БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Скитнико!

Радостина Любенова Лилова (Николова) (Radostina)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Животът и хората (1996)

Наранена ли е гордостта ти, скитнико,
или ти нямаш гордост, а само неизвестен път
и чувстваш ли се тъжен някога,
ей там – застанал сам на кръстопът.
Поглеждал ли си някога с тъга назад,
за да си спомниш обичано лице
или вървиш в посоката, където злите духове зоват
без смях и топлина, със звук на плачещо звънче.
Наричал ли си някога ти себе си
човек със роден кът,
поглеждал ли си в огледалото,
че си създание от кръв и плът.

О, скитнико, без дом и без посока
вървиш по пътища безкрайни,
вървиш с надежда за сполука,
спотайващ в себе си дълбоки тайни.
Но, скитнико, човече беден,
с неясно тъмно битие,
ти може би носител си последен
на щастие в човешкото сърце.
Свободен си, макар и сам,
щастлив, доволен, че сърцето ти тупти
и все вървиш, тъй без посока, някъде..., ей там,
но пътя неизвестен за нищо ти не замени.

                                                           10.12.1996г.
2003-10-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)