж му станало страшно и то закрило главичката си с крилца. Така минало известно време и патето решило да погледне какво става край него. Открило очички и какво да види: край него на всички страни се простирал огромен облак. То попитало боязливо облака: - Ти пък откъде се появи? Облакът се ядосал, че патето му задава въпрос и отвърнал заядливо: - То си е моя работа. Само ще ти кажа, че ще ходя с теб, докато не спреш да се страхуваш. -Но как така - заплакало патенцето - аз се изгубих защото не послушах моята мама Патка и сега много ме е страх. - Въобще не ме интересува - троснало се облачето. Като чуло начумерените думи на облачето патенцето се изплашило още повече. И тогава облакът станал още по-голям и по-заядлив. - Ха-ха-ха. Никога няма да можеш да се измъкнеш от мен. Ще те преследвам винаги. Ха-ха-ха.... На патенцето му се свило сърчицето и заплакало безутешно. Плакало, плакало цял ден и накрая се уморило и заспало. На следващия ден една капчица роса паднала на малкото му клюнче и го събудила. То било забравило къде е и колко е уплашено и се усмихнало на изгряващото слънце. Разтъркало очи и какво да види: пред него се изправила една малка фея с вълшебната си пръчица. Патенцето се приближило и започнало да я разглежда с интерес. Изведнъж феята кихнала и започнала да мърмори бързо и задъхано: -Пфу, най сетне те намерих, търся те цяла вечност. Патенцето се слисало и не знаело какво да каже. - Не, не, не се плаши пак, че отново ще дойде облакът от страх и ще те обгърне. Тогава пак няма да мога да те намеря. - извикала феята. Патенцето се поуспокоило и попитало: - Но какво е това облак от страх? - Ами не знаеш ли, той се появява винаги, когато много те е страх и ми пречи да видя къде си. Така не мога да те спася, когато си в беда и си се загубило. - Аха - казало патенцето - значи си дошла да ме заведеш при моята мама. - Да, щях да дойда и по-рано, но тебе все повече те беше страх и тогава облакът ставаше по-голям, докато накрая съвсем не можех да те видя. Добре че заспа и забрави да се страхуваш, та тогава най-сетне да изчезне облакът от страх. Чак след тези думи на добрата фея патенцето се поуспокоило. - Сега готово ли си да те заведа при мама Патка? - Да, отвърнало радостно патенцето. И феята влязла с патето в една локва наблизо, ударила с вълшебната си пръчица по водата и локвата политнала. След като пристигнали при мама Патка тя целунала патето и преди да се сбогуват му заръчала: - Друг път ако ти се случи да се загубиш, запомни едно: никога не се плаши, защото иначе няма как да те открия. Патенцето кимнало в знак на съгласие и се сгушило в топлото тяло на майка си. Феята се усмихнала: - А сега трябва да вървя, че ме чакат и на други места. После ударила с вълшебната си пръчица в един камък, бързо седнала на него и камъкът полетял към небето.
2004-02-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)