БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Битие

Стефка Груева Венчева (kambanka)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Вероятно никога няма да разбереш, колко много ми липсваш. Сигурно, защото си много далеч и не умееш да усещаш мислите ми. Понякога са толкова луди, че ако можех да ги материализирам щяхме да бъдем сега на най-далечния самотен остров, който някога е съществувал. Ти и аз. Без друг около себе си. Виждаш ли листата на тази палма, която лекичко се полюшва от вятъра? Облаците, като топки захарен памук, приличащи на тромави слонове. Небето. И ръката ми. Уморено легнала върху пясъка. До твоята. Питам се, дали някога това може наистина да се случи? Слънчев плаж и спокойствие, което звучи нереално. Питам се, дали ще останеш само миг върху диска на паметта ми или съм ти обречена завинаги - докато тичаме хванати за ръка в нива узряла пшеница или докато се спускаме по стръмните улички на Дубровник? Нямам граници за мечтите, които са полетели като ята от гургулици, за да достигнат до теб. Знаеш ли, колко много ми липсваш? Опитвам се да бъда нелекомислена, макар че до припадък си повтарям - забрави го. Далеч е и всичко това , е само сън, проектиран някъде в битието ти. Дали защото сама те измислих и те докосвах с устните си, дали защото винаги съм искала да те имам, без дори да съм те срещала? Ти си онзи мъж, когото искам. Колкото повече си го повтарям, толкова повече осъзнавам, с тялото си, твоето отсъствие. Казвам си, няма смисъл, бъди разумна. А не искам. Трябва да отида до пустия плаж на празния остров и да бъда с теб. Независимо от всичките си разсъдливи и логични мисли, които като стадо зебри преминават през мозъка ми. Лутането между евентуалната възможност и до болка истинското настояще, е по-тежко от всяко физическо усилие. Късам листата на мака и си повтарям - обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича и така, докато свършат маковете и синчеца. Мога да го направя и с всички класове, до тоталния абсурд на песъчинките, които стривам с босите си пети. Няма остров и няма нива. Всичко това е повече от измислица, защото светът е не по-голям от една обикновена сълза. Пирамида от спомени за било и бъдеще. Старец седнал под стрехата на вековната си къща, някъде близо до Средиземно море. Бавно гледащ отвъд хоризонта на днешния си изгрев и залеза зад гърба си. Просякинята до ъгъла, която сочи към закуската ми и е готова да я дръпне от ръката ми. Знаеш ли, колко ми липсваш?


2003-10-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)