БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Анатомия на едно пътуване

Стефка Груева Венчева (kambanka)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Влакът бавно се плъзгаше между нивите. Като гъсеница се провираше между класовете, обримчени с мак,синчец и ралица. Туфите с трева бяха свежи, това се забелязваше дори през мръсните стъкла, от които се отделяше топла миризма на смазка и прах. Бам-бам, бам-бам – припяваха железните му колела, слънцето продължаваше да прежуря.

Бабичката до вратата бе заспала, около зейнала и уста бръмчаха две мухи, които кацаха на носа и, а тя в съня си просто поклащаше глава, за да ги изгони. Забрадката и се свлече на раменете, а посивялата коса се разпиля в безобразни кичури. Беше къдрава. Дядото от другата страна постоянно наместваше очилата на носа си и всяко по-рязко поклащане ги изсулваше надолу. Държеше вестника с треперещите си ръце и редовно поглеждаше нагоре, където още в Пловдив бе качил огромна чанта пълна с Бог знае какво. Докато ги разглеждах пейзажът отвън се смени. Огромни необработвани от никого пространства заеха мястото до хоризонта. Шипки и всякакви тръни се ширеха наоколо, а тук-там се виждаха и боклуци, вероятно изхвърлени от влака. Мотрисата бе единствената връзка на повечето села от този край с останалия свят. В далечината забелязах къщи, наближаваше някаква гара.

Бабичката започна да похърква, в началото кротко, а сетне неочаквано силно. Когато с дядото се вторачихме в нея, тя сякаш усети погледите ни. Събуди се и ни погледна виновно.

- Докъде сме?- почти прошептя – Минахме ли Долна махала?

Дядото намести очилата си и погледна навън:

- Не, още сме преди Чернозем.

Възрастната жена намести кърпата си и се загледа навън.

Влакът простена и спря.

Спирачките му заскърцаха.

Отнякъде се чу гаровото звънче, а хорска глъч изпълни вагона. Чичко натоварен с дисаги достойни за алековия герой премина като стрела край купето ни, а след него тичаха жена му и двете му деца.. След семейството-спринтьори, с огромен градински букет в ръка, вървеше червендалеста баба, облечена в черно. Зад нея ситнеше друга, която крепеше тава, покрита с вестник и за по-сигурно хваната с ластик. Те погледнаха едновременно в купето, спогледаха се и подминаха напред.

Чу се свирката на началник-гарата и пътническият потегли към Карлово. Погледнах отново навън. Перонът бавно се отдалечаваше, заедно с дребната детелина поникнала между плочника.

- Има ли свободни места?

На вратата седеше монахиня.

- Има, има сестро, рече бабата и се смести, защото бе заела мястото между две седалки.

Новодошлата носеше само една броеница. Тя прибра полите на дрехата си и седна точно срещу мен, от другата страна на прозореца.

- Жарък ден е днеска, неочаквано топъл за юни, опита се да подхване разговор тя.

- Много топло, сестро, допълни бабата – ти накъде си тръгнала?

- Към един метох пътувам, отвъд Стара планина. Бях на гости у роднини в това село, сега се прибирам.

- И аз бях у сина, занесох им това - онова в Пловдив. С внучето да се видя и сега обратно на село, че имаме градина и на частното има много работа. С тютюн се хванах това лято и…-махна с ръка.

По всичко личеше, че вече няма намерение да спи. Пъхнах слушалката на уокмена в ухото си и пуснах касетата. Флойд. Музика за пътуване и самотници.

Дядото си изпусна кокалените си пенджури и чак сега забелязах, че в дясно рамката на очила му бе направена от ръждясала тел.

- Ами, ти, сестро, как така стана, че отиде в манастира? – полюбопитства бабата.

- Отдавна беше, не помня вече – отвърна облечената в черно жена.

- Много ли монахини има в манастира, вашия – намеси се в разговора и мълчаливия до този момент дядо?

- Не, три сме. Сестра Ефросиния, сестра Мария и аз.

- А как те викат тебе?

- Аз съм сестра Евгения.

На възраст беше не повече от четиридесет годишна. Винаги си бях представяла монахините като много стари жени, които имат ореол около главите си. Тази нямаше.

Всъщност през цялото време си мислех за теб. Ти беше обсебил мислите ми като бръшлян, плъзнал по стените на стара къща. Всяка гънка от мозъка ми бе заета с мигове, които никога не бяха се случвали. Всички хора в купето ми приличаха на натрапници, неканени гости и други такива неприятни неща. Те запълваха времето ми с безмислените си разговори, като в роман на Маркес. Продължавах да гледам телефона си, все едно че след малко ще ми звъннеш или ще ми изпратиш съобщение. Нищо от това не се сбъдна. Само очакването ми.

- Как живеете там? – бабата се кокореше срещу спътницата ни с нескрит интерес.

- Бедно, като повечето хора. Имаме стопанство и Светия синод ни помага по малко.

- Тъй сте си избрали, сестро, въздъхна дълбокомислено старицата и бръкна в чантата си.

Извади кълбо прежда и почти готов ръкав за жилетка. Сиво-синя на цвят. Преметна конеца зад врата си, кръстоса крака и иглите и зачаткаха като колелата на влака.

Защо не ти пука за мен? Наистина ли ме обичаш или всичко това са само приказки породени от самотата ти?

Всъщност какво обичаш в мен и защо ме обичаш, като дори не ме познаваш, като дори трудно си спомняш външността ми? Колко много въпроси си задавам. Понякога бих искала да съм глупава. Глупавите живеят безпроблемно. те никога не питат, те просто се наслаждават или завиждат. Стига съм се питала. Сигурно веднъж в живота има една любов, която не зависи от нищо. Може би си я измисляме. Но я има.

- Имам и аз десетина кокошки, едно прасе гледам на сина и тя снахата не е много по тия работи, вика татко, ти няма сега да се товариш, каквото било, било. Гледай си старините и това е – незнам кога в разговора се бе забъркал и дядото.

- Ами, ти, момиче, тукашна ли си?

- Не съм.

- Че къде си тръгнала, запита бабата и отметна поредния клуп?

- На гости – как да им кажа, че идвам да ти задам всичките си въпроси?

- У роднини или не? – продължи атаката бабата.

- Не.

- Хубаво, ти си млада, можеш да пътуваш, ето ние само като има нужда. Никой вече не пътува с мотрисата, накачулят се на колите. Моите и те са така, само аз по влаковете.

Знаеш ли, може изобщо да не идвам. Ще сляза на следващата спирка и на стоп ще се прибера. Понякога имам невероятни изблици на достойнство и гордост. Трудно позволявам на някого да ми казва какво да правя. Но ако се случи е за дълго. докато не разбера, че ме е предал и тогава става страшно.

- Нещо си кахърна, момиче?

Очите на сестра Евгения ме питаха, без да настояват.

- Така си е.

- Аз заради мъж се почерних, не съжалявам, така ми е било писано, не всеки може да се обрече на Бога. но от мен да знаеш, че това са бели ядове. Един след друг ще ги срещаш в живота си, но един ще е този, който обичаш.

Преглътнах горчилката, все едно, няма да сляза. може би ще ме чакаш на гарата, предусетил идването ми. Може би чакаш всеки влак. Може би просто не искаш да ми признаеш, че ти липсвам, че означавам нещо за теб. Може би още не знаеш, колко много ме обичаш. Мен. Дали тази баба с куките е обичала някога?
Или старчето с вестника и очилата?

За сестра Евгения вече знам.

- Отровиха ми кучето, та като влезли в двора и всичко, сестро – цялата лоза обрана, всички буркани и всичко потрошено, разбираш ли? Не можах да се побера в себе си, чак. Пусти да опустеят дано.

- Не трябва да се кълне, по-хубаво напсувай, ама не кълни – че ти се връща на децата, каза монахинята и се прекръсти. Които и да са Господ ще ги накаже, така си кажи, аз не мога, ама Господ ще ги накаже.

- Изедници, ти казвам, всички ги знаят в селото кои са, а никой не смее да им направи нещо. Пуста селска орисия.

Тунелът ни връхлетя изведнъж и изпълни с черно купето, за минута или две. Магарешки тръни се бяха подредили като войници край релсите.

Май се самозалъгвам. Приемам нещата така, както аз искам, а не такива, каквито са. Изпращам ти и този sms и ако не ми отговориш – слизам. Давам ти още един шанс. Само един. Не ми отговаряш от три дни. Не вдигаш телефона си. Защо? Отговори ми по дяволите.

Ето я и твоята гара. Не ме чакаш. Как да те открия в тази гмеж? Аз дори не знам къде мога да те намеря. Ще опитам за последно, моля те, вдигни телефона.

И тогава усетих шепите ти върху очите ми.


2003-08-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)