БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Панацея

Александър Красимиров Йосифов (walter_tito)

Раздел: Философска лирика  Цикъл:

                                                                                    “Не давайте от децата си в жертва на Молох
                                                                                                                 Левит, 18:21
В блатата живее бактерия :
там горе, почти до орлите,
в блатата на дивата Витоша,
под туфите мъх на забравата,
там долу, сред паднали борове
с червена кора
                              като кръв.

 

Тя казват била панацеята,
алфата и омегата на медицината -
надежда за целия свят.

 

                   ***
Но дървояди разяждат телата ни
и мъчат ни черни кахъри :
като хиляди червеи гладни
                                 разграждат,
                                              разкапват,
                                                              разлагат
плътта и душата ни.

 

Изпиват ни ума
отровни изпарения,
обсебват ни
натрапчивите мисли за бита : 

 

монетите –
залепени капачки от бира,
хляба –
с бои и добавки нашарен,
сметка за ток и парно –
всевластна хартийка,
подправяна
от групичка умни мошеници;

 

и шефа ни гневлив
като спахия -
робовладелец
в костюм и лачени обувки,
но запетайка е
във тефтерите на фирмата.

 

И вечно ни робство вещаят
системата, съдбата и пазарът
                                          на труда.


И лепкавите мрежи
                          на страха
като паяжини все ни оплитат :

 

"Никой не е по-голям от хляба."


                     ***
Пари -
           Стока -
                      пари

 

и ето ви - пазарна икономика
(постарому – прогнил капитализъм)!

 

Тя дебне като хидра в блатото -
                                           свирепа,
                                                   многоглава,
                                                              ненаситна;
алчно разкъсва месата ни
                                      живи
и оглозгва душите ни
                                 голи
                                       и бедни;

 

и сърца от метал имплантира -
в роботи така ни превръща;

 

и после за скрап на бунището
с ръждясали, сломени души,
изхабени от работа тела :

безсилни,
безумни,
разумни,
малоумни -

 

децата си на ум да учим.

Безнадеждно е...


                       ***

А в нощите принасяме кървави жертви
и даваме децата си невинни
и чисти като пролетно небе
на лешоядите за плячка.

 

С шамари
            или усмивки,
с крясъци
             или блага дума,
със заповед
               или съвет

 

ги водим към същата бездна
и хвърляме в страшния огън -
безкрайно,
без въздух
падение!

 

На бога илюзия после
дитирамби от лудост
ще пеем :

 

"По-бързо в блатото, деца! Така ще пораснете..."

 

Оттам ний сами изпълзяхме като пиявици -
                                                        безгръбначни,
                                                                     наплашени,
                                                                                 гневливи,
                                                                                          раздразнителни;

по-жестоки
от зверовете дори;

със устни, напукани
от жажда за мъст;

 

изпиваме сладката кръв
на новите жертви, обречени
на мрак и пустота.

 

В порочен кръг
животът ни въртя.

 

Кажете ми
              коя
                   е панацеята
намерихте ли
                   лека
                        за безсмислието?


2016-08-22

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)