 |
// Писано по повод конкурса на Shell и The Economist за 2003 г. и доусещано в продължение на години.
Молба: Ако желаете да коментирате идеите в текста, елате в “За Земята” във “Фантазия”... и нека диалогът сътвори нови идеи! :)
През последните няколко години започнах да си задавам въпроса кои страни от живота ми не зависят от Природата. Дишам въздуха на Земята и пия водата на Земята. Храната ми расте върху земната почва; дрехите ми са направени от земните растения и животните, които се хранят с тях. Домът ми е построен от плътта на Земята: от скалите и минералите, които извличаме от планетата си. Вещите ми, електричеството, което ползвам за готвене и за потапяне в Мрежата, и за написването на това есе, хартията, върху която изливам вътрешните си търсения и откровения – цялото ми съществуване е изградено върху и от ресурсите на Природата. Любуването на красотата на Природата – на деликатността на водното конче, покоя на хилядолетната мура, палавите скокове на планински водопад – внася вдъхновението и размисъла, които превръщат живота ми в нещо повече от седемдесетгодишно упражнение по оцеляване. С осъзнаването на тези жизненоважни зависимости мислите ми постепенно се изместихa от въпроса “Нуждаем ли се от Природата?” към въпроса “Как да се отплатя на Природата за всичко, което ми е дала?”, към който ще се върна по-нататък.
Малцина наши съвременници няма да признаят, че светът ни е изправен пред колосални екологични проблеми. Непредсказуеми засушавания и наводнения, намаляващи запаси на питейна вода, опустиняване на плодородни земи, замърсяване на въздуха, изчезване на растителни и животински видове и последващия срив на екосистеми – това са все последствия от настоящата властваща парадигма на човешко развитие, която е пренебрегвала, съзнателно или не, ролята или самото присъствие на Природата в битието ни.
Много хора таят надежда, че технологичният напредък и внедряването на технологиите в ежедневието ни ще ни помогне да се справим с екологичните бедствия, които ни грозят. С повишаването на жизнения стандарт, смятат те, можем да инвестираме повече средства в научния и технологичния прогрес; а напредналите технологии ще ни позволят да създаваме продуктите, от които се нуждаем, по-евтино, по-бързо и от по-малко ресурси. Вече разполагаме със синтетични храни, дрехи и лекарства; създали сме такива многофункционални материали като пластмасите; с подходящата технология един ден бихме могли сами да синтезираме въздуха и водата, които осигуряват съществуването ни. Генетично модифицирани организми могат да бъдат приспособени към най-суровите природни условия, значи можем да решим проблема със световния недостиг на храна. Технологиите до голяма степен биха могли да направят Природата ненужен елемент в човешкото битие, фактор, от който не зависим.
Аз откривам два недостатъка в горните доводи. Първият лежи в основата на предпоставката за създаване на изкуствени материали. Пластмасите не се произвеждат от вакуум – произвеждаме ги от нефт, земен газ и въглища[i], все ограничени, изчерпаеми природни ресурси. Маргаринът се произвежда от животински и растителни мазнини[ii], а много от съвременните лекарства се извличат от билки и растения, взети от Природата. Преди да сме достигнали до полубожественото статукво, в което свободно ще преобразуваме енергия в материя и обратно и ще превръщаме един химичен елемент в друг при разходи, които не надхвърлят цената на получените елементи, ще продължим да зависим от ресурсите на Природата. Ето защо дори от прагматична гледна точка е по-мъдро да си сътрудничим с Природата вместо да я експлоатираме или заобикаляме.
За съжаление, технологиите, или по-скоро нашата употреба на технологиите в повечето случаи ни е откъсвала от околната среда, засилвала е усещането за независимост от нея и така ни е заслепявала за необходимостта от сътрудничество с Природата. Дете, което познава черния лешояд само от снимка в Мрежата[iii], което се наслаждава на прелестите на природен парк от кабинката на лифта – или от документални филми по телевизията – без да усети кората на секвоята с пръстите си, без да измие очите си с ледената, живителна вода на планински поток – такова дете надали би могло да се почувства връзката си с Живота, в неговите многобагри проявления, с дивата хармония на скалите и реките, които го хранят. А ако се чувстваме откъснати от физическата си среда, от земята, върху която вървим, и въздуха, който дишаме, можем ли наистина да се чувстваме част от човешката си среда – семейството си, обществото? Как в такъв случай бихме се научили да живеем с други хора, да мечтаем и създаваме заедно?
Най-крайното превъплъщение на това усещане за откъснатост е усещането за контрол или превъзходство, или дори арогантност, по отношение на Природата. Щом можем да се справим без нея, защо ни е въобще? Ако можем да произвеждаме всичко по изкуствен път, защо да опазваме природните ресурси? Ако можем да документираме генома на хиляди видове, защо ни е да опазваме биологичното разнообразие? В края на краищата, няма ли да сме в състояние да възстановим ония изчезнали видове – или да създадем наши собствени, по-добри версии – когато пожелаем? В “Реквием за Хомо Сапиенс” Дейвид Зиндел представя цивилизация, която взривява звезди, за да използва техните химични елементи за изграждане на изкуствени светове с една крайна цел: заселването на цялата Вселена.[iv] Това, че радиацията от свръхновите превръща космоса наоколо във вселенска пустиня и изличава други цивилизации, е несъществено, нежелан, неизбежен страничен продукт на прогреса. Картината е гротескна, ала лесно разпознаваема – съвременното човечество прави същото, макар и ограничено в рамките на Земята. И, от оцеленческа гледна точка, няма нищо нередно в такова бъдеще, точно както няма нищо нередно в идеята, че не е необходимо да опазваме Природата. Възраженията идват от етичната, състрадателната, любуващата се страна на човешкото съществуване. Обосновано ли е от етична гледна точка да се разправим с Природата само защото можем да се справим и без нея? Но нали можем да се справим и без съседите си? Докъде ще стигнем, с логика като тази? Ето пример от една много актуална тема: генетично модифицираните растения. Такива растения са по-добре приспособени към съответната среда, по-устойчиви на неблагоприятни промени и следователно по-конкурентни от естествените си родственици. В резултат на това те изместват естествената растителност и нарушават структурата на съществуващите екосистеми, което допринася за изчезването на всички зависими видове, например животните, които се хранят с изместената растителност.[v] Тук разглеждам проблема от гледната точка на “съседа”, на “живей и остави другите да живеят”: имаме ли право да отнемем още повече от естествените местообитания на животните и растенията? Простено ли ни е разрушаваме домовете на други видове, за да разширим своя?
Както загатнах по-горе, възприятието, че Природата е излишна, не е вроден проблем на технологиите: то изхожда от начина, по който ги употребяваме. Не твърдя и че технологиите не могат да предложат трайни решения. Пример за технология, която подкрепям с цялото си сърце, са градините за отходна вода (Waste Water Gardens)[vi], които използват абсорбиращите свойства на растителните корени, за да отделят органичните вещества от отходните води. Крайните продукти са чиста вода и буйна растителност. Има много други видове технологии, които вървят успоредно с Природата вместо против или въпреки нея[vii]; вярвам, че нашето бъдеще ще се гради върху точно такива технологии.
Вторият недостатък в технологичния аргумент се корени в природата – само че сега имам пред вид човешката природа. Ще успее ли технологията някога да ни научи да сме по-умерени в желанията си, по-отзивчиви към нуждите на другите? Хубаво, направете компютрите и автомобилите толкова евтини, че всеки на тая планета да си има един (направете ги и природосъобразни). Мога ли да си взема собствен хеликоптер? А космически кораб? Искрено се съмнявам, че технологиите някога ще успеят да задоволят (да не говорим за задминат) нашето вродено желание за Повече – повече вещи, повече удобства, повече удоволствия.
Тук обаче виждам и възможност за истинско, трайно решение на конфликта между човечеството и Природата. То изисква много малко по отношение на пари и жизнен стандарт и страшно много по отношение на усилия и вътрешна смелост. Нарича се себепромяна и започва с въпроси като тези:
Колко неща са ми необходими – наистина необходими – за да живея комфортно?
Семейството ми нуждае ли се от толкова голяма кола, ако ще я ползваме главно в града?
Ей, не искам никаква кола, искам да ползвам градския транспорт! Защо общината ми не се е погрижила да осигури свестен такъв? Към кого мога да се обърна по въпроса?
Вместо да ходим на кино довечера, можем ли да си направим театър вкъщи?
Вместо да харчим пари за внасяне на генетично модифицирани посеви в Африка, не можем ли да ги дадем за сексуално обучение, за контрол на раждаемостта и семейно планиране – и за образование по принцип?
Компаниите, чиито продукти купувам, отговорно ли се отнасят към природата и обществото? Трябва ли да мина на други продукти? Трябва ли да настоявам тия компании да подобрят социалната и екологичната си политика?
Трябва ли да разчитам на правителството да свърши всичко вместо мен (аз съм данъкоплатец, да му се не види![viii]) – или ще приема собствената си отговорност, ще поема нещата в собствените си ръце?
Знам, че бачкам прекалено много и не съм виждал дъщерите си както трябва през последните два месеца – мога ли да променя това?
Мога ли? Можеш ли? Колко струва? Колко ще ти даде?
Себепромяната не е лесен процес. Тя изисква от нас да преодоляваме, на всяка крачка по пътя си, нашата умствена инерция, желанието нещата да останат такива, каквито винаги са били. Изисква да се вгледаме в неизброимите житейски избори, които обикновено приемаме за подразбиращи се, и да открием как можем да ги променим или подобрим. Неминуемо ще ни сблъска с неразбиране и отявлено противопоставяне от хората наоколо – а това боли, особено в началото. Въпреки всичко това, съдейки по собствения си опит, тя е и най-себеосъществяващия процес в живота. Започнем ли да променяме себе си съзнателно, ще открием, че приспособяването към нашия вечно препускащ свят става по-лесно; че намирането на нови решения за стари проблеми се случва по-спонтанно; че става по-естествено да поставяме под въпрос решенията и действията на политиците, които (би трябвало да) ни представляват, и да настояваме тези решения и действия да започнат да отговарят на истинските ни нужди и тревоги. В един момент бихме могли да осъзнаем и защо на въпроса “Нуждаем ли се от Природата?” можем да отговорим така: Нуждаем се от по-Добри хора – по-отговорни, по-чувствителни, по-грижовни. И отговорността да създадем тези хора – да променим себе си – пада върху нас.
На края на това есе се връщам към въпроса, който е наследил “Нуждаем ли се от Природата?” в мислите и действията ми: Какво мога да направя, за да се отплатя на Природата за всичко, което тя ми е дала наготово? Тук няма да ви предложа никакви насочващи въпроси. Нямате нужда от такива; можете сами да ги измислите.
[i] *Оксфорд* илюстрована енциклопедия, том 3, част II (Н-Я) Изобретения и технологии. Ред. Сър Монти Финистън. “Абагар”, 1998, p. 47. Bulgarian translation of: Sir Monty Finniston, Ed. (1993) Oxford Illustrated Encyclopedia Vol. 6 Invention and Technology. Oxford University Press.
[ii] *Оксфорд* илюстрована енциклопедия, том 3, част I (А-М) Изобретения и технологии. Ред. Сър Монти Финистън. “Абагар”, 1998, p. 214. Bulgarian translation of: Sir Monty Finniston, Ed. (1993) Oxford Illustrated Encyclopedia Vol. 6 Invention and Technology. Oxford University Press.
[iii] Ето как го видях аз за първи път: http://wildwnc.org/af/images/blackvulture1.jpg.
[iv] David Zindell. (1996) The Wild. Voyager, p.29.
[v] Пример за отрицателните последствия на генетично модифицирани посеви върху полезен вид бръмбари е описан в Miguel Altieri. (1998) The Environmental Risks of Transgenic Crops: an Agroecological Assessment. Department of Environmental Science, Policy and Management, University of California, Berkeley; публикуван на http://www.pmac.net/miguel.htm.
[vi] Тази технология е първоначално разработена от Planetary Coral Reef Foundation и е подробно описана на следния сайт: http://www.pcrf.org/wwgabout.html.
[vii] Изчерпателен списък на компании, които специализират в екологични технологии можете да откриете на http://eco-web.com.
[viii] Много забавно изказване, особено за България.
|
1223809
