Електронен журнал
Фондация "Буквите"
Авторски център
КНИГИТЕ
Издателство "Буквите"
Книжарница
E-книги
  ■ Правила  ■ Форум   ■ Помощ  ■ Контакти ■ Пишете ни   ■ Поща  ■ Връзки
    
Фондация "Буквите"  
Конкурси
Жени и вино, вино и жени
  Жени и вино 2004
  Жени и вино 2005
  Жени и вино 2006
  Жени и вино 2007
  Жени и вино 2008
Ирелевант
  Ирелевант 2007
  Ирелевант 2008
Ден на белия бастун
  С музиката виждам'2003
  Равни възможности'2007
Други конкурси
  Магията на Буквите
  Конкурс за фантастичен роман "Дивва'2005"
  Конкурс за фантастичен разказ
  Конкурс за сценаристи
Проекти
  Антология "Буквите"
  София в книгите
  Критични вибрации
 

Втори национален конкурс "Жени и вино, вино и жени"

Фондация "Буквите" проведе за втора година конкурса за стихотворение или есе, по случай Свети Валентин/Трифон Зарезан вземайки за заглавие незабравимите думи на поета - "Жени и вино, вино и жени".
От получените близо 200 произведения, до участие бяха допуснати 84. Интересното при този конкурс е, че близо една трета от произведенията бяха получени по пощата, в хартиени пликове.
Всички номинирани прозиведения ще бъдат издадени в книга. Очаквайте премиерата и в края на март.

Жури в състав:

Председател: Гриша Трифонов - поет, бард
Членове:
Воймир Асенов - поет, член на УС на СБП
Камелия Иванова - изпълнителен директор на "Буквите"

Наградените в конкурса:

Поезия:

Първо място: Николай Кънчев - “Ябълката на раздора имат вкус на куче грозде”
Второ място: Валентин Григоров - “Остана”
Трето място: Стойна Димова - “Наздравица”
Поощрения:

  1. Любен Лачански - “Ти завиждам живота
  2. Христо Троански - “Винописи
  3. Елица Виденова - “Горчиво”.

Специална награда: Светлана Йонкова - "Драма"

Есе:
Не е връчена награда

Наградените творби

Първа награда
Николай Кънчев

Ябълката на раздора имат вкус на куче грозде

Ябълката на раздора има вкус на грозде
за примамка на сладникавата дама,
след което ще вгорчи живота на земята.

Все едно дали една жена, Жената,
е била открадната от някой тайно
или явно е заминала на кораб с него.

Пламват страстите и кой да разбере, че
дървеният кон е дар за дървеняци,
за да подкладят с телата си пожара.

Винаги е гроздобер, когато чуем:
искаш ли да се разходим, тази вечер
Цербер е изпратил в парка куче грозде?


Втора награда
Валентин Григоров

Останаха сълзи в очите
и чаши, пълни с вино...
Остана споменът за дните
край тъжната камина.

Остана твоята усмивка,
ръцете ти горещи...
Остана старата завивка,
вечерята без свещи.

Остана мъката голяма,
последният ми зов...
Това, което не остана,
е твоята любов.

Трета награда
Стойна Димова

Наздравица

Отлежало стогодишно вино,
тръгнало към мен от чернозема,
в тази нощ ще пием с тебе двама.

В тази нощ ще пием с тебе двама,
но такова вино упоява.
То бучи през сто ведра наляти
от тракийки във ковани чаши.
Сто юнака пият пак наздраве -
да зарастнат старите ни рани.
Още толкоз веди -самодиви
ни примамват в тази нощ безумна.
Лумвам в пламък, огън си до мене.
Тъй през мене вино огън става,
но ще мина аз по таз жарава,
като нестинарка босонога
и в ръка със чашата пенлива.
Ще ме грабнеш с две очи дълбоки -
угарта на плодородна нива.
Може би от тях към мене тича
този пламък през кръвта ми дива.

Ето ме. Целувай донасита!

Поощрения

Христо Троански
Винописи

По стените на чашата ми блещукат рубинени
строфи с почерка на поета Лачански
и тристишия в Кръстьо-Пастуховски стил,
но защо ли на дъното и, до капка изцедени,
съхнат мъртви наздравици за жени и коне...
Срещу празника на Свети Трифон от Фригия
похитители са отвлекли жените ни,
конекрадци конете ни са отмъкнали
и безпаметни сме пирували тримата
с трите фльорци на кръчмата - три мадони
с отиграна на устните им загадъчност
и с почти неприлично преливаща плът;
като кранта наникъде закуцукала
е потропвала масата ни на чалга
и са лъскали мъжките погледи коленете им
предизвикващи смут и вещаещи гибел;
бил е щедър и разточителен виночерпецът
с тези наши прокъсани джобове,
с тези наши прибързани посвещения -
виноносецът е протривал подметки,
винопийците - прага на ада си. Сбогом
Мона-Лизи, позирали на бездарен художник!
Конекрадци, задръжте си плячката!
Винописите завещаваме на мияча
и отиваме да целунем жените си.

Елица Виденова
ГОРЧИВО

Любовта ми горчи
като глътка пелин
и съвсем й личи,
че през огън е минала.

Обосяла и тъжна
сред жарава от спомени
няма как да излъже,
че се чувства удобно.

В мойто щуро сърце
настани се уж временно,
а остана съвсем,
даже без разрешение

Като вино пенливо
любовта ми горчи -
вкусна или тръпчива -
просто тя ми личи.