БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Жената в мен - Малинка Цветкова

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл: По стъпките на лятото 2016 - проза

    „Харесваш ми!” – каза той директно, без прелюдия. “Няколко пъти те видях през последния месец... Уикендите прекарвам с приятелката ми, а останалите дни бих желал да бъда с теб, ако и ти искаш, разбира се. Имаме по-малко от половин сезон...”
    Слушах го и мълчах смутено. Не знаех какво да му отговоря, нито как да постъпя. И аз го бях забелязала – неприлично млад и красив, с изваяни форми...
    Няколко пъти погледите ни се срещаха и той щедро ме даряваше с блестяща усмивка. „Какво ли иска този?” – се попитах. Едва ли има повече от трийсет и пет години, около 185 сантиметра, 80 килограма, с изразителни черти на лицето... Прилича ми на артист. Може би има нужда от квартира? Това е голям проблем на острова, особено през лятото. Въобще не ми хрумна, че може да ме е харесал.
    Последният мъж в живота ми постоянно повтаряше, че за нищо не ставам... Първите години след него горещо се надявах да срещна жадувания партньор, но постепенно страхът от провал ме завладя. Отпуснах се, напълнях, сексуалните ми желания намаляха и така заживях кротко и безполово...
    „Вие, европейците сте много заблудени! – отсече преди години моя приятелка – кубинка. Бъркате любовта с изневярата, а всъщност, е много просто – тялото иска и му даваш...Изневярата не намалява любовта ти към даден човек. Напротив  – освобождава те от негативни натрупвания...” Тогава за пръв път се замислих в тази посока. Цял живот робувах на понятието вярност. Пропусках възможности, а после съжалявах. И какво спечелих? Самота – във всичките ѝ аспекти...
    Беше в средата на 80–те години. С първата ми любов и негов колега пристигнахме на летището в град Търговище с намерение да се приберем възможно най-бързо в София. Имаше само един останал билет, а ние бяхме трима. Докато обяснявах на жената зад гишето колко е важно за нас да се приберем скоро, някой се обади по телефона, че освобождава един билет. Страхотно, вече имахме два билета. Но третият? Започнаха да приканват пасажерите да заемат местата си, а аз продължих настойчиво да питам за някакъв изход. Изведнъж чух зад себе си познат комичен глас: „Помогнете на момичето де, толкова ли няма какво да се направи?” Беше народният артист Георги Парцалев. Обърнах се изумена и благодарих с нескрито възхищение. Жената отсреща промълви тихо: „Говорете с командира на екипажа, ето го там”. Погледнах го и изтръпнах, беше толкова красив, идеалът ми за мъж – висок и рус. Сърцето ми неистово заби. С плахи стъпки го приближих... Явно съм била много убедителна, защото накрая той ми каза: „Единственият изход е вие да пътувате в кабината при нас, пилотите, но за това не трябва да говорите никога, защото е в нарушение с нормите...” Доволно заприпках при приятеля ми и въодушевено заразказвах. От очите му изскочиха гневни искри. Беше толкова ревнив!  „Значи така, ти вътре – насаме с него?!” – просъска той...
     Знаех какво ме очаква после – съмнения, разпити, обиди, а не е изключено и удари... Влязох объркана в малкия самолет.  В салона остана любимият ми мъж, а в кабината бе мъжът – мечта. Командирът на екипажа изпълняваше задълженията си, даваше напътствия на помощника си, а в останалото време ме обсипваше с внимание и комплименти. Обясняваше ми какво показват уредите, над какво летим... Каза, че много му харесвам и би желал да се срещнем някой ден. Бях толкова уплашена от бъдещи проблеми с приятеля ми, а и нали трябваше да съм вярна... Не му казах нищо за себе си. Той отчаяно ме молеше поне за телефонния ми номер и след като не му го дадох, предложи своя номер, за да му се обадя някога, ако реша. Изтръпнах от ужас какво ще се случи, ако приятеля ми го намери...
    И това му отказах. Дори не чух неговото име. Нямах търпение да се приземим и да се скрия от това приказно изкушение, за да го превърна след това в най-голямото ми съжаление...
    До мен сега стоеше неустоимо привлекателен млад мъж, който наистина се оказа актьор. Да го допусна ли в моя живот? Каква би била неговата роля? Може би да събуди жената в мен?...

 


2016-08-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)