БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Три начина сутрин

Ина Любомирова Герджикова (Ина_Герджикова)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл: Досега

#1

Един часовник лениво протяга стрелки – пред циферблата му се изрисува кроткият и статичен търбух на стаята. Поема си въздух – пружините и зъбчатите му бели дробове се изпълват с напрежение и сценична треска (че може би нещо друго ще го превари да строши на малки стъкълца и тази спяща сутрин).

Металният му език влиза с вибрираща танцова стъпка под възглавниците...

Кукуригууу!

Добро утро!

Когато се будиш сутрин си натрапчиво раздразнителен и проклет, все едно не денят, а аз съм те извадила с лепкави ръце от подсъзнателните ти дела. Спъваш се в пантофите ми и ги риташ с детска ярост.

Суетата панически се опитва да ме скрие от недовършеното, сурово мнение на огледалото за мен – косата ми отново е алергично цъфнала като топола напролет.

Машината за кафе проточва дълго и многозначително “Оммм”.

Кикот на четки за зъби.

Миризмата на парфюма ми зашлевява автършейва ти в опит да излязат едновременно от банята.

Две чаши горещ сутрешен навик (или пристрастение, ако е в комплект с цигара) – вместо закуска.

Обличаме си имиджа, изваждаме от чекмеджетата няколко физиономии и мимики за деня, стечения на обстоятелствата изрязани на хорце, убежденията и жестовете са зашити за джобовете.

Цял костюм със залепена вратовръзка (облича се през главата).

Гащеризон от чорапогащник, пола и сако с дискретен цип и аксесоари.

Ритуално мълчание в чест поне-на-делника.

Такт на тичащи токчета кара куфарчето ти да трака със зъби.

Обуваме си обувките, а след тях се точат всички научени пътища като алейки на “Не се сърди човече”.

Делникът ни зарежда в топа си и ни изстрелва в произволни посоки – кой накъдето.

Закъсняващи хора!

Чао – чао.

#2

Успал се лъч светлина се спусна тромаво по всяко едно стъпалце на щорите, след като трясък на врата го дръпна от прозореца вътре.

На клепачите му се увисна мечта за още сън.

Идеалното време за сутрешен мързел!

Влезе в нощните лампи и си представи какво е да си електричество, но се отегчи и се зае да рисува сенки със спрей по пода, за да се подиграе на статичността и покорството на подредбата.

Огледа се и забълбука в идея...

Гмурна се в чаршафите на леглото, все още замръзнали във формата на сърдити аз и ти:

По съпружески спящи с гръб един към друг.

По договорка - в двата края на леглото.

По правило - всеки със своето одеало.

Лъчът светлина погали всяка гънка на чаршафите и я изпълни с прозрачност.

После започна да си играе...

#3

Затаило дъх, над този миг се е надвесило онова, което по реда си чака знак да се срути върху сънищата.

За да се случи...

Игра на светлина в празни чаршафи...

Съблечени, захвърлени сенки и стъпки на шепот...

Порив на нежност се плъзна по сребърен сатен.

Създаде дъга на шия.

Илюзия за рамо.

Извивка на гръбнак.

Затаи се пред таза.

Загатване на бедро.

Спускане до глезена. Подробност на коляно.

Стъпало с орнаменти.

Съживяване в мига, когато слънцето се разлива на капчици живо стъкло по покривите.

Гмуркам се в дълбината на прегръдките ти.

Бездънно синьо...

Пръстите ми рисуват лицето ти.

Първи допир на устни – отваряш очи.

Целувам те.

Докосването ми изпълва с плътност контурите ти. Чернова на любов...

Описвам те със силата на две дланни, от моите ръци излиза релефът на гърба ти.

Огъвам се с памет на вода, приемам формата на твоето тяло.

Вдъхвам топлина на кожата ти.

Разбивам се като вълна в гърдите ти – така ти давам дишане.

Копнеж в безбрежности. Вдъхновение за близост.

Поглъщаме се като единствена необходимост и съществуване. Фотосинтеза.

И в своето създаване един на друг все по-неизбежно умира разликата, че сме отделни...

Споделеност запазена в лъч светлина...

Искам да станем, когато се събудим... Всяка сутрин...


2003-12-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)