‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (1)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



¬реме за възкръсване  
1038.  онструиране на сборник с разкази

¬ днешната колонка реших да сподел€ сво€ личен опит как се „сглоб€ва“ сборник с разкази. “ова може да бъде от полза за млади начинаещи разказвачи с идеи как да подготв€т сво€та първа прозаична книга стъпка по стъпка.

 »стината е, че не е достатъчно авторът да има в наличност 30-40 добри разкази, преминали текстова редакци€ - правопис, пунктуаци€, изказ, словоред, техническо оформление.  олкото и да са качествени написаните творби, те тр€бва да бъдат обединени от обща свързваща идейна и тематична нишка. Ќахвърл€нето им произволно в едно книжно т€ло не е добра иде€.

 акво би могло да свързва и обедин€ва наличните текстове – обща иде€, сходни герои, единно послание и тема. Ќека си припомним ≈лин-ѕелиновите творби в сборника „ѕод манастирската лоза“ или …овковите в „—таропланински легенди“.

јко вече писател€т е избрал между 20 и 30 заглави€ със сходни тема, иде€ и интересни герои, следва да помисли как да ги подреди вътре в книжното т€ло. ѕо азбучен ред не е за предпочитане – авторски€т сборник с разкази не е алманах, нужна е логическа връзка между отделните текстове, смисъл в последователността на художествените творби. ћогат да бъдат разделени в цикли  - всеки със свое заглавие, които, обединени, да станат ключови и да диалогизират с основното заглавие на книгата.

Ќ€кои писатели първо избират заглавието на сборника, а после започват да подбират подход€щи разкази. ƒруги комплектоват предварително текстовете, после търс€т общите характеристики между т€х и ги свързват чрез заглавието на сборника. ¬ъпрос на избор – важното е името на книгата да бъде емблематично за всички творби, включени в не€, да дава информаци€ на читател€ какво да очаква и да бъде интересно, цветно,  загатващо тайни.

ƒали да има предговор и кой да го напише? “ова най-често е кратък въвеждащ текст преди произведени€та, в който обикновено творецът об€сн€ва специфичните особености на сборника, изтъква неговите силни страни, може да даде информаци€ за причините, довели до създаването на книгата или да разкаже нещо интересно от кухн€та на творчески€ процес. Ќ€кои творци предпочитат въвеждащите думи да бъдат написани от известно име, което да представи автора като личност и писател. Ќапоследък се наблюдава и „прескачане“ на тази уводна страничка, което има своите плюсове и минуси – от една страна читател€т направо ще се срещне с разказите, от друга – може би е необходима н€каква подготовка за това.

„аст от писателите избират за заглавие на сборника емблематичен разказ, обедин€ващ около себе си идейно и тематично останалите. ¬ъпросната творба може да бъде първа или последна в сборника – авторът или авторът плюс редактора решават. ∆елателно е първи€т разказ да не е непременно най-обемни€т, дори обратно, хубаво е началната творба да бъде по-кратка, тъй като се предполага, че чрез не€ читател€т се запознава със стила и качествата на разказвача – един разказ от 12 страници не е най-подход€щ за начало.

ѕослеслов – да или не? јко вече има добър предговор, дълъг послеслов би натежал. јко книгата е започнала направо с творбите, кратък послеслов от автора би бил интересна иде€ – зависи какво ще има вътре като словесен пълнеж.

¬ ръцете ми са попадали книги, завършващи с дълъг и подробен разказ за житието – битие на автора. Ћично аз съм привърженик по-скоро на есеистично представ€не на писател€, включващо темите и идеите, които го занимават, негови€т творчески и жизнен светоглед. ћоже би основни факти от биографи€та, съчетани с горепосоченото, е добър вариант за финализиране на книгата.

¬ крайна сметка може всички известни имена на нашата съвременна литература да са казали суперлативи за разказите в сборника и читател€т да е отворил първата страница на книгата заради това. «а да стигне обаче до последната, изчитайки с интерес всички събрани творби в книжното т€ло, писател€т тр€бва сам добре да си е свършил работата като творец.

 

  2017-06-24
¬реме за възкръсване  
1033.  акво е Ѕлърб и как се пише?

 акво е Ѕлърб и как се пише?

 

ѕод „блърб“ н€кои разбират анотаци€, други резюме. “ака е, но не съвсем. “ози текст е вид анотаци€, съдържа елементи на резюме, но неговата цел е точно определена. ќсвен че има €сна задача, съществуват и изисквани€ при създаването му.

»стината е, че „блърб“ е кратък рекламен текст върху  задната обложка на книгата (гърба), предназначен да представи съдържанието между кориците толкова привлекателно, оригинално и интересно, че чет€щи€т веднага да си закупи романа.

¬ъпреки че терминът започва да се употреб€ва по-активно последните години, този вид текст никак не е нов. ѕървата му по€ва е в √ермани€ през далечната 1902 година.

„овекът, въвел думата блърб като пон€тие за кратко стегнато описание, използвано за рекламни цели, е ƒжилет Ѕърджес, хуморист и критик, основател на детско хумористично списание 

 ратки€т текст „блърб“ има за задача да зашемети и вземе ума на читателите с такова описание на книгата, че т€ да се продаде бързо и успешно.

 ак обаче да го напишем добре?

ѕърво се налага да имаме предвид, че блърб е  ц€лостен рекламен текст, който тр€бва да предаде основното настроение в творбата. ƒа носи в себе си напрежение, загадъчност, да очертава  основната лини€ на сюжета по интересен и привлекателен начин.

ѕосле си представете ц€лата книга, събрана в едно изречение. ј след това го разширете до кратък абзац.

Ќе пропускайте да вмъкнете драматичността на истори€та /или забавността ú/.

ќписвайте с елегантна комбинаци€ от по-малко глаголи, повече съществителни и без повторени€ – все пак синонимите са за това. »зползвайте широк диапазон от пунктуационни знаци.

ѕокажете на читател€ ситуаци€та, в ко€то се намира геро€т.

Ќе забрав€йте – обемът е малък – рекламни€т текст на гърба на корицата на книгата е 5-6-7 реда максимум –около 5 изречени€.

Ѕлърбът  на романа има важна и отговорна задача –да продава книгата. «атова се заемете със създаването му с усърдие и внимание.

»майте предвид и същността на романа, най-вече към каква аудитори€ е насочен – по различен начин една и съща книга се рекламира за деца и за възрастни.

 ƒа не пропуснем и глаголното време – сегашно историческо със съответните съпътстващи времена - минало неопределено и бъдеще време.

Ќезависимо дали създадената творба ще има малко или много читатели, хубаво е да се рекламира максимално. Ѕлърб е един от добрите начини да се направи, защото е върху самата книга  - ако се сътвори както тр€бва, читател€т ще € хареса от пръв поглед, преди да е прочел и ред от не€. ¬сичко зависи от това как  авторът на произведението го е написал.

 

 

  2017-06-16
¬реме за възкръсване  
1030. ўо е синопсис на роман и как се пише?

¬се по-често при представ€не на роман в издателство или при участието на такъв в конкурси се изисква задължително и синопсис на художествената творба.  акво представл€ва той и как да го напишем успешно?

“ова е писмен текст, вид кратко представ€не на произведението от началото до кра€. «адължително включва ц€лата фабула, представ€йки и сюжета в изчистен вид, почти като схема, акцентирайки върху действи€та, героите и най-силните ключови моменти в творбата.

ќбикновено се изисква да бъде до 2-3 страници, но пон€кога издател€т или редакторът жела€т до 10-15 страници синопсис на ръкописа за добиване на по-пълна преценка.

ѕри чудесен синопсис и недостатъци в разгърнати€ текст издател€т чрез редактор или литературен консултант обикновено дава шанс на произведението. јла художествен текст, колкото и добре да е написан, представен от лош синопсис, сам намал€ва силно своите шансове за издаване.

 ои са най-общите правила за написване на този тип текст?

ƒумата означава в буквален превод кратък обзор, резюме. Ќаписаното е последователен разказ, запознаващ с героите, развитието на сюжета и ключовите моменти в него - завръзка, кулминаци€, развръзка, но без подробности и детайли. јкцентира върху най-интересните и драматични моменти и обрати. Ќазовава времето и м€стото на действие. ÷ентралните персонажи имат емблематична дума описание към себе си, определ€ща характера им. ѕишещи€т се ограничава до назоваване на главните действащи лица, а ако второстепенните не могат да се пропуснат, само се споменават.

јко в романа има н€колко сюжетни линии, хубаво е да се акцентира върху основната, а другите да се отбележат бегло.

—инопсисът би тр€бвало да представи геро€ и неговото състо€ние в началото на текста, после да назове преп€тстви€та и драматичните събити€, през които преминава, като не пропуска кулминаци€та на неговата криза, стигайки до развръзката и разрешаването на проблемите в кра€ на творбата. ћежду началното и крайното му състо€ние накратко тр€бва да се каже €сно как се промен€ геро€т, защо, с каква цел.

—инопсисът е добре да има изключително точен и динамичен, увлекателен изказ, да бъде написан в сегашно историческо време и на практика да представл€ва силно умален микро модел на ц€лата литературна творба; да казва всичко важно по възможно най-интересен начин, пропускайки излишното и маловажното. јко произведението се състои от части, синопсисът може да бъде разделен на абзаци – отделен за вс€ка част. “ой има отговорната задача да покаже уникалното в написани€ текст, да заинтригува читател€ така силно, че да го накара да прочете творбата от началото до кра€.

ѕредлагам линк към добър синопсис на книга от съвременен български автор като ориентировъчен образец.

—инопсис на книгата «9 зайци» от ¬иргини€ «ахариева -http://www.zvergi.com/photos/file/sinopsis9zaici.pdf

  2017-06-08
¬реме за възкръсване  
1026. ѕодводните камъни на римите

Ќапук на модернистичната поези€ класически€т стих продължава да има свои ревностни почитатели – поети и читатели. “ой притежава сво€ маги€, очарование, тънкости, но и подводни камъни, често свързани и с римите.

¬ стихотворението рима е повторени€ на еднакви звуци или звукосъчетани€ в началото, средата или кра€ на стиха - тогава се наричат клаузули.

Ѕезспорни майстори виртуози в тази област сред българските поети са символистите, начело с яворов, пост символистите с най-€рък представител ’ристо —мирненски  и много други български поети, създатели на омайни творби с перфектна мелодика и съвършени рими.

 ћакар римуването да не е задължителна част от стихотворната творба, определено е белег за майсторство или липсата на такова, ако творецът е избрал класически€ стих. „удесно съдържание с великолепна поанта, но с елементарни рими е лоша комбинаци€ за поетично произведение, а се среща често днес.

¬ съвременната българска поези€ има множество примери за автори, владеещи добре тайните на вълшебството римуване и такива, които см€тат, че с елементарни римушки могат са сътвор€т шедьоври.

  ¬ днешната колонка ще направ€ бърз преглед на основни факти, които е хубаво да знае всеки  начинаещ поет, заел се с творенето на римувани стихове.

‘окусираща рима е римуване на ключовите думи за всеки куплет на стихотворението по оригинална схема, избрана от автора.

—поред м€стото си в стиховете на строфата се разграничават съседна -јјЅЅ, кръстосана - јЅјЅ и обхватна рима - јЅЅј.

—ъществуват прости (лесен – тесенвик – лик) и сложни (съставни) рими, съчетание от две или повече думи (де е – бордеи).

Ќай-добре е да се използват оригинални, изненадващи, точни рими, звучащи мелодично, образувани от различни части на речта – глагол/съществително име, наречие/прилагателно име или друга нестандартна комбинаци€. (песен – небесен, чезна – полезнажелезни – бездни).

ƒобрата рима се определ€ от идентичните звуци (акустична рима - град / брат), а не букви (графична рима).

ѕолезно е поетът не само да знае какво е јнжамбман - пренас€не на част от фразата от кра€ на едини€ стих в началото на следващи€, но и да го използва в стиховете си. 

“ук първи път чух възглас: — ѕрестани

да в€рваш и да дириш — забранен е

на любовта плодът — и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.

»з „ѕловдив“, ƒимчо ƒебел€нов

 

ћного добра комбинаци€ е и съчетаването на хубави рими едновременно с асонанс или алитераци€ – повторението в стиха на еднотипни гласни или съгласни звуци.

 

“ихи€т пролетен дъжд 
слуша зем€та и тръпне,
тихи€т пролетен дъжд 
пролетни приказки шъпне.

»з ““ихи€т пролетен дъжд“, Ќиколай Ћилиев

¬секи опитен творец знае как да избегне подводните камъни на еднотипните и безлични рими, а начинаещи€т се нуждае от теоретична подготовка, много практика, редактиране и  упорито овлад€ване стъпка по стъпка тайните на класически€ стих.

–азбира се, римите са само брънка от онова, което тр€бва да овладее поетът, впуснал се в бурното море на поези€та – образи, емоци€, вътрешен ритъм, иде€, синтаксис, лексика – всичко изброено плюс талант, умение и вдъхновение създават маги€та на онези стихове, които разперват криле във времето и хран€т жадните за поези€ души.

 

  2017-06-02
¬реме за възкръсване  
1023. ’азнатарите на българското слово

(следпразнична колонка)

 ƒумата „хазнатар“ означава пазител, бранител на хазна – пространство, пълно със съкровища. » тъй като —ловото е безспорна ценност, след отминалите бурни дискусии около празника 24 май си зададох въпроса кои всъщност са истински хазнатари на българското слово, книжовността, културата и духовността?

Ќачалните защитници на правото на живот на българската писменост, естествено, са  онстантин  ирил ‘илософ и негови€т брат ћетодий – хазнатарите, доказали първи във времето, че българското слово е съкровище, което не само тр€бва да бъде опазено, но и предадено на  следващите поколени€.

јко попътуваме във времето, н€ма как да пропуснем следващите ревностни пазители и бранители на нашата родна словесност – от учениците на двамата солунски брат€, до пле€дата възрожденски воини на книжовността ни - творци, учители, будители, радетели на иде€та за грамотност, просвета и култура чрез българската писменост.

—лед ќсвобождението пуристите, макар и с крайности, отново се опитват да бран€т и съхран€ват съкровището на словесната хазна, за да не бъде то разпил€но или изгубено. ѕоети, писатели, учители, публицисти и учени допълват съкровищницата на българското  книжовно наследство с нови богатства и паз€т наличните.

ѕрез бурни€ двадесети век и хазнатарите, и грабителите на словесната хазна са многобройни. ¬ъпреки това родното българско слово и духовността оцел€ват и прекрачват смело прага на двадесет и първи век.

—ъкровищницата на нашата реч днес е подложена на удари от различни страни – агреси€та на чуждо слово и култури, които благодарение на развитите компютърни технологии са част от живота ни; бездуховността, резултат от ширещата се навс€къде апатичност, безродовост, неграмотност.

 олко е пълна или колко е празна днес хазната на българската словесност и книжовност?  ои са сега хазнатарите, които € бран€т? ѕоследните мохикани ли са те и каква ще бъде съдбата на това национално съкровище, когато си отидат? »два ли нова см€на от хазнатари на нашата писменост, за да поеме грижата за нейното опазване и обогат€ване в бъдещето?

Ќаред с „€ловите“ дискусии на празника пробл€снаха и разумни мисли, достойно изречени от известни и неизвестни пазители на родната реч. ¬ъпреки всичко български творци защитиха подобаващо нашето слово. ¬ъпреки всичко български€т учител показа чисто лице. ¬ъпреки всичко млади хора за€виха, че н€ма да допуснат хазната на българската книжовност да бъде унищожена или разграбена.

„ет€щите, пишещите и говорещите на български книжовен език, независимо от своето образование, социална или религиозна принадлежност държат в ръцете си съдбата на нашето „јЅ“.  Ќе само творците се грижат за словесното съкровище на  езика ни. Ќаписаните книги имат нужда от верни читатели, обичащи родното слово.

Ѕиблиотеките, читалищата, училищата все още ревностно паз€т живо огънчето на духовността и добав€т ценности в хазната на словесността, за да не обеднее.

 Ќестандартните инициативи за свободни книги на обществени места, в болници, кафенета, влакове, паркове и учреждени€ придобиват все по-гол€ма попул€рност, запълвайки празнините в хазната на духовността.

 „ апката дълбае камъка не със сила, а с посто€нство“.  амъкът на неграмотността може да бъде разбит само с посто€нните усили€ на много капки  - ден след ден, година след година от хазнатарите на българското слово – всички нас, които сме родители, читатели, бранители, пазители. Ќаш дълг е да предадем хазната с ценни словесни съкровища на подготвени млади хазнатари, за да ни има и след векове.

ј дали хазната на родната реч ще бъде празна или препълнена със съкровища - зависи само от нас – от всеки един хазнатар на словото ни, избрал съзнателно да твори на кирилица и  да говори на български език. 

  2017-05-26
¬реме за възкръсване  
1020. Ћитературен консултант

 акво е литературен консултант?  акво точно върши и в какви случаи авторът се нуждае от неговото съдействие?

ќбикновено това е т€сно профилиран специалист с опит в областта на литературата, притежаващ теоретични знани€ и практически умени€, с които да помогне на твореца при подобр€ването на вече създаден художествен текст – поези€ или проза.

 Ћитературни€т консултант не е коректор – негова задача не е да коригира правописни, пунктуационни, граматични или технически грешки. “ой не е и редактор – не се занимава с неточно израз€ване, словоред, синтактични конструкции и т.н.

Ќе е и съавтор на произведението. јко писател€т очаква да му допише или пренапише текста, също е в заблуждение.

Ћитературни€т консултант има първо нелеката отговорна задача да изчете подробно предоставени€ текст, да му направи пълна диагностика и да започне екипна работа с автора по отстран€ване недостатъците на творбата, запазвайки положителните постижени€ в не€, акцентирайки върху т€х, като в същото време работи с писател€ по премахване или намал€ване на минусите в художественото произведение.

 онсултантът е творческа личност с богато въображение, с широка обща и езикова култура,  с позитивна нагласа и към произведението, и към нейни€ създател.

¬ процеса на диалог с твореца литературни€т ментор дава идеи, съвети, препоръки на съдържателно, сюжетно или фабулно ниво, започвайки от развитието на действието (ако има слабости в него), преминава през уплътн€ване образите на героите и създаването на т€хна уникална специфичност (ако има проблем), стигайки до пейзажите, цитатите, постройката на отделните глави на романа например или търсене на по-подход€що заглавие за текста.

ќсобеното при работата с литературен консултанте равнопоставеносттамежду него и пишещи€. “ворецът не е длъжен да изпълн€ва всички препоръки и идеи, давани от консултанта, нито да преработва текста милион пъти само защото така му е казано.

јкцентирам върху думата „екипност“ в диалога между твореца и литературни€ ментор. ≈дин консултант може да бъде идеален за даден творец и абсолютно неприемлив избор за друг.

ќсвен с идеи по съдържанието, героите, пейзажите, подреждането на частите на текста, той може да дава идеи на лексикално и интертекстуално ниво, така че произведението да бъде интересно и привлекателно четиво за по-широка аудитори€.

— литературен консултант е добре да работ€т творци, които усещат, че имат нужда от страничен безпристрастен поглед към написаното от т€х и искат да подобр€т текста, но н€мат достатъчно свои идеи за това.

–аботата с литературен консултант не е задължителна.  огато авторът е сигурен, че негови€т текст н€ма нужда от подобрение, или че може да се справи сам с „изглаждането“ на творбата, не приб€гва до услугите на литературен ментор.

≈стествено, ако творецът е решил да работи с н€кого, за да подобри сво€та творба, бих препоръчала внимателно да направи сво€ избор, съобраз€вайки се със спецификата на произведението, уточн€вайки конкретно от какво т€ има нужда, за да се превърне в наистина интересно четиво.

—лед това да се спре на добър специалист в областта на художественото слово, с умени€ за добро диалогизиране, с позитивна нагласа към творбата и с доказани постижени€.

Ќакра€ да се въоръжи с търпение и да започне работа. «ащото с или без литературен консултант, когато един творец горещо желае неговата словесна рожба да бъде на ниво, това е задължително.

  2017-05-19
¬реме за възкръсване  
1017.  акво е диагностика на художествен текст и как се прави

„есто автори се обръщат с молба към литературни критици, издатели или известни творци да им бъде дадено обективно мнение за качествата на създадената от т€х творба. » още по-често са разочаровани от едностранчивата оценка за същата. ¬ днешната колонка ще се опитам да изложа своето виждане по въпроса, об€сн€вайки какво точно е литературна диагностика на художествен текст и как се прави.

ѕърво, за да бъде наистина качествена и обективна, т€ тр€бва да се извърши от човек с опит и знани€ в областта на литературната теори€ и практика. “ой тр€бва да е на€сно със спецификата на изграждане на една творба, нейните особености и да има €сни критерии кое е качествено и некачествено в авторски текст. »зказаното мнение задължително отбел€зва достойнствата и недостатъците на написаното, препоръчвайки как добрите страни на текста да се запаз€т и изпъкнат, кои са пътищата за преодол€ване на минусите, остав€йки на твореца сам да вземе решение какво ще прави по-нататък с произведението си.

 огато се диагностицира проза, задължително се анализират:

- жанрова специфика Ц отговар€ ли на за€веното от автора и съдържа ли необходимите характеристики.

- сюжет, фабула и композици€ Ц изчистеност и завършеност, специфика, оригиналност.

- тема, иде€ Ц €сно ли са изразени.

- заглавие Ц подход€що ли е, мост ли е към темата и смисловото €дро на текста.

- герои - начин на изграждане, пълнота, завършеност, специфика, оригиналност.

- диалог Ц характеризира ли героите, интересен ли е, уместен ли е.

- пейзаж Ц на правилните места ли е, в унисон ли е с душевното състо€ние на героите или в контраст, реалистичен ли е, подсказва ли за предсто€щи събити€, ДговорещУ ли е - като действащо лице или не.

- лексика Ц с богат речников запас ли работи творецът или не, използва ли разнообразни синоними Ц езикови и контекстови, съобраз€ва ли се със специфичната лексика, свързана с герои и събити€ с творбата.

- правопис, пунктуаци€ Ц ниво на правописна и езикова култура.

- изказ Ц има ли собствен стил или не, мисълта €сна ли е, фразата с добър ритъм ли е или е ДзатлаченаУ от излишно многословие.

- синтактични конструкции Ц разнообразни ли са или еднотипни.

- √рафично оформ€не Ц изключително важно при представ€не на текст за диагностика.

ѕоетични€т текст е по-различен и когато се дава оценка за такъв, хубаво е да се акцентира на следното:

- жанрова специфика Ц отговар€ ли на посочената от автора и носи ли съответните белези.

††††††††††† - тема, иде€, заглавие Ц има ли вътрешна връзка между т€х.

† † † †- лирически герой Ц специфични особености, чувства, емоции, катарзис, душевна драма.

- настроение и атмосфера Ц как са изразени.

- художествени изразни средства Ц има ли оригинални тропи и фигури или са еднотипни.

- поанта Ц мост ли е към иде€та и лирически€ јз Ц обедин€ва ли образ, емоци€, символ.

- лексика - специфика, оригиналност.

- синтактични конструкции Ц специфика.

»зложих своето виждане за това как се прави литературна диагностика основно по две причини Ц от една страна с иде€та да дам възможност на много автори и сами да направ€т такава на своите творби. “ова би им помогнало да подобр€т качествата на своите произведени€. ќт друга Ц когато като творци поискаме литературна диагностика на свое произведение, да сме подготвени какво да очакваме.

Ѕезспорно обективната, добре направена литературна диагностика на художествен текст е от полза на автора за подобр€ване на творческото ниво и постигане на по-високи литературни резултати чрез създаването на по-качествени творби.

  2017-05-12
¬реме за възкръсване  
1015. √лаголните времена в художествени€ текст и начинът им на употреба

≈дно от важните неща при създаване на художествен текст е правилната употреба и съгласуване на глаголните времена в него.

ѕри предаване на последователни действи€ най-подход€що е минало свършено време, независимо дали повествованието се води от първо или трето лице.

„“ой стана, обърна се и хвърли с €д фотографи€та в стъклена рамка право в стената. »зпита облекчение и тиха радост. ѕотърка ръце и затърси следващи€ предмет, напомн€щ за не€.“

ћоже и да се употреби минало несвършено време, ако става въпрос за повтар€щи се движени€ или състо€ни€.

„¬секи ден се събуждаше с болезнена тревога за не€ и вс€ка вечер заспиваше с безумната надежда за чудо.“

ћинало свършено време добре се комбинира с минало неопределено време, когато геро€т говори за събити€, информаци€ за които е получил индиректно. “ова глаголно време е подход€що и ако персонажът обсъжда действи€, съобщени му от други лица.

„» тогава разбрах, че ме е лъгала хладнокръвно месеци наред без причина. ѕросто е искала да задоволи н€какъв свой детински каприз.  азал е народът „√ледай майката, взимай щерката“, но май много дълго съм бил глух.“

ѕейзажните описани€ също имат сво€та глаголна специфика. ћинало  несвършено време и глаголи от несвършен вид са най-подход€щи за разкриване красотата и маги€та на природни €влени€. ¬ъзможна е и комбинаци€ между глаголи от свършен и несвършен вид, но ако сте начинаещи, заложете на първи€ вариант.

„ѕланината мълчеше загадъчно. ќблаците разперваха бели пръсти, докосвайки зелените очи на дърветата, които затвар€ха зелени ресници. ƒори птиците не пееха. » те пазеха тайната на „ерната мори€.“

Ѕъдеще време много добре се комбинира с минало свършено или сегашно време, когато повествованието е третолично. јко сме решили обаче да използваме аз-форма и да водим повествованието от името на герой, бъдеще в миналото е по-добрата комбинаци€ с другите минали времена.

„«наех, че ме очаква безсънна нощ. ў€х да се опитам да спечел€ на сво€ страна поне една от мориите. ќще не знаех ко€, но със сигурност щ€х да рискувам.“

ѕон€кога авторите, решили да пишат приказки, се изкушават да използват сегашно историческо време.  ласика в този жанр си остават преизказните глаголни форми –„ходили, тичали, говорили, били“. »зключително подход€щи обаче са и комбинациите минало свършено - минало несвършено – минало предварително време.

„“аралежко много искаше да помогне на сво€ при€тел. «атова забърза към близкото поточе за вода. ўеше да свари на «айко вкусна супа от моркови и билки.“

 акви са глаголните варианти при предаване на пр€ка реч? ¬ повечето случаи геро€т говори в н€кое от основните глаголни времена или в комбинаци€ от прости и сложни глаголни времена. ¬ зависимост от спецификата на персонажа, той може да използва и неправилно глаголните форми, ако това е част от речевата му характеристика. Ќе бива да забрав€ме обаче, че авторовата реч остава в минало свършено или минало несвършено време, независимо дали пр€ката реч е ц€ла или разкъсана.

„ – «ащо мълчиш? – попита Ѕ€лата мори€. – ѕризнай си, че си влюбена в него.

- Ќие н€маме право да го изгубим – опита се да се оправдае сестра ѝ.

- »скаш да погубим себе си, спас€вайки него? – нев€рващо разпери ръце другата.“

–ъка за ръка с личните глаголни форми върв€т и неличните – причасти€, отглаголни съществителни. “е са спасение много често от ненужни повторени€ на лексикално и съюзно ниво. — времето авторът придобива навик да ги използва, без да прекал€ва, и така едновременно разнообраз€ва речта на героите в сво€ художествен текст,  но и не позвол€ва ритъмът на фразата да стане тежък и тромав.

„ћислех за нещата, които ме дразнеха, които очакваха да се провал€, да се откажа от иде€та да спас€ Ѕарие.“

ѕрилагайки казаното до тук, ето един лек и хубав начин за редакци€ на написаното по-горе.

„ћислех за нещата, които ме дразнеха, чакайки да се провал€ и откажа от иде€та за спас€ването на Ѕарие.“

ƒобре известно е мнението, че колкото повече глаголни форми се включат в един художествен текст, толкова по-добър е негови€т автор. Ѕих добавила, ако знае как да ги употреб€ва с подход€щите глаголни времена, съгласувайки ги правилно.

*÷итатите в колонката са част от романа „ƒоктор за милиони“ и приказката „ѕри€тели“ от »на  рейн, подготв€щи се за печат.

 

  2017-05-06
¬реме за възкръсване  
1012. «а ползата от спечелените и Ќе спечелените конкурси

 огато едно художествено произведение спечели конкурс, авторът и текстът получават известност и признание. “ова е реклама за твореца и начин повече читатели  и издатели да се заинтересуват от него.

ќбикновено сме свикнали да мислим, че когато наша творба, участваща в конкурс, не е сред наградените или номинираните, е неуспех. Ќ€кои го приемат като поражение, други като лична обида и се отказват от повече участи€.

 акъв е смисълът да пускаме наше произведение да се бори в различни национални или регионални творчески състезани€, ако то не печели или не е в челната престижна финална група?

јко лекоатлет не постига награди в една дистанци€, може би е по-подход€щ за друга. ¬елики€т јндерсен е опитвал години наред да пробие с разкази, но не е усп€вал. ƒокато не е открил, че може да владее и сподел€ маги€та на приказките с читателите. ћоже ваши€т случай да е такъв. ўом не се получава с поези€, защо не опитате с проза? »ли обратно?

ѕричината може да бъде и друга. «а да покори връх, алпинистът никога не тръгва неподготвен. “ой не е нахвърл€л на две – на три нещо в торбата, понеже му е хрумнало утре да изкатери ≈верест. ”частва се с качествени, проверени и премислени поне по н€колко пъти творби. Ќай-малкото, от уважение към журито, което е длъжно да изчете всички изпратени писани€.

∆урито най-често отнас€ обвинени€та за това, че текстът на твореца ’ не е сред номинираните или наградените. ≈дно наистина добро произведение не би тр€бвало да бъде пропуснато, но субективни€т фактор е факт, ала има и друго – ако н€кой много иска да покори планинска височина, а не му стигат силите въпреки усили€та и тренировките, каква вина за това има сами€т връх? — други думи, щом не мога да пе€, как мога да стана оперна певица?

ѕолзата от участието в различни конкурси е и подтик да се създават нови творби.  оличеството води до качествено подобрение. ѕоне в повечето случаи. ўом една машина не работи, ръжд€сва. ѕерото на твореца тр€бва да създава произведени€ на художественото слово, за да бъде в добра форма.

ќсобено внимание би тр€бвало да обръщаме на образователните конкурси и по възможност да се включваме в повече от т€х. Ќай-малкото, защото те акцентират на продобиването на умени€, нужни за създаването на качествен текст.   огато се научим как се пише диалог, пейзаж, как се прави добра завръзка и кулминаци€, значи сме пристъпили крачка напред в процеса на авторското ни усъвършенстване.

„јз съм гениален,  произведени€та ми са перфектни, но членовете на журито са корумпирани (некадърни).“ - реплика, ко€то чуваме посто€нно. ƒа играем на —ърдитко ѕетко в случа€ н€ма нужда.  огато се натрупат н€колко неуспешни опити в литературни състезани€, логично е да направим диагностика на своето творческо ниво, да се консултираме със специалист, на когото имаме доверие, да се откажем или да продължим да пишем.

Ќаградите от конкурси не винаги са показател колко добър е един творец или не. ‘акт е, че участвайки в литературно състезание, ние трупаме опит, нашите текстове се четат, имената ни стават попул€рни.

Ѕила съм, и в момента съм от двете страни на „барикадата“ – участник в регионални, национални и международни конкурси, но и жури в такива.  ато състезател съм била и  сред наградените, и сред Ќе наградените. “ова не ме е спр€ло да твор€, само е било стимул да работ€ повече.  ато жури, изчитайки множество творби, съм се запознавала с нови талантливи пера, които, макар и да не са били сред наградените, съм запомн€ла и после съм търсила  и техни други текстове.

»зкачването и покор€ването на планински върхове не е за хора със слаби характери, на които или в€търът им е виновен, или слънцето, или облаците. ”поритост, дори инат, качествени произведени€, дон€къде и късмет са нужни за спечелването на литературни конкурси. Ќо дори да не е награден, фактът, че творецът е създал произведение и го е пуснал да се сравн€ва с други, вече е от гол€ма полза и за текста, и за автора.

“ака че наградени или не – творете, тренирайте, приемайте нови литературни предизвикателства. ≈верест може и да не се окаже толкова недостижим с времето.

 

  2017-04-29
¬реме за възкръсване  
1010. ¬ръзката читател - автор

—лучайно ми хрумна иде€та, че връзката читател-автор пон€кога много напомн€ човешки взаимоотношени€. “€ може да тръгне от омраза и тотално игнориране, постепенно стигайки до обич и щастлив дългогодишен брак. ј има веро€тност да лумне като лудо влюбване и да приключи с шумен развод. «ависи от участниците в комуникаци€та.

 акво се случва, когато планирано или ненадейно се срещнат непознат автор и читател? ¬ъзможно е да се харесат от пръв прочит и да поискат да диалогизират отново. јко творецът желае сериозна връзка, се подготв€ внимателно, опитвайки се да изненада при€тно про€вили€ интерес към него с нова завлад€ваща творба. „ет€щи€т, от сво€ страна, би било добре да се подготви с „цветни“ въпроси или собствено мнение върху предложеното художествено произведение, така че да привлече за по-дълго симпати€та към себе си.

ƒа допуснем, че и втората среща  между  твореца и вече влюбени€ в него чет€щ премине добре и отношени€та между двамата участници в литературни€ процес станат посто€нни и сериозни както преминаването към съвместно съжителство или брак.

¬ библиотеката или четеца на заинтересовани€ се по€в€ват освен издадените произведени€ на писател€/поета, и информаци€ за негови събити€, интервюта, бъдещи проекти. ќнова, което убива живеца и пламъка в семейни€ живот, унищожава и  любовта на един чет€щ към любими€ автор.

Ќа първо м€сто това е липсата на при€тни изненади, въображение, внимание. Ќа втори план идва повтор€емостта и предвидимостта.  олкото и да харесва стила на писане на сво€ любимец, ако пет последователни романа са направени като по един и същи калъп, с право биха предизвикали отегчение. »ли след първата великолепна книга по€вата на втора, много по-слаба като качество.

„итател€т има нужда да бъде ухажван с внимание и такт. јвтор, който иска сериозна връзка с верен чет€щ, не бива да за€в€ва, че пише само за определена група потребители на словото. Ћюбовта в литературните отношени€ също е сл€па и нейните пътища са непредвидими. —ъздавайки сво€та творба, писател€т винаги тр€бва да се съобраз€ва с истината, че във вс€ко правило има изключени€.  нига, адресирана единствено към тийнейджъри, може да се хареса и на хора в средна възраст. ѕроизведение, насочено към женската чет€ща аудитори€, нищо чудно да допадне и на много мъже.

 акто в щастливи€ дългогодишен брак, литературната любов между читател и творец изисква усили€ и от двете страни. Ќужно е посто€нство, разнообразие, защо не и см€на на ролите, провокации, изненади, но преди всичко взаимно уважение и приемане на факта, че никой от двете страни на диалога не е съвършен и идеален.

 огато читателите не приемат дадена книга, безумно е авторът да за€ви: „јми те са тъпи и не разгадават моите дълбоки мисли…“  » обратно – произведение, неразбираемо и скучно за един, е съкровище и любов от пръв поглед за друг – като в живота.

ѕростички€т извод е, че всеки читател би тр€бвало старателно да избира сво€ любим автор, за да има щастлива литературна връзка. ј творецът, създаващ художествено произведение, да подбира внимателно м€стото и групата, в ко€то да търси, за да намери читатели при€тели за ц€л живот.

ƒълга, красива, топла и смислена литературна любов между автор и читател е възможна, стига и двете страни да приемат отношени€та си вместо като битка на барикада, като словесен танц, който да продължи във времето, докато изкуството съществува.

  2017-04-21
¬реме за възкръсване  
1007. ѕът€т на “вореца към √олгота

¬ навечерието на ¬еликден разсъждавам върху трудната съдба на творците, имащи като »исус сво€та —трастна седмица, ко€то е цели€т им живот. “е също преминават от „ќсанна!“ до „–азпни го!“ по н€колко пъти, приемайки болката, обидата, унижението и смъртта в името на своите създани€ – словесните творени€, родени от душата им, които са пуснали да пътуват по света.

»збрали€т да бъде “ворец, създаващ изкуство, съзнателно е тръгнал към √олгота, понесъл сво€ тежък кръст доброволно. —тъпка по стъпка той върви към –азп€тието с надежда онова, което е сътворил, да направи другите по-добри, по-милосърдни, по-човечни, по-светли.

¬секи автор обича словесните си рожби. “ой приема с радост похвалите за т€х и изпитва болка, когато ги хул€т. јла не се отказва от написаното, защитава своето „дете“ до смъртта си, тъй като е част от него сами€.

ѕишещи€т се сблъсква с изпитани€ посто€нно, приема ги търпеливо и се опитва да ги преодол€ва, знаейки, че това е неизбежно, когато създаваш произведени€. ѕреп€тстви€та са различни – от лицемерието и завистта на колеги, до трудностите в сами€ творчески процес. ¬сички те са проверка дали човекът, хванал перото, е истински творец и има ли достатъчно сила да стигне до √олгота, а после да възкръсне чрез книгите си.

»стори€та познава съдбите на велики поети и писатели, понесли в сво€ земен живот мизери€, болка, обиди и страдани€, но получили признание едва след смъртта си, възкръсвайки чрез произведени€та си за нов живот във ¬ремето.

ѕон€кога страдани€та на твореца са толкова непоносими, че си задава въпроса дали си струва да продължава, дали да не потърси друг път за душата си. ¬инаги се намират доброжелатели, подтикващи го да се откаже, убеждавайки го, че н€ма никакъв смисъл от „пишуркането“, особено ако не е подплатено с финансова изгода (а най-често е така). »стински€т творец не се колебание, а продължава да върви по избрани€ път въпреки безсънните нощи, липсата на признание или недоброжелателната критика.

¬секи автор на поези€ или проза тайничко е мечтал за похвали и награди. Ќе винаги ласкателствата, галещи ухото, са наистина заслужени, не винаги отсъствието на награди е показател за слаби произведени€. Ћипсата на официално признание не е м€рка за качеството на написаните творби. ћислещи€т творец го знае и приема с мъдро търпение и тези изпитани€.

             

¬секи автор е умирал и възкръсвал чрез творбите си неведнъж и пак е готов да измине път€ към √олгота,  защото такава е съдбата му – да създава красота, да спас€ва другите, късайки парчета от душата си, с които да нахрани гладните духом.

Ќадеждата е във в€рата, че физическата смърт на “вореца е началото на неговото възкръсване. “ака е било до днес. ѕът€т на »исус е безкраен във ¬ремето, а √олгота е само кратка спирка в него. » понеже душата му е станала частица от вс€ка земна душа, в€рвам като човек и творец, че пътуването към √олгота всъщност не е толкова страшно, защото „¬ словото е истината.“ » победата над —мъртта – във всичките ú измерени€.

„естит празник, скъпи “ворци! Ќосете сво€  ръст гордо към  нижовната √олгота! јко сте изпълнили достойно сво€та миси€, ѕът€т на вашето дело със сигурност ще ви отведе до ¬ъзкръсването.

  2017-04-13
¬реме за възкръсване  
1004. Ћитературна кухн€

 олкото и странно да изглежда на пръв поглед, между литературата и готвенето има повече общи неща, отколкото предполагаме. Ќа първо м€сто, разбира се, е желанието да станем част от не€, научавайки се постепенно да готвим уникални литературни €сти€ с традиционни продукти.

ƒобри€т готвач дори само от картофи с много фантази€ може да сътвори кулинарен шедьовър, влагайки сърце, усет, умение и вдъхновение. јвторът на словесни €сти€ от обикновена случка е в състо€ние да създаде великолепен разказ с плънка от танцуващ диалог, подправен с чувство за хумор, гарниран със зашемет€ващи пейзажи и накра€ фламбиран с отворен  финал.

 ак се става кулинарен магьосник или повелител на литературните магии? ѕърво се изучават майсторите в тази сфера внимателно, после се чете старателно, следват собствени опити в областта, които в началото може да са пълен провал – нито кучето да иска да €де кулинарното творение, нито котката да има желание на погълне словесни€ коктейл. “ова обаче не е причина да се откажем, ако носим сърце на литературен кулинар. — много упоритост и гостуване на различни кухни  във времето и пространството постепенно ще открием наши€ собствен начин да готвим успешно с думи. ўе дойде момент, в който ще започнем да създаваме и такива литературни вълшебства, от които читателите да  искат допълнителни порции.

 акто и в кулинари€та, литературното готвене по учебник не винаги е интересно. —пазването на всички правила не дава гаранци€, че словесното €стие ще бъде добро на вкус. ≈кспериментирането или щипка ексцентрична екзотика могат да провал€т или спас€т творбата. «ависи от майстора на буквичките.

–ецептите на един творец не винаги са подход€щи за друг. Ћюбимите словесни продукти на великите творци не са нашите собствени. » здравословното писане не винаги е вкусно за чет€щите.

 ак самата аз започнах да готв€ словесни блюда? ќт любопитство. ѕосле на инат, заради твърдени€та на „експерти“, че от мен литературен готвач никога н€ма да излезе. —лед това се по€ви удоволствието да откривам  вкуса на думите, смесвайки сладко с горчиво, солено с кисело. Ѕавно започнаха да се получават словесни творени€, от които читателите не получаваха колики в мозъка. ћинаха години, докато се науча да приготв€м  вкусна, проста, но качествена литературна храна. ќтне ми време, но ми даде възможността да из€в€ себе си чрез творчеството.

—ега не изпадам в паника, когато в литературната си кухн€ се окажа само с картофи или чаша ориз. «нам, че бавно, с търпение, положителна емоци€ и фантази€, ще спас€ от глад  и сво€та, и нечи€  друга душа.

ƒали има смисъл литературното готвене?  огато този въпрос ми досажда, отвар€м сборник с „Ѕългарски народни приказки“. јнонимните разказвачи не са завършили филологии, нито са посещавали курсове по творческо писане, но са сътворили в своите литературни кухни словесни €сти€, които и до днес са ненадминати по уникален  вкус и аромат.

√ответе в сво€та литературна кухн€, експериментирайте, творете! ’л€бът на словото и солта на фантази€та могат да бъдат храната спасение за нечи€ душа, изнемощ€ла от духовен глад.

  2017-04-07
¬реме за възкръсване  
1001. ћилост за диалозите

ƒиалог в художествено произведение е разговор между две или повече действащи лица, чрез който се допълва или из€сн€ва сюжетното развитие. “ой е изключително важен компонент за текста. ƒобре написани€т и на точното м€сто в книгата такъв кара читател€ да дочете с интерес започнатото. ќбратното - лошо построени€т на неподход€щ момент в творбата ще принуди чет€щи€ да € зареже на половина.

 ак творецът да сътвори диалог, така че да привлече и задържи вниманието на Ќегово ¬еличество „итател€, карайки го да потърси и друга негова словесна рожба? Ќа първо м€сто героите, които участват в разговора, наистина тр€бва да получат речева характеристика чрез него. –епликите да разкриват душевни състо€ни€ или важни качества на персонажите, останали скрити до този момент.

 Ќа второ м€сто, но не с по-малко значение, е  говорещите да бъдат себе си в и чрез думите – често срещана грешка е да се разминават „цветовете“ на речта със социалната характеристика на геро€. “аксиметрови€т шофьор не говори като неврохирург, освен ако наистина не е такъв или е прекрасен актьор. ”потребата на разговорни, диалектни, дори цинични изрази и междумети€ е необходима, когато това ще бъде „жокер“ за чет€щи€ да разбере нещо много съществено за геро€. ( Ѕай √аню)

ћоже ли цели€т разказ да бъде само и единствено диалог? «ащо не? “ворческите експерименти са безкрайно поле, в което пишещи€т може да търси съкровища на вол€. ¬сичко отново опира до това  до колко творецът е подготвен да го направи, усвоил ли е тънкостите при предаването на жив разговор.

“р€бва ли да има непременно ремарки към репликите?  огато те допълват, по€сн€ват директните думи на  говорещи€ – да. Ќо и там, както и по принцип във всеки авторски текст, не бива да се допускат нито повторени€ и излишно многословие, нито недоизказаност.

»ма автори, които прекал€ват с многоточи€та, см€тайки, че по този начин придават загадъчност на изреченото от персонажите. “ова е така само когато е употребено с м€рка и е ключово за разгадаването на случващото се. ј многоточието се състои единствено от три точки (…), колкото и неверо€тно да се струва на н€кои пишещи.

¬ъзможно ли е оригинален текст да бъде добър и без диалог? –азбира се, който може, ще сътвори своето словесно произведение и така, търсейки най-преки€ път до сърцето на читател€ или слушател€.

Ќо ако сме начинаещи автори и не сме сигурни дали ще се справим, може би е по-добре да навлизаме постепенно с по-кратки диалози в творбите си, докато не придобием  достатъчно умени€, за да се справим и с предаването на по-дълъг разговор.

Ќ€ма да се умор€ да препоръчвам четенето на класически и модерни автори като първа стъпка към подобр€ване на качеството на писане. » нека не забрав€ме, че изкуството е субективно отражение на обективната действителност. јко ще пишем разказ за шофьори, добре е да си направим труда за се заслушаме как говор€т водачите на автобуси или такси. ¬ случай, че сме избрали за свои герои оперни певци, редно е преди това да направим „разходка“ в тази област, за да създадем наистина качествен диалог в творбата.

Ћесно се дават съвети, трудно се следват. Ќо ако искаме да привлечем внимание с написаното,  вместо да го изгубим, нека пожалим диалозите – героите и читателите н€мат никаква вина за наши€ мързел. «ащото за да се научи един творец да изгражда майсторски речта на героите в една творба, се изисква освен талант, най-вече труд и упоритост. 

  2017-03-30
¬реме за възкръсване  
999. ѕейзажите не са текстови пълнеж

—поред литературната теори€ пейзажът е описание на природна картина или обстановка в художествено произведение. ћоже да служи като фон и м€сто на основното действие или да бъде в контраст или в унисон с настроението на геро€. “ой е важен компонент от творбата, пон€кога дори ключов елемент за разбирането на нейната иде€ и послание, но в никакъв случай не е просто текстови „пълнеж“ без значение, а още по-малко лесен начин за достигане до определен обем.

Ѕитува мнение, че природните картини се прескачат при четене, защото не били „важни“. ≈дин умело изрисуван словесен пейзаж е неразривна част от произведението, особено когато не е самоцелен. ¬ българската класическа литература са  добре познати „говорещите“ пейзажи на ≈лин ѕелин и …ордан …овков, подсилващи основната драма в текста, носещи предчувствие за предсто€щите събити€, давайки „жокер“ за съдбата на героите. ¬ „ѕо жътва“ и „Ўибил“ описани€та на природните картини са в съзвучие с действието и нос€т предчувствие за трагизма на развръзката. ¬ разказа на »ван ¬азов „≈дна българка“ прекрасната пролетна картина в последната част е в пълен контраст със случващото се именно за да докаже жестокостта му.

јко авторът е решил да разнообрази творбата си, хубаво е внимателно да помисли в кой момент да използва пейзаж, какъв тип да бъде и какво да каже на читател€ с него. ¬ зависимост от текста добре е да се прецени подход€щи€ обем на описанието, за да не „тежи“. ѕри разказ от три стандартни страници логично е пейзажът да не заема две и половина.

»зключително интересни са одухотворените пейзажи, в които природата става част от действащите персонажи и „говори“ по свой начин, коментира или „съди“ това, което се случва.

 ой пейзаж е успешен? ќнзи, изобраз€ващ картина или обстановка, ко€то чет€щи€т може веднага да си представи, да запомни, да свърже като важна част със случващото се. “огава описанието също се изчита до последната дума, без да се прескача. ѕри умерен обем н€ма да обремен€ва текста, а когато е като действащо лице, ще носи освен наслада на душата, и повод за размисъл.

“р€бва ли задължително да го има в художествената творба? ¬ъпрос на избор. јко авторът знае как да го вплете в  произведението си – ще бъде плюс. јко просто го „лепне“ като текстови пълнеж, ще бъде минус.

 ак да се научим да създаваме добри пейзажи в нашите творби? ѕърво – като се запознаем с класиците и техните постижени€, после прочетем и добри съвременни автори, за да си „сверим часовниците“. ѕосле да намерим наши€ собствен начин за създаването им и да се упражн€ваме, като не се боим да редактираме, докато не се получи желани€ резултат. ћоже да отнеме време, но си струва. ќсобено ако искаме да бъдем качествени творци.

 

  2017-03-23
¬реме за възкръсване  
995. «а кориците и книгите

„Ќе съдете по кориците за книгите“ - тази мъдра мисъл в пр€к и преносен смисъл е употреб€вана често, стане ли въпрос за литературни творби. јла когато сме в рол€та на читатели и застанем пред препълнените рафтове в богато заредени книжарници, отрупани с пъстри и дори предизвикателно оформени обложки на произведени€ от познати и непознати автори, нещата придобиват по-различен аспект.

„овешкото око се плъзва алчно по цветовете, шрифтовете и нарисуваните изображени€, разтвар€ страниците и гледайки илюстрациите, се опитва да отгатне струва ли си текстът между кориците. ‘акт е, че посто€нно се по€в€ват нови интересни произведени€ на начинаещи или малко познати творци, с които запознанството би ни донесло усмивки, катарзис, духовна наслада. ƒруги, уж познати нашумели имена, могат да ни изненадат при€тно или непри€тно с току-що публикувана творба.

¬ ц€лата тази палитра от многообразие ключова рол€ игра€т кориците и евентуалните илюстрации на книжното т€ло. ќще си спомн€м с усмивка подарени€ ми като дете сборник с приказки на Ўарл ѕеро с фототипни илюстрации от италианското издание. ƒушата ми се пълнеше със слънце само като зърнех корицата. „ет€х с удоволствие написаното, разглеждах рисунките и се пренас€х във вълшебни€ св€т на фантастичното.

ѕо същото време в домашната ни библиотека се по€виха два тома с български народни приказки, изрисувани от много известен художник. ÷ветовете б€ха мрачни, изображени€та модернистични. “е не само че не привличаха, а отблъскваха силно моето детско сърце. ≈дна сутрин мама с удивление откри сборниците с откъснати корици и илюстрации. ќпитах се да об€сн€ защо го б€х направила – исках да прочета историите, но без грозните и „страшни“ за мен тогава рисунки.  » до сега се чуд€  - редакторите и издателите, пуснали в продажба тези книги, никога ли не са били деца?

Ќе по-различна е ситуаци€та и с останалите произведени€. ќбложката, нарисувана от попул€рно име, не винаги е най-добрата за творбата. «а да улови маги€та на произведението и да бъде свързващ мост между написаното и читател€, дизайнът на корицата тр€бва да бъде изработен от човек, прочел от буква до буква съдържанието на текста, усещайки пулса на творбата и посланието на автора.

“ворецът пон€кога има доста по-различно виждане за външни€ вид на книгата от художника или издател€. Ћогично и правилно е да бъде не само чуто, но и взето под внимание и неговото мнение. «а да н€ма скъсани корици или илюстрации после.

≈кипността между автор, художник и издател е правилни€т подход при избиране на „дрешките“, в които да бъде облечен един готов текст. “е не е задължително да бъдат лъскави и модерни, достатъчно е да са подбрани със стил и вкус, както и да отговар€т на замисъла на творбата адекватно. «ащото, ако перифразирам друга стара мъдрост, когато стане въпрос за книги – „ѕо кориците ги посрещат, по съдържанието ги изпращат.“… ƒали в кошчето, или на рафта с любими истории – зависи от добре свършената работа на отговорните за това.

 

  2017-03-16
¬реме за възкръсване  
991. ∆ените в изкуството

“е са били част от маги€та му още в древността. Ѕез т€х то не би било толкова пъстро, цветно и пълно с изненади. ∆ените ще бъдат съществена и важна част в пространството на творчеството както в близко, така и в далечно бъдеще. “ова, което се е променило с течение на времето обаче, е рол€та на нежни€ пол в различните жанрове на изкуството.

¬ началото “€ е великата вдъхновителка, музата на твореца, негово прокл€тие или благодат. »звор на творчески плам чрез сво€та красота или зла прокоба, болка и страдание. ѕостепенно от обект на творческо вдъхновение сама се превръща в  истински творец – създава произведени€ със собствен стил, налага нови теми и проблеми в литературата, въвежда оригинални герои. Ќалага ú се да се сблъсква в жестоки€ св€т на мъжете с хил€ди предразсъдъци, да доказва и да показва сво€та способност да бъде поет, разказвач, живописец, композитор. јла не се отказва – бори се за  правото да говори чрез творбите си на света със свой собствен глас и да бъде чута.

¬ световен мащаб дамите, носителки на Ќобелова награда, са в пъти по-малко от удостоените мъже. Ќе защото жените творци са по-малко талантливи. ѕричините са обществено-политически и социо-културни.

Ѕегъл поглед към класиците на българската литература.  олко от т€х са жени?

‘акт е, че големите творци в повечето случаи са такива, защото в с€нка са работили всеотдайно за т€х изключителни жени-творци. ћара Ѕелчева, доверени€т редактор на ѕенчо —лавейков, сама създава прекрасни стихове, в това число великолепни лирически миниатюри. “ворчеството ú остава в с€нка. Ћичността също. “акова е било времето.  — подобни примери могат да бъдат изписани томове.

ƒнес нещата са по-различни и в същото време, за съжаление, не съвсем. ¬ навечерието на ќсми март започва отново поредното дерби феминистки ли е този празник или не. “р€бва ли да го има, или е анахронизъм и отживелица?

 «а мен ќсми март е ћеждународни€т ден на жената, ко€то иска да бъде личност и е готова да се бори за това - първата необходима крачка, ако е решила да бъде творец, а не единствено муза.

„естит празник!

 

 

  2017-03-08
¬реме за възкръсване  
987. Ћитературни мартенички

ƒойде ли месец март, малки и големи се закичват с мартенички за здраве, щастие и късмет, в€рвайки, че разпукващи€т се за нов живот св€т ще дари слънчева светлина на вс€ка душа. ”лиците преливат от червено-б€л разкош, търговците предлагат богат избор на минувачите.

“ворците са хора като всички останали, но и доста по-различни. «а т€х в днешни€ ден съм приготвила закачливи литературни мартенички, които да ги усмихнат, развесел€т, а може би и да ги замисл€т. ƒали ще изберат н€ко€ от предложените, зависи и от чувството им за хумор.

ћартеничка чаша в б€ло и червено – за изпаднали в творческа криза поети и писатели - за свежи оригинални идеи  и велики творби.

ћартеничка гумичка – специално за графомани – червеното запазва смисленото, б€лото изтрива тайно през нощта излишното.

ћартеничка лира  - червена с б€ла панделка – за творци нарциси и грандомани – такава ще имат само те и ¬азов.

ћартеничка ножица – за редактори. „ервеното острие, два пъти по-дълго от б€лото, реже от текста на автора, а б€лото го залепва обратно.

ћартеничка йероглиф от преплетени препинателни знаци – за коректори.

ћартеничка от двойни ками – само за литературни критици – червената удр€ право в сърцето автора, а б€лата го съжив€ва.

ћартеничка с вълшебен палец – за мислещи читатели – става червен при откриване на качествено произведение и пребледн€ва при сблъсък с глупаво.

ћартеничка с лупа – за издатели – сама почервен€ва, щом открие талантлив творец и побел€ва, натъкне ли се на графоман.

ћартеничка цвете, захапало зми€ – за поетеси, през ден€ бели, нежни и романтични, нощем до кръв унищожаващи без жал конкуренци€та.

ћартеничка пчеличка – за онези писатели и поети, усп€ващи дори от магарешки€ бодил да сътвор€т литературен мед.

 

„естита Ѕаба ћарта, колеги творци! ∆ела€ ¬и здраве, вдъхновение, изобилие от прекрасни творби и мислещи читатели!

 

 

  2017-03-01
¬реме за възкръсване  
982. ¬реме е за ѕриказки

ƒори в забързани€ компютърен двадесет и първи век човешката душа все още има нужда от глътка светлина и кратка отмора с красивата мъдрост на вълшебното и цветното.

“ова е възможно, лесно и просто. “р€бва само да се отвори корицата на книга с приказки и да се пътува из пълните с приключени€ страници. ѕрекараното време в този уникален св€т не е нито пропил€но, нито изгубено. “о е изпълнено с красота, мъдри уроци, топлина и уют.

’удожественото пространството на текстовете отвежда читател€ или слушател€ на уникални места – хем познати, хем непознати. —реща го с герои – и обикновени, и необикновени. ѕрави го част от истории колкото неверо€тни, толкова и реалистични. „ѕриказно“ не означава само измислено. ¬ творбите действителността се среща и слива с фантастичното, за да създаде маги€та на онова очарование, което да ни усмихне, натъжи, пречисти, поучи, замисли.

¬ приказките авторът сподел€ с читателите красивото и мъдрото от житейските уроци, които е научил с годините. ѕоказва им колко прекрасен може да бъде светът, в който живеем, ако го погледнем с очите на дете – чисто, любопитно, обичащо.

„овешката душа живее и се храни със слънцето на усмивките, с живата вода на мъдростта и при€телството. “опли се от обичта на задружното семейство и любовта между хората. ј всичко това по неоспорим начин е втъкано в приказните творби, независимо дали са авторски или фолклорни.

ѕриказките са вълшебен лек против сърдечна грозота, могат да спас€ват, лекуват, хран€т и милват вс€ка докоснала се до т€х душа.

Ќа всички малки и големи деца, които ще пристъп€т прага на приказни€ св€т, пожелавам светло пътуване. Ќе бързайте, насладете се на срещите с героите, вслушайте се в думите им. –азговар€йки с т€х, ще водите диалог и със себе си. ћоже би ще научите тайни, които ще промен€т живота ви и ще го направ€т по-светъл, по-топъл, по-красив. »скрено се над€вам да се случи на вас, както се случи с мен!

¬реме е за ѕриказки!

  2017-02-23
«а книгите и хората  
979.  апаните на творческото его

ћлад талантлив писател смутено говори за своето произведение без самочувствие. Ћипсва му увереност, не е сигурен в качеството на написаното. ќтказва се от участи€ в семинари и конкурси, см€тайки, че не е на нужното ниво. ѕостепенно спира да твори и слага край на литературните си занимани€. ўрак!  апанът на ниското творческо его го унищожава.

Ќегов колега – посредствен, но напорист, см€та, че и Ўекспир тр€бва да се учи от него. ƒосажда на всички с произведени€та си, рецитира свои стихове в магазина и на работното си м€сто. ќгромно его, илюзи€ за величие. «апочва да издава по четири книги на година, нетърпелив за слава и успехи. јдски се вбес€ва, че читатели, колеги и литературна критика не оцен€ват „огромн舓 му талант и „великите“ му произведени€. ўрак!  апанът на самоадмирирането го хваща здраво.

» в двата случа€ авторите страдат заради неспособност да прецен€ват обективно таланта, възможностите си и качествата на своите произведени€.

 ак може да се избегне това? —ъществуват н€колко възможности – консултаци€ със специалист, работа с добър редактор, самоусъвършестване чрез четене на доказано добри произведени€ от съвременни и класически творци, посещаване на специализирани литературни курсове и семинари.

јла най-вече са нужни упоритост и самоконтрол. — бързото и „лакомо“ публикуване по н€колко книги на година авторът се изчерпва, започва да се повтар€, омръзва на читателите и интересът към него спада. ўрак! ќтново капанът на егото се задейства.

ќсвен работлив, творецът тр€бва да се опитва да бъде различен във вс€ка следваща сво€ творба – оригинален и изненадващ.

“ворчеството е като любовна връзка – нуждае се от различност, свежи идеи, нестандартни похвати, собствен стил и почерк. Ќе го ли направи авторът, колкото и талантлив да бъде – обречен е.  апанът на рутината ще щракне и също като еднообразна интимна връзка талантът ще започне да умира бавно и сигурно.

ƒруги изпитани средства за изб€гване на творческите капани са нови сюжети, експерименти в други жанрове, провокативни идеи, работа в екип с „цветен“ автор.

ќткъде съм така сигурна, че препоръчаното работи? ¬ече съм се спас€вала по н€кои от тези начини.  апаните на творческото его не са толкова страшни, ако знаеш как да ги избегнеш. ¬секи може да опита. Ќе боли.

  2017-02-16
¬реме за възкръсване  
976. Ќенужна Ддреболи€У ли е редактирането?

»збрах темата за днешната колонка след размисли и наблюдени€, свързани с поведението на  различни творци спр€мо собствените им текстове.

ќще в начален етап на образованието учениците научават, че има четири вида редакции за подобр€ване на авторски текст – съкращаване, добав€не, заместване и разместване. ¬ зависимост от недостатъците една или н€колко комбинирани поправки могат да повишат качеството на написаното - съчинение, приказка, стихотворение.

» докато в училище се счита за нормално и естествено да се изискват повече редакции, не така се приема необходимостта от такива от вече порасналите твор€щи люде. ѕочти половината от пишещото братство см€тат, че каквато и да било поправка ще „осакати“ и „ощети“ сътвореното от т€х. ƒа погледнем назад във времето – примерите са очевадни. - “олстой, ƒостоевски, ¬азов, …овков, —мирненски, ¬апцаров – всички те са коригирали многократно своите произведени€, за да ги направ€т още по-добри.

ѕопул€рно е схващането, че н€колко запетаи или неточни изрази не са фатални за гениално написан текст. ј колко от нас са гении? Ќормално и човешко е да се допусне техническа грешка, неточен израз или неправилно поставена запета€. Ќормално и естествено е също те да бъдат отстранени.

„есто тези неточности са резултат от бързо публикуване. јко текстът „отлежи“  достатъчно и бъде прегледан н€колко пъти от автора, недостатъците ще намале€т.

–едактирането на творба може би е „дребол舓.  ато щипка сол към словесната храна за душата. Ќейната липса, както и предозирането ú, не е от полза нито за текста, нито за автора. » както добри€т готвач се научава с времето как да създаде съвършено блюдо, така с търпение и упоритост авторите, взискателни към себе си и своите произведени€, придобиват умението да „шлифоват“ творбите, които създават, чрез умело коригиране.

—тигаме отново до магическото триединство - талант, труд, посто€нство. ¬ него ключов свързващ елемент е „дреболи€та“ редактиране – необходима за всеки творец, уважаващ себе си, сътвореното от него и Ќегово ¬еличество „итател€. 

ѕ.ѕ.  олонката „отлежа“ седмица и претърп€ пет поправки. ƒали е добре на „сол“, преценете вие.

 

  2017-02-10
¬реме за възкръсване  
668.  огато си отидат големите

»зведнъж техните творби придобиват изключителен смисъл. „ислото на верните и предани при€тели нараства в геометрична прогреси€. —ъщото се случва с обичаните от т€х жени и любовници. ћиналото им набъбва от несъсто€ли се срещи и непроведени разговори. —помените за т€х придобиват захарно-нагарчащ вкус. —нимките им украс€ват първите страници на най-четените издани€.  липове с най-светлите мигове от т€хното творчество започват да се върт€т по национални и частни медии. Ќай-добрите им текстове или песни се превръщат в поредни€ летен хит.

—амо н€къде там, в една далечна част на вселената, звездите са станали с една  повече. —амо н€къде там, във времето, още един пътник е поел трънливи€ път на безсмъртието и ƒушата му ще бъде разпъвана хил€ди пъти с извинението: "»стината за големи€ ’".

 огато си отиват големите, в н€кое малко градче се ражда поредни€т гений, който ще извърви сво€ път, раздавайки  с шепи таланта си на грешните.  “е първо ще го разпънат приживе, а после ще му издигнат паметник.

 

¬чера си отиде и великолепната Ћюдмила √урченко.

ѕоклон пред паметта и!

  2011-03-31
¬реме за възкръсване  
646. ¬с€ко начало

¬с€ко начало те кара да се почувстваш Ќой. —€каш си събрал нов св€т или си на път да откриеш планета. ћожеш да бъдеш оплют и разкъсан за сво€ пореден опит, но поне си опитал да промениш нещата не само на думи.

‘ормулите „¬сичко вече е отдавна измислено", „¬сичко в света само се преповтар€" са оправдани€ за мързелици. јко така е мислел ѕетко —лавейков преди доста години и досега щ€хме да четем Ѕибли€та на друг език.

—етих се точно за него не само заради първи€ брой на възобновеното списание „—месена китка".  олко нови начала той е поставил в живота на бъзрожденски€ българин?

 ато започнем от първото списание за деца, преминем през сериозното събиране и изучаване на български умотворени€, та стигнем до творческото модернизиране на мотиви от фолклорното мислене и превръщането им в литературно изкуство.

ƒвадесет и първи век е времето за нови начала и връщане към родните корени. »ма още много какво да научим и от ƒ€до ѕетко —лавейков, Ћюбен  аравелов и много други известни и не толкова известни възрожденци. “ака н€ма да бъдем по-малко европейци. ўе станем повече човеци и българи.

Ѕез всички тези малки възрожденски начала н€маше да има “рети март. Ќ€маше да има ѕенчо —лавейков, јтанас ƒалчев и …овков.

ƒа си припомним новото начало на кръга „ћисъл" и т€хната амбициозна иде€ българското изкуство да бъде качествено и дори по-качествено от европейското. Ќе загърбвайки родното, а модернизирайки го, естетизирайки и психологизирайки фолклорното, обогат€вайки го и по този начин превръщайки го в уникално и неповторимо.

ѕреди да  повторим като ехо, че “рети март не е чак пък гол€м празник, че българите не са чак пък велик народ и че изкуството ни не е чак пък толкова на световно ниво, нека се върнем към всички малки начала на ¬ъзраждането. » да тръгнем отново напред точно от т€х, както са го направили преди време  ѕетко —лавейков,  аравелов и Ѕотев.

  2011-03-02
¬реме за възкръсване  
643. «а живите, мъртвите и любовта

„ - ¬земи това копче от мо€та риза - прошепна  мъртви€т. - —ложи го в ръката на времето и после го закачи на врата на омразата. Ќоси го, когато усетиш, че споменът за мен изгар€ под плачещите сълзи на свещите. ÷елувай го, когато забравиш вкуса на моите устни. ’върли го, когато вкусът на чуждите устни замести  моите. “огава вече не идвай на гроба и не плачи, не целувай кръста и не ми остав€й цвет€. јз вече ще съм забравил тебе и себе си.

“ова казваше мъртви€т, стиснал уморено очи, ала никой не чуваше. «а всичко  са виновни единствено мъртвите. ѕрекалено тихо говор€т."

Ќа  «адушница  не можах да вл€за в църквата. ќт разнопосочните улични ръкави се  изсипваше море от хора. —то€х  замислена сред пъплещото, блъскащо се множество. √ледах  свещите, които купуваха и палеха един след друг живите за успокоение  душите на мъртвите. »зпитах студ въпреки топлото слънце навън. —къпите свещи ли показват гол€ма любов? »  само на «адушница ли се  доказва обичта ни към тези, които вече са “ам?

—коро мой при€тел попита „ ћожем ли да обичаме истински живите, ако сме забравили колко са ни обичали мъртвите?".

«а пръв път не вл€зох в църквата. Ќе купих свещи - нито от най-дебелите, нито от най-големите, нито от най-скъпите, нито от най-евтините.  ѕовиках най-светлите спомени  за  моите мъртви и ги нахраних с обич. ѕрегърнах най-белите облаци и по т€х изпратих прегръдка на тези, които  ми давах сво€та обич и сила, докато б€ха тук.

 «ащото най-дълго гори свещта, ко€то се пали в сърцето със силата на обичта всеки ден.

ƒа се грижиш за мъртвите, а да си забравил живите, не е обич.  „овек може да го осъзнае  всеки ден,  дори  на «адушница.

  2011-02-26
¬реме за възкръсване  
625. «а гледането и виждането

  ¬ангели€ ѕандева √ущерова,  или Ѕаба ¬анга, е родена на 31 €нуари 1911 година в —трумица, ћакедони€ .

«а простите хора, т€ „гледа", за други, вижда в бъдещето. ѕомогнала е на хил€ди майки, стопила е тонове чужда болка, върнала е усмивките на много деца, ставайки т€хна кръстница и закрилница. ≈лектронното издание на "ѕравда" изтъква "учудващо точните ú пророчества" в политическата област. ќпитват се да измер€т в проценти колко от нейните предсказани€ са се сбъднали и колко  не.  акво  е предсказала точно и какво горе-долу.

¬иждала съм € само веднъж. Ѕ€х дете, когато в близки€ ресторант до мо€ дом имаше  сватба и н€кой от махалата съобщи новината, че Ѕаба ¬анга е там. »зтичахме да € гледаме как танцува на хорото, н€как светла, вперила поглед в пред себе си.  ѕорази ме какво хората говореха отстрани. —амата пророчица  споделила, че тр€бва да кръсти толкова деца, колкото косъма има на главата си. ѕак самата т€  извиквала чакащи от дългите опашки да минат напред, когато  са дошли за болно дете.

Ќе е случайно, че приживе пред  малката ú къщичка в ѕетрич хора идваха отвс€къде, всеки със сво€та болка и в€ра. ќбикновените граждани чакаха с дни, пон€кога със седмици за глътка надежда, знаейки, че т€ мери с мерките на доброто и истината.

ƒа, говори се, че при не€ са идвали политиците на държавата, че много учени и хора на изкуството са имали специален достъп до не€ и слухове и до сега спр€гат научни открити€ с нейна помощ.  олко процента е истина и колко хорски приказки, н€ма никакво значение. ѕо-важно е друго. ¬иждайки в бъдещето, т€ се опитваше да каже на хората да бъдат по-мъдри, по-добри, по-в€рващи.

«а обикновените хора т€ остава Ћел€ ¬анга. Ќа гроба ú и  сега коленичат хора от различни социални групи. ƒо скъпите букети има оставен обикновен здравец или маргаритки, оплетени на  ръка  детски ръкавички или дребни подаръчета. ¬сички в€рват, че и от онзи св€т Ћел€ ¬анга вижда и чува т€хната болка, че ще им помогне, защото силата на в€рата  е  непобедима.

ѕо случай 100-годишнината от рождението на българската пророчица телевизии и вестници са подготвили предавани€ и материали. ўе бъдат излъчени документални филми по наши и руски медии. ћинистерството на транспорта, информационните технологии и съобщени€та  са пуснали  в употреба пощенска марка по този повод.  ¬ къщата-музей "¬анга" в ѕетрич ще има маслосвет. —ъс сигурност стотици благодарни хора ще се стекат в местността –упите отново, за да почетат сво€та пророчица.

«ащото това, което обичаната от всички €сновидка е вид€ла отдавна, е че   децата  тр€бва да  се паз€т и за т€х си струва да  се вършат добрини. Ќе е нужно да бъдем €сновидци, за да прогледнем за  простичката истина, ко€то Ћел€ ¬анга изпов€дваше през цели€ си живот.

  2011-02-02
¬реме за възкръсване  
621. “ънка червена лини€

ѕон€кога е невидима. »ли пък ни се струва маловажна. ќнази тънка червена лини€ с пулса и цвета на сърцето, ко€то  крещи, че са  на свършване в€рата и любовта, че надеждата в нашето собствено аз се нуждае от спешно лекуване.

¬апцаров в€рва в човека, в неговата позитивност, борбеност и способност да промен€ света и себе си.  олко много можем да научим  за в€рата от неговата поези€ днес. » колко ценни съвети може т€ да  даде, за да осмислим сво€ живот в компютърни€ двадесет и първи век.

¬€рата е хл€бът и солта на човешкото съществуване. ¬апцарови€т герой в€рва в бъдещето, в себе си и в пром€ната, ко€то ще донесе по-добри дни, в светлината на човешката личност и в необходимостта от идеали.

«ащо съвременни€т човек толкова често губи сво€та в€ра и се оказва в черна дупка, от ко€то не може да излезе? Ћипсата на ценности, посока и идеал, към които да се стреми, са причина все по-често съвременни€т млад човек да пресича тънката червена лини€ и да се оказва от другата страна на барикадата - при безверието, депреси€та, равнодушието, апати€та и фалшивите ценности.

Ќима на лирически€ герой на ¬апцаров е било лесно да живее в бурното време на четиридесетте години на двадесети век? » тогава ≈вропа е разтърсвана от бурни събити€. » тогава млади€т човек е тр€бвало да вземе бързо  съзнателно решение от ко€ страна на тънката червена лини€ да застане - да бъде мислещ човек или човекоподобно същество.

“ри са опорните точки в екзистенци€та на ¬апцарови€ човек - в€ра, родина, борба. «аедно, те дават сила и надежда, осмисл€т неговото съществуване и му помагат да остане в светлата страна -  на живеенето, а не на живуркането.

—ъвременни€т човек има нужда от в€ра - в себе си и в други като него. “ой се нуждае и от родина. —къса ли се усещането за родовост и коренна принадлежност, възможността да се превърне в никой е страшна. «ащото онази зем€, ко€то възп€ва ¬апцаров, е м€стото, от което веднъж тръгнал, можеш да се завърнеш. —ъщата онази в€ра, че утре животът ще бъде по-хубав от песен, дава сила да се продължи битката и да  се постигне целта  и идеала.

„≈дрите звезди над ‘амагуста" в лириката на ¬апцаров са метафора на мечтата по красивото, непознатото, чудното, към което младостта се стреми. » както геро€т на ¬апцаров преминава през катарзиса на болката и познанието, за да достигне до прозрението, мъдростта и правилни€ избор, така  всеки млад човек в Ѕългари€ може да намери себе си и сво€ път, за да бъде полезен на себе си и обществото. “р€бва само да следва тънката червена лини€ на сърцето и да бъде верен на себе си, родината и идеала.

  2011-01-29
¬реме за възкръсване  
615. Ќепростимо

 олко непростими неща може всеки един от нас да посочи на празника на —вети јтанасий?

»знев€рата към себе си, към своите принцпи и същност.

Ћипсата на прошка към този, когото наистина обичаме и който се разкайва искрено за сторената грешка.

¬исокомерие пред човек в беда, забрав€йки, че и ние сме били в това положение или утре  отново може да се окажем в същата ситуаци€.

ƒвуличие, удр€не на плесница на талант, само защото е млад и неизвестен, забравайки, че утре точно той или т€ може да бъде първи€т носител на Ќобелова награда за родината.

ќтказ да поправим грешка, въпреки че все още не е късно, виждайки как наран€ваме добър човек...

»ма  и още непростими неща, но в ƒен€ на —вети јтанасий остав€м   вие да ги допишете, припомн€йки, че светецът, чийто празник е днешни€т ден, от всички 47 години на своето епископско служене 15 прекарва в изгнание. ѕрез цели€ си живот се бори за истинската в€ра чрез силата на словото. „етирите му слова против арианите свършват повече работа за иде€та, ко€то изпов€два, от хил€ди мечове.

 » ако още не сме осъзнали, на днешни€ ден може би е крайно време да разберем - творците притежават най-силното оръжие, с което могат да стигат до душите на хората и да ги пробръщат, да ги пречистват и прав€т по-добри, по-силни, по-мъдри.

—поред народното поверие от днес зимата намал€ва с по едно просено зрънце. Ќека зимата в душите ни започне да си отива и заедно с в€рващите се помолим и ние:

"—вети јтанас, обърни се към нас!"

  2011-01-19
¬реме за възкръсване  
604. —ледпразнично

ѕразниците идват и си отиват.  ато годините и човешки€ живот. ќстават спомените, при€телите и сътвореното от човешки€ ум и талант.

 оледните празници, пълни с топлина и светли пожелани€, както винаги вдъхновиха много творци и в сайтовете се публикуваха и прочетоха прекрасни произведени€.

¬с€ка нова година е заредена с безброй надежди и човешки желани€. ћилиони по света се над€ват т€ да бъде по-добра от предишната, или поне  не по-лоша от изминалата.

»ска ми се през 2011 година да пожела€ на всички Ѕуквички освен традиционното много здраве, късмет, вдъхновение, и много обич към българската книга, защото е родена от любовта към българското в далечни векове. »згар€на, отричана, защитавана, възхвал€вана, унищожавана,  укривана,  и все пак възкръсваща след всеки погром.

 ќцел€ла до днес - мъченица и героин€. Ќосеща светлината на знанието, духа на българското, огън€ на родолюбието, пъстротата на красотата и силата на идеите, въплътени в слово.

 акво дава т€ на днешни€ българин? - “ова, което  е давала  щедро и на всеки мислещ и чувстващ човек във времето - сила, в€ра, мъдрост и надежда.

«ащо си мислим, че днес н€маме нужда от не€, когато посредственост и бездуховност ни заливат, когато масовата култура възпитава децата ни в анти-ценности?

“€ е достойна за нашата любов. Ќо дали ние сме достойни за не€? «ащото ако ние сме се отказвали от не€ многократно, т€ никога не се е отказвала от нас.

ќбичайте българското писано слово и през 2011 година! “о заслужава!

  2011-01-06
¬реме за възкръсване  
581. —тудентите, без които не можем

“е са млади, умни и буйни. ћогат да се весел€т по цели нощи, а на други€ ден да отидат свежи и бодри на лекции. —тудентите са бъдещето на нашата наци€, будната и безкомпромисна съвест на обществото ни. Ќепримирими към социалната несправедливост и лицемерието на всички нива. јкадемичната младеж първа излиза да протестира на улицата, първа усеща проблемите в своето изстрадало време и алармира за това.

“е са идеалисти, защото все още не са деформирани или заразени от вируса на кариеризма и корупци€та. ¬се още могат да бъдат милосърдни не само на думи, а на дела. ¬ъпреки всичко в€рват, че не е невъзможно да промен€т хората, назовавайки нещата с техните истински имена.

¬се още са тук - нашите студенти, нашите деца. Ѕез да се страхуват да  кажат, че грешим, че това не е начинът да изградим по-добро бъдеще. ƒнес може да вис€т в знак на протест от прозорците на н€ко€ сграда, но утре  първи ще дадат кръв за пострадали деца при природно действие.

—тудентите в€рват, мисл€т, мечта€т. Ѕор€т се да осъществ€т мечтите си. “е показват червен картон  на всеки, който е забравил дълга си на българин и човек.

ƒнес имат право да бъдат сърдити и недоволни. «ащото утре ще се налага да поправ€т нашите грешки.

«а т€х се сещаме около студентски€ празник. »ли около годишнината от н€кое бурно събитие. «ащото са били и са безпогрешен сеизмограф за трусовете в морала и ценностите на своето време. » онова огледало, в което  винаги можем да се огледаме, но не винаги ни харесва това, което виждаме.

ƒокато има студенти  в Ѕългари€,  има надежда! „естит празник на всички, които нос€т духа на студентското в себе си!

  2010-12-08
¬реме за възкръсване  
574. «а достойнството и уважението в корелаци€та автор-читател

≈дин от основните начини да накараш другите да те уважават е да уважаваш себе си. ƒа бъдеш естествен, да знаеш какво можеш и къде точно е твоето м€сто. ƒа имаш реална представа за своите качества и недостатъци като творец и човек.

¬заимното достойнство и уважение е основна необходимост за успешното общуване между автор и читател, пък бил той и бъдещ такъв. ’ил€ди пъти повтореното магическо изречение "јз съм гениален, произведението ми е шедьовър!  упи мо€та книга и € прочети!" н€ма да свърши никаква работа на Ѕалканите, където истори€та ни е научила при такива словоизли€ни€ да  казваме в отговор "  ак не! “очно теб н€ма да те прочета, нито ще гласувам за теб!"

ƒоброто произведение заслужава добра, интелигентно и креативно създадена реклама. ƒобри€т творец не нарушава тънката червена лини€ на добри€ тон, дори когато всеки глас за неговото произведение е крайна необходимост. „итател€т не е безмозъчно същество, нито кучето на ѕавлов, което може да бъде научено с н€колко условни рефлекса да гласува за или купува вс€ко произведение с лепнат етикет "гениално, вълшебно, модерно".

Ќачалото на този културен сезон ме кара да се върна към изминали такива ситуации и да си спомн€ трагикомични събити€, на които съм присъствала. «ащото не съм се осведомила  добре, защото съм се предоверила на „напудрени" реклами  или защото не съм била достатъчно взискателна към себе си и съм си позволила да загуб€ част от времето си, без да получа нищо качествено в зам€на.

јко сте творец и ви предстои премиера или творческа среща, не си позвол€вайте да излезете пред тези, които са дошли, дори да са само н€колко, без да бъдете подготвен за въпроси, критики, провокации. Ѕъдете себе си, естествен и пр€м. ƒайте най-доброто,  на което сте способен, за да се върнат същите хора следващи€ път и да доведат свои при€тели. ѕодходете с уважение към  своето произведение, но и към присъстващите в залата и те ще ви отговор€т със същото.

јко сте любител на културни събити€, не отивайте да гледате "нещо". ”важавайте себе си, прегледайте информаци€та за събити€та, изберете най-доброто, най-интересното и най-значимото. “ова, което ще ви зареди с положителна енерги€ и ще ви накара да се почувствате горди, че сте присъствали и сте били част от маги€та на истинското изкуство.

ћного лесно и много трудно е да уважаваш себе си. Ќо пък човек може да го направи всеки ден.  ато започне да уважава другите.

  2010-11-30
¬реме за възкръсване  
565. ƒесет оригинални начина да сътвориш шедьовър

1) јко си женен, разведи се. - ћъката или радостта от пром€ната ще накарат твоите мозъчни клетки да оплакват или възхвал€ват в рими и куплети свободата. Ќаписаното ще прелива от емоции и току-виж, надминал си ƒанте и Ўекспир едновременно.

2) јко си ерген, ожени се. - —емейни€т живот ще те въоръжи с неописуемо желание да изб€гаш от брачната действителност и може би да напишеш гениални творби в областта на научната фантастика или криминалните романи.

3) јко живееш близо до морето, отиди в планината. јко си чедо на планината, иди на брега на морето. - —етивата ще търс€т приликите и разликите между двете пространства, можеш да създадеш чудесни пътеписи или пейзажни миниатюри, които да конкурират класиците. ќсобено ако в раницата освен тефтер има и н€колко стъклени моливи с градус.

4) јко имаш кротки комшии, подлуди ги. - ѕускай им класическа музика, редувайки ћоцарт и Ѕетховен с Ѕах и ¬агнер. —лучките във всеки музикален антракт ще бъдат достойни за продължение на сериали, надминаващи десетократно всички турски поредици вкупом.

5) јко имаш кофти съседи, седни и се напий с т€х. -  олкото повече пиене имаш, толкова по-добре. —лед смесването на раки€, водка, вино и бира комшиите ще разкажат такива истории, на които и Ќобеловите лауреати ще завиждат. —амо тр€бва да седнеш и да ги запшеш, когато се събудиш сутринта. јко си ги спомниш, естествено.

6) јко имаш хубава работа, скарай се с шефа и ще останеш без не€. - ¬ криза това е перфектни€т начин да стимулираш мозъка да напише нещо гениално. Ќе напишеш ли, н€ма пари. ‘иникийските знаци винаги са били идеален стимул за творческо мислене.

7) јко не можеш да пееш, започни да подготв€ш музикален албум. - ћалко ли бездарници издават албуми, получават награди, живе€т като царе. «ащо да не можеш и ти? Ќапиши безвкусен текст - с колкото повече пошлост, толкова по-добре. ќткрадни по н€колко ноти от най-големите хитове в момента. Ќа Ѕалканитет това е обичаен коктейл, разбъркай го добре в ритъм 7/8 и може да те об€в€т за гений на съвременната музика.

8) јко не можеш да пишеш, сътвори роман. - ¬ Ѕългари€ има най-много писатели на глава от населението.  ойто може и който не може - всеки пише, всеки издава. —трана от Ўекспировци. Ќикога н€ма да ни настигнат американците. «атова напиши роман - ама н€ма значение, че не знаеш къде се слагат препинателните знаци, ще го напишеш без т€х. “ъкмо ще е по-модернистично. » нищо, че допускаш правописни грешки, колкото повече, толкова по-екзотично. » колкото по-цинично, толкова по-естетично. ћоже да станеш толкова прочут с великото си произведение, че н€кой ден и училище да преименуват на тво€ милост.

9) јко имаш добри при€тели, скарай се с т€х. - ѕредателството може да ти докара н€колко синини тук-там, но истори€та после ще разкажеш както на теб ти изнас€ и да се изкараш герой, невинна жерва или непризнат гений.

10) јко всичко до тук не помогне, вземи двайсет лева назаем, иди в кварталната кръчма, седни и почерпи абонираните за не€ пи€ници и те ще ти разкажат такива истории, че да ти падне шапката посред зима и да ти замръзне носът посред л€то. ѕък ако имаш късмет, с н€ко€ от т€х можеш да грабнеш «латни€т ланец декември. » действай по-бързо, че то време за помайване не остана!

  2010-11-19
¬реме за възкръсване  
544. –одени€т за свобода не може да бъде роб

—поред една от версиите за смъртта на ≈зоп, той е избрал  наказанието за свободните граждани и предпочел да скочи в пропастта като свободна личност, отколкото да спаси живота си като отново стане роб. «ащото свободни€т в своите мисли не може да бъде роб в сво€ делник.

Ћитературни€т герой от ренесанса ƒон  ихот сподел€ със сво€ верен оръженосец, че свободата е най-скъпото нещо. –одени€т за свобода не може да направи компромиса друг да управл€ва съдбата му, защото това би било по-страшно от неговата физическа смърт.

«а свободата по време на Ѕългарското възраждане стотици патриоти извършват подвиг саможертва. Ѕунтът на мисълта ражда герои, които остават в истори€та. Ѕорбата за свобода на личността на свършва с борбата за национално освобождение. » робството не свършва с “рети март.

 ъде сме днес, ние, уж родените свободни в компютърни€ 21 век? –обството на примирението не отнема ли свободата, ко€то ни е отредена? —вободни ли сме истински да бъдем себе си, да отсто€ваме своите права на хора, творци и личности? Ќе е ли също толкова страшно робуването на готови рецепти за съществуване и подчин€ването на правилата, измислени  и наложени от н€кой друг.

–одени€т за свобода творец не може да бъде роб. “ой никога н€ма да пише това, което се иска от него, а това, което иска неговото съзнание. ўе брани своите герои и творби и ще отсто€ва сво€та позици€. ƒори когато остава непризнат, ненаграждаван и непубликуван.

ƒали си струва? »стори€та доказва, че  свободата е по-скъпа от златото и примиренчеството, от животът-живуркане и животът-др€мка.

»зборът е само наш и ние го правим всеки божи ден съзнателно или не.

  2010-10-26
¬реме за възкръсване  
535. Ќай-хубавата дума - сбогом

¬секи край е  всъщност прекрасно начало. ¬с€ка болка идва и си отива неизбежно, а след не€ закономерно пристига усмивката и надеждата. Ѕез „сбогом" не би имало възможност за пром€на. Ѕез не€ пък светът би си останал все същи€.

—богуваме се със стари идеи и откриваме нови -  луди, революционни, различни. ѕриключваме с част от наши€ живот и започваме нова страница - може би не по-добра, но по-различна. » в това се крие смисълът на нашето съществуване.

ј онзи период след сбогуване, в който теглим черта на всичко изминало и слагаме на везните грешки, при€тели и врагове, постигнато и желано? јко не минем през това пречистване н€колко пъти в живота си, как бихме продължили напред, без да се обръщаме?

«аместваме едни илюзии с други, едни  мечти със следващи. —богувайки се с н€кого или с нещо, всъщност, живеем най-истински.

—богуваме се с л€тото, може би с едно наше различно јз, което сме били през изминалите летни месеци. —таваме други, започваме нови€ си живот в лудницата от служебни задължени€. Ќо прекрасното е, че само след н€какви месеци отново ще се сбогуваме с нашето делнично јз. » ще кажем  „здравей" на онази слънчева част в себе си, ко€то е жива единствено на морски€ бр€г.

ќбичам сбогуването, независимо колко боли и е страшно. “ака усещам силата на неизбежното предизвикателство отново да побед€ - да спечел€ още една битка и да постигна още една мечта.

—богом, прекрасно л€то! —богом, мое слънчево аз! ўастлива съм, че още мога да усещам болката от нашата разд€ла. “ова ме прави истинска  и жива. ƒо следващата среща!

ќбещавам, че наистина ще € има!

  2010-10-14
¬реме за възкръсване  
530. ’екатомба

ѕрабългарите принас€ли в жертва най-хубавите, талантливите и смелите на бог “ангра. ¬€рвали, че така небесни€т покровител ще бъде милостив към т€х и ще ги дари с късмет, плодородие и победи. ¬ремето доказва, че това е  било просто лъжа.

»нките принас€ли в жертва хора на своите кървави богове, над€вайки се да бъдат омилостивени злите сили и останалите живи да добруват. ¬ремето свал€ булото и на тази заблуда.

—партанците и техни€т водач Ћеонид сами се принас€т в жертва, за да дадат време на сво€ роден град да събере сили и да се подготви за удара. Ѕили са сигурни, че така изпълн€ват дълга към отечеството и дължат този подвиг-саможертва на сво€ народ. ¬ремето доказва, че са били прави. » че тази хекатомба е  достоен пример за подражание.

’ристо Ѕотев, неговите четници и още много други луди глави през ¬ъзраждането се жертват за свободата на ќтечеството, знаейки, че все н€кой тр€бва да направи това. ¬€рвайки, че вс€ка хекатомба е пример, който ще промени съдбата на хората, докоснали се до подвига на загиналите. ¬ремето показва, че подвигът им не е  бил безсмислен.

 огато положителни€т пример от истори€та стане неефективен, идва ред на отрицателни€.  азват, че той е по-силно въздействащ и постига по-значими резултати.

ƒвадесет и първи век. »нтелектуалците и творците на Ѕългари€ се принас€т в хекатомба всеки ден. ƒоведени до границата на бедността, унижавани и ограничавани, те тр€бва да защитават правото си на физическо и творческо съществуване. » продължават да пишат въпреки всичко. Ќе само  пишат, но и  създават значими творби на европейско и световно ниво. Ќужна ли е тази жертва? Ќ€ма ли  наистина начин да спре войната срещу собствените творци? »ли тр€бва за пореден път да бъдат признати непременно в чужбина, за да бъдат пожалени от разпъване у дома.

ƒокога?

  2010-10-07
¬реме за възкръсване  
523. –еалните иреалности на съвременни€ хомосапиенс

∆ивот ли е да го опишеш? ќт поредни€ турски сериал по телевизи€та до поредни€ любовен роман от библиотеката, после през поредната компютърна игра, да до един от многото чат канали. –еалност или иреалност е  този избор на съвременни€ човек и защо с такава буйна страст и завидно посто€нство той се отдава на горепосоченото?

— какво турските сериали и любовните романи замен€т вкуса към истинското живеене?  нигите са безкрайно море, но то е субективно отражение на действителността. –еално и нереално се преплитат и онзи св€т “ам, не е този св€т “ук. ”ж го зна€т всички, а захарната дрога на любовните романи пораз€ва женските субекти от различни поколени€ с илюзи€та за малко чет€щата да бъде ѕо-по-най и да се омъжи в кра€ на краищата поне в книгата за богати€ красив благороден мъж. Ѕитието ни е толкова опростенческо, че тази кратка илюзи€ спас€ва милиони човешки същества от самоубийство, депреси€ или меланхоли€. ¬ този ред на мисли любовните романи са своеобразно обезбол€ващо срещу тежки€ живот, който живеем. ƒавайки поне за час усещането за щастие,  а  между другото,  и примери, че  богатите могат да са нещастни,  вдъхва оптимизъм у читателките, че утре това може да се случи и в техни€ живот.

«ащо мъже на по 40-50 години се пристраст€ват към компютърните игри? ќсъзнавайки, че е виртуалност, защо с часове наред вод€т битки като опитни пълководци, бор€т се с вампири и върколаци, предвождат кръстоносни походи, завлад€ват непознати територии, стават босове на мафии и убиват противниците си с нерверо€тна жестокост? «ащото не могат да го направ€т в действителността. «ащото в реални€ живот огромното количество мъже са смазани от безработицата, кризата, семейните и служебни проблеми. » тази електронна иреалност им дава измамното усещане, че са супер мъжкари, които могат да подчин€т цели€ св€т в краката си.

 ј феноменът на огромни€ брой чат канали? “е не отмират и хората в т€х не намал€ват независимо от възхода  на Facebook  и международната мрежа Skype. ќб€снението е много просто. јнонимността да влезеш веднъж, да бъдеш този, когото желаеш, да изиграеш като артист рол€та на трийсетгодишен или двайсетгодишна красавица е възможно единствено в чата. “ам можеш да се представиш за такъв, какъвто не си, да бъдеш оригинален, свободен, нецензурен, груб, да покажеш тайните си желани€ или да излееш душата си пред съвършено непознат. ќказва се, че разговорите в чат каналите могат да съперничат  по ефективност на лечението при психоаналитик, с тази разлика, че джобът ти н€ма да олекне с много значителна сума.

 ƒоброволно избраните »реалности на съвременни€ хомосапиенс са спасителната лодка за българина  в бурното море на неговото трудно ежедневие. “ова е факт. » аз само го отбел€звам. Ќе осъждам никого и не давам съветви. «ащото и аз, като всеки средностатистически българин, пон€кога приб€гвам до т€хната спасителна помощ, за да  изб€гам от действителността. ƒокато събера сили да се върна и да продължа битката с живота на улицата.

  2010-09-28
¬реме за възкръсване  
505. —ъединение и разединение българско

 ак празнува българинът своите национални празници? — мощно €дене и пиене в чужбина. Ќ€кои дори не зна€т кой празник им е осигурил поредни€ почивен ден. «а т€х това не е важно. ќнова, което си струва, е да запал€т колата, да се напи€т до степен освинване в н€ко€ гръцка таверна и после да изтрезн€ват с бира на сутринта. јма че било национален празник, хайде, холан, има си глупаци в държавата, които да си ги празнуват. «а българина напоследък празникът е само когато има шум от банкноти в портмонето и цвърчаща мръвка във фурната.

ѕразникът на обединението всъщност отново разедини българите - както всеки национален празник през последните години. ≈дни заминаха за √ърци€, други поеха за “урци€, трети отпрашиха към родното „ерно море, да хванат част от последните слънчеви дни,  четвърти останаха в Ѕългари€ - тези, които н€мат пари за чужбина,  и тези, които  имат €сно съзнание, че празникът не е в над€ждането, надпиването и ходенето за н-ти път на море.

Ќационалните празници в последните години стават толкова деформирано, изпразнено от съдържание пон€тие, че по-добре наистина да ги н€ма.

Ѕългари са се обединили преди толкова много години, за да защит€т своето национално достойнство пред света и напук на света. Ѕългарите сега се обедин€ват само ако има €дене и пиене, и то на аванта, и то докато го има. ѕосле се разпил€в€т във всички посоки, получавайки амнези€ защо са били на софрата и с кого.

≈мигрантите и бедн€ците се оказват всъщност най-големите патриоти, сигурно защото едните са отделени от родината, а други отделени от софрата с „йеденето и пийенето".

¬чера беше  Ўести септември. „естит празник на тези, които зна€т, че е празник, а не последни€т от трите почивни дни! „естит празник и на тези, който са  останали, за да празнуват като българи! „естит празник и на онези, които утре н€ма да останат легнали пред телевизора до купата с пуканки и бутилка бира!

ј на другите... не см€там да пожелавам нищо. “е вече са направили сво€ избор.  ато мен.

  2010-09-07
¬реме за възкръсване  
499. ѕравете изкуство навс€къде!

 

ѕак ни изпревариха, си казах €досано, съзирайки информаци€ за призива на македонското правителство гражданите на съседната ни държава да прав€т секс навс€къде. "јма то правенето на любов и изкуството  върв€т ръка за ръка, бе слънце.", би казал много древни€т мой съсед бай –ади. ≈дното вдъхнов€ва, другото увековечава вдъхновението.

ј изкуство може да творите буквално навс€къде. ƒа заемете най-причудливата поза, без да бъдете упрекнати в неморалност. ƒа се развихрите сам или с компани€, да използвате всичко, което ви попадне под ръка, да пеете или мълчите, да стоите на тъмно или на светло, да го направите кратко или  продължително, без никой да ви изкритикува за това.

ќсвен всичко изброено с часове можете да повтар€те едно и също без да се уморите, да  късате и хвърл€те, да изпиете или из€дете вашето творение без риск за живота си. »зливате €да си върху бели€ лист и той поема всичко безропотно и мълчаливо. –азказвате тайните си желани€ в музика и те остават споделени и едновременно тайни. –исувате това, от което се страхувате и спест€вате прилична сума за психоаналитик. –азтоварвате душата си и натоварвате евентуално бъдещите читатели и слушатели.

»ма още една много основателна причина да изберете правенето на изкуство. «а  творенето никой н€ма да ви поиска пари, напротив, ако имате талант и късмет,  може да припечелите н€кой лев.

ќт творчески€ процес никой не е пипнал заразна болест, нито е получил разбито сърце.  оето все повече ме убеждава, че правенето на изкуство е безопасно и полезно занимание, забавление и лечение. ќправ€ вкиснато настроение, карайки околните да се питат: „јбе какви д€воли са те прихванали днес?"

јми никакви. ѕросто си сед€ в парка с лилиите, пи€ студен чай и си игра€ с думите, изпробвайки какво може да се получи, когато се забърка коктейл от сериозно и несериозно в л€тната жега.

  2010-08-31
¬реме за възкръсване  
490.  октейл в литературната жега

 —пециалист по коктейлите не съм точно аз. »  не съм на€сно кои чаши за какво са, още по-малко какви съставки тр€бва да има в идеални€ разхлаждащ коктейл за л€тото. Ќе за това ще стане дума сега, а за един литературен коктейл от обичани приказки, забъркани по желание на всеки от нас в л€тната жега. «а какво става въпрос?

—ветла приказка за лека нощ. — кубче лед, джинджифилов аромат и роза сладолед накра€. ѕоръчвам си истински разхлаждаща л€тна истори€, вместо климатик предпочитам полета на лет€що килимче между звездите, а за герои на приказното приключение избирам ¬€търа и ћалкото слонче. Ќе става дума за готова приказка, а за наша собствена,  измислена, несъвършена, прохладна и истинска, нереална, сладка и усмихната.

ѕоредни€т литературен експеримент или при€телско намигване, хвърлена ръкавица към детските светулки в душите ви? ѕриемете го както искате. ¬реме е в л€тната жега да се разхладим като деца.

„—еди ¬€търът на капандурата до компютъра и се облизва след поредната мекичка с пъпеш и €годово сладко. —метанови€т сладолед още не е засъхнал по нослето му, защото €вно е забравил къде слагам лъжиците и салфетките. ѕоглежда в екрана и ми намига весело:

- «наеш ли, че сладоледът е идеално средство за подмлад€ване?

 имам  недоверчиво и  потърквам лицето си с лед, а той се плесва по челото и прошепва уплашено:

- ћай поканих ћалкото слонче на гости.

- —амо него ли - питам аз, но вече усещам отговора."

¬ие сте на ход.

  2010-08-20
¬реме за възкръсване  
481.  огато

 огато кината се превърнат в супермаркети от веригата „Ѕилла,"

когато ставаме в пет сутринта, за да се доберем до номерче на опашката за паспорт,

когато родителите абдикират от своите задължени€,

когато думата „книга" започне да звучи като мръсна,

когато разговорите за култура  станат почти углавно престъпление,

когато глупаците са най-щастливите хора в държавата,

когато децата ни не искат да се върнат от чужбина,

когато уличните кучета станат повече от патриотите,

когато талантите са най-бедните хора в държавата,

когато песните на бардове в заведени€та се об€в€т за цирк,

когато поетите ги гон€т, защото развал€т имиджа на  кварталното кафене,

когато битовото стане център на битието,

когато SMS индулгенци€та замести истинското милосърдие,

когато е срамно да се почувстваш българин -

тогава си стигнал дъното

и тр€бва да оттласнеш нагоре

дори с микроскопичното измерение на една прокълната колонка!

  2010-08-10
¬реме за възкръсване  
474.  омпютърът - панаце€ за родното образование

 

”чебната година е  още далече, проблемите обаче на многострадалното българско образование не сп€т. “е неблагоразумно дори не излизат в л€тна ваканци€ или отпуска, а настойчиво тропат по вратите на експертите, дано н€кой им обърне внимание.

Ќаскоро попаднах на интересна стати€ в интернет. —транно ми се стори  изказаното мнение, че компютрите и само компютрите ще спас€т българското образование от колапс и евентуална смърт. ¬ъоръжаваме учители и ученици с негово величество компютъра и всичко започва да цъфти и връзва плодове едновременно.  “ака и уроците щели да станат интересни, и учениците щели да си пишат домашните по-лесно, и ученето на  щ€ло да става по-бързо. »дили€!

—амо дето не е точно така. ¬мъкването на компютри в процеса на обучение тр€бва да става плавно и много внимателно, съобразено с възрастта и особеностите на учениците. ј това може да бъде направено само от преподавател професионалист, подготвен технически, с висока квалификаци€ и образование,  с творчески капацитет.

≈лектронното  присъствие  в обучението е оправдано, когато се комбинира хармонично с други методи на обучение. «адачите за домашна работа или проектите, които се постав€т на учениците, изискващи работа с компютър, тр€бва да бъдат обмислени много внимателно. ќтново опираме до качествата или липсата на такива у конкретни€ преподавател, както и с какъв тип ученици работи.

¬сеизвестно е, че  не съществува панаце€ за всички  налични болести. ѕериодично се по€в€ва информаци€ за н€каква билка или лекарство, спас€ващо човечеството от всички знайни и незнайни здравословни проблеми. —ледва поредно разочарование.

¬сички забол€вани€ не могат да бъдат излекувани с едно лекарство. Ѕългарското образование  страда от н€колко болести, които  въвеждането на комютри не могат с вълшебна пръчка да унищожат. Ћечението тр€бва да бъде комплексно и с грижа за болни€ под ръководството на компетентен медицински екип.  

¬ противен случай забол€вани€та или ще се превърнат в хронични, или ще се задълбочат до степен болни€т да предаде богу дух. јко преди това не се е осъзнал навреме и не е потърсил друг лекар.

  2010-08-03
¬реме за възкръсване  
468. –еквием за книгите с твърди корици

 Ќай-гол€мата компани€ за продажба на книги по интернет јмазон  през второто тримесечие на 2010 година, от април до юни, е продала с 43% повече електронни книги, които могат да се четат чрез електронното устройство, от хартиените издани€ с твърди корици.

¬реме ли е да  подготвим реквием за хартиените книги? “ова, за което от години предупреждават издатели и експерти, вече е неоспорим факт - продажбите на електронни книги превишават тези на класическите.

≈лектронните чет€щи устройства поевтин€ват, предимствата на електронните книги са много, но в битката електронна-хартиена книга, (ако въобще можем да го определим така) хартиени€т воин още е жив. » продължава да има своите силни страни,  неизменни качества, които го прав€т жизнен и търсен.

’аресвам електронните книги. “е безспорно са по-евтини, много бързо достигат до милиони читатели, но и обичам в тишината на нощта да седна с оръфаната от много четени€ книга с приказки и да премина едновременно през страниците като с машина на времето като птица и през моите спомени.

ѕреди години предупреждаваха, че електронните картички ще измест€т класическите. “ова не се случи. ¬€рвам, че н€ма да се случи и с хартиените книги. Ќе че не ме е грижа за дърветата и дъждовните гори - книгите могат да се печатат и на рециклирана харти€.  огато искаме да остане истински спомен, изпращаме или подар€ваме и електронна, и класическа картичка. ћоже би  така ще се случи и с книгите.

 ласическата книга не зависи от сривовете в системата на електронните носители. Ќе може да изчезне, защото вирус  се е настанил в компютъра или чет€щото устройство в този момент се е повредило. ’артиеното издание може да има сантиментална стойност, да предизвиква вълнени€ и емоции години наред.

ћного по-бързо и удобно е да грабнете двайсет електронни издани€ и четеца и да си спестите мъкненето на тежки томове, тръгвайки за почивка. ѕредимствата на електронните книги са очевадни.  Ќеопровержимо обаче е и другото - хартиената книга носи сво€ маги€, очарование, което н€ма да позволи толкова лесно любител€т на литературното изкуство да се откаже от не€.

— радост и удоволствие сподел€м възможността да се докосна до прекрасни произведени€ чрез електронните книги, но и не мога да замен€ вълшебството на мига да разгърна пожълтелите страници на обичан от мен хартиен роман.

—ъвременни€т човек е динамична натура, с поглед, отправен напред във времето, но и цен€щ миналото. «атова в€рвам, че  електронните книги и техните хартиени събрат€ ще бъдат  съществена част от живота на модерни€ човек в бъдещето.

  2010-07-25
¬реме за възкръсване  
461. «а футбола и чистото изкуство

 

ƒа бъде или да не бъде фен на футбола радетел€т на чистото изкуство? »грата с топка конкурентна ли е на играта с думи? Ќе изискват ли и двете въображение, талант и смелост? —евместимо ли е едното с другото?

“ези, които см€тат, че футболните фенове са елементарни, с ниска култура, отдадени само на първични страсти - грешат. ‘утболът може да вдъхнов€ва, да бъде причина за творчество, да носи маги€ и да стане вдъхновение за прекрасни произведени€ на изкуството.

“ворците от сво€ страна не са чужди на футболната фиеста и по време на световното първенство дишат с вълнени€та на своите отбори-фаворити. » не е приниз€ване, и не е отстъп от изкуството да бъдеш за две полувремена част от милионите футболни фенове, наблюдаващи спектакъла на терена.

¬ечни€т въпрос да бъдеш или не в случа€ има трети отговор. ƒа бъдеш футболен фен и да бъдеш верен на  изкуството не е нито невъзможно,  нито е предателство.

¬ремето се промен€, ние се промен€ме, футболът се промен€, изкуството се промен€. » това е прекрасно. «ащото да бъдем различни означава да бъдем свободни. ј между футбола и чистото изкуство стои личостта. “€ може да забрави всичко, докато трае финални€ мач, после преди да заспи  може да потъне в света на стиховете, а на зазор€ване да сътвори свое произведение.

 огато животът е и футбол, и изкуство, и творчество, и размисъл, е истински.

  2010-07-16
¬реме за възкръсване  
456. ќстар€л ли е наистина ¬азов

 

–обът се превръща в свободен човек, когато премине през бунта на мисълта. –обството на примирението и страха е най-страшното за човешката личност. ѕробуждането на роба и осмисл€нето му като достоен човек, който сам определ€ съдбата си, се заплаща с пи€нството на един народ и живота на най-светлите му личности, станали курбан за свободата на другите.

ќстар€ло ли  ви звучи? “ова са част от идейните послани€ на романа "ѕод игото". ќнази творба, ко€то н€кои критици и преподаватели в университети наричат ненужна, демоде и неразбираема. јко това е остар€ло и неразбираемо, значи ние не живеем, а съществуваме. ќстар€л ли е Ўекспир, ќмир, ≈схил? ƒопустимо ли е само защото н€кои думи в текста са станали архаизми, той да бъде анатемосан и предложен за забрава?

Ќашето отношение към миналото е всъщност отношение към бъдещето. ”роците на романа „ѕод игото" могат да бъдат не само полезни днес, те са нужни. —ветът на творбата е необ€тна вселена, дълбок и цветен св€т, в който става въпрос не само за национални€ бунт и освобождение, а множество актуални въпроси на нашето съвремие.

ѕредателство, при€телство, надб€гване със —ъдбата, любов и омраза, ревност и предразсъдъци, в€рност към род и семейство, възпитание и образование. ѕърви€т български роман не е само панорама на живота на българите в навечерието на јприлското въстание. “ой всъщност е панорама на живота на българина въобще.

јко ¬азовата творба е остар€ла и неактуална, защо и днес единствените, които протестират, са лудите?

  2010-07-09
¬реме за възкръсване  
451. Ѕон тон

 

 ак не им омръзна на хората да говор€т неправилно и да пишат по същи€ начин. Ќе може ли поне веднъж, за малко разнообразие, да се обърнем към чудесните речеви етикетни  формули и да разговар€ме като възпитани  хора.

Ќе е лесно да се извърши такъв подвиг.  ћедиите ни заливат с правоговорни грешки непрекъснато. ѕублични личности като шарени дъвки леп€т балончета с „до кът' ", „мисла", „ризонно". »ди  об€сн€вай после на малките принцове и принцеси в училище, че така да се говори е грешно.  ¬еднага те перват в упор: „ ј защо тогава господин ’. по телевизи€та  всеки път го казва?"  ƒоказвай и вади речници, граматики и учебници. ћного неща са на върха на езика ми  и  ми се иска  да ги изстрел€м като шарена дъвка, но от онези, дето се залепват на ц€лото лице и после  докато ги отлепиш...

ƒали и сам воинът е воин по отношение добри€ тон?  Ќапоследък забел€звам, че продавачките говор€т по-възпитано и учтиво от гол€м брой известни публични личности в медийното пространство. “ова добре или зле е ?

ƒобри€т тон не зависи от образованието или  социални€ статус. ј от желанието да се държиш по точно определен начин. “ака че дали ще се спазваме добри€ тон или ще се държим просташки, пак  е наш избор. Ќо изводите ги прав€т другите.

  2010-07-02
¬реме за възкръсване  
443. »звънземните човечета в Ѕ√

 

»мало  едно време  извънземни  човечета, които търсели къде да живе€т. ’одили тук, ходили там, най-накра€ се уморили да скитат от планета на планета, от съзвездие на съзвездие и къде-къде,  право в родното Ѕ√.

’аресал им климата, храната и хората. ƒори намислили да вземат малко да ги  облагород€т, все пак, така и така живе€т  на планетата, поне да направ€т нещо за т€х.

—ъбрали се и взели да умуват какво да им подар€т и  да направ€т за т€х, за да се почувстват истински щастливи.

-  акво ще кажете да ви подарим розови облаци? - попитали н€колко души в кварталната кръчма.

- ќблаците са най-хубави зелени - намигнали мъжете и отказали благородно подаръка.

- ј не искате ли седмо небе?- пак предложили извънземните.

- «а какво ни е - три ракии и кана вино и сме без проблем на деветото - отказали отново земл€ните.

- ј вечен живот? - опитали за последен път чуждоземците.

- » да сме женени ц€лата вечност за нашите? - присвили очи пиещите. - я да се махате откъдето ви е дов€л в€търа!

»звънземните примигнали, погледнали нал€во, после над€сно, пък се приготвили отново за път.  » точно преди да поемат  към друга планета, съгледали един луд, който гледал облаците и очите му поглъщали жадно небето.

-ѕоне един на та€ зем€ нека да има  розови облаци, седмо небе и вечен живот - решили те и го дарили  с всичко.

ј луди€т бил просто поет.

  2010-06-22
¬реме за възкръсване  
384. Ћазар или »сус

 

—поред Ѕиблейското ≈вангелие от …оан, Ћазар от ¬итани€, при€тел на »сус, се разбол€л и починал.  огато Ѕог разбрал, споделил пред своите ученици, че Ћазар е заспал и е време да го събуд€т.

ѕристигнали на четвърти€ ден, а сестрите на Ћазар плачели. ≈дната, ћари€, в скръбта си неволно обвинила ”чител€, че ако е бил там, нейни€т брат щ€л да бъде жив.

»сус помолил да го заведат при гробницата и да отмест€т камъка. ƒори сестрата ћари€ не пов€рвала, че брат ú може да бъде съживен, отбел€звайки, че Ћазар вече „мирише". Ќо »сус изрекъл "—тани и тръгни!" и сътворил чудото. ≈дин об€вен за мъртъв върнал към живота, а на хил€ди дал отново в€ра в силата на човека и Ѕога, които,  обединени, могат да вършат чудеса.

ƒо Ћазар или »сус е по-близо творецът?  

 огато сетивата се умор€т и н€ма вдъхновение, а бели€т лист не иска да целуне нито дума, умира ли талантът?  ой тр€бва да се превърне в »сус и да му върне отново живото слово, да накара сетивата му да усещат пак пулса на времето, за да го претвор€т в художествени образи?  —амо ќбичта -  към себе си, към света, към живота, към красотата, към при€телите и любимите хора.

ћъртвото ожив€ва под пръстите на музиканта. ѕтицата полита от душата на художника и остава така върху картината. Ќеживото възкръсва и се връща в света на обичащите чрез душата и вол€та поета.

—поред ќскар ”айлд изкуството не познава смъртта.  ћоже би защото истински€т творец обедин€ва в себе си и Ћазар, и »сус. “ой е този, който възкрес€ва мъртвата духовност у другите, пречиства ги и ги възкрес€ва за нови надежди, усмивки и обич чрез творбите си. Ќо и  върви  неизбежно към сво€та √олгота, раздавайки част от себе си  чрез всеки свой стих, багра или мелоди€.

јко ƒушата е уморена, подарете ú обич чрез слово, образ или музика.  огато стане слънчева, светла и топла, ú кажете "—тани и тръгни!" и т€ ще ви чуе, защото у всеки от нас има частица от Ћазар и от »сус, а всеки ден  е ¬реме за възкръсване.

 

  2010-03-27
¬реме за възкръсване  
375. Ѕогати и бедни

 

ѕреди много години, когато б€х още дете, един филм изпразваше улиците на малки€ провинциален град, в който живеех.  азваше се „Ѕогат, беден". ћного по-късно разбрах, че имало и такава книга.

ћисълта, ко€то днес ме човърка и не ми дава покой, е за богатството на речникови€ ни запас и неговата отчайваща бедност.

 олко са значени€та на думата „беден"?  олко синоними бихте могли да изброите без запъване веднага?  акво означава  „бедн€к"?

 Ѕедността не е порок,  бедн€ците  не са хора втора ръка. «а кое от всички значени€ на често употреб€ваната дума говорим? «а бедните материално, за бедните духом, за бедните словесно?

«а едни бедн€ци са хора, които ров€т в кофите с боклук, за други такива са онези, които не се интересуват от култура и изкуство и чийто речников запас се ограничава до една-две хил€ди думи. » едните, и другите са прави и грешат.

“е не зна€т колко са буквите в родната азбука, но не грешат имената на  най-изисканите вина. Ќе могат да избро€т нашите убити поети, но застрелват вечерите си в изискани казина. √овор€т с паразитни думи, а цифрите в банковите им сметки надвишават многократно цифрата на думите в словесни€ им сейф. “ова са бедн€ците-милионери.

 ƒругите н€мат парно през зимата и климатик в л€тната жега, но имат книгите на нашите родни класици и не ги продават за жълти стотинки въпреки неплатените сметки. «на€т кой е «ахари —то€нов и защо булевардът до ћол-а носи името на  онстантин ¬еличков.  ћогат да избро€т повече от десет синоними на думи като богат или беден, да прав€т разлика между поет и писател. “ехни€т речников запас надминава  н€колко хил€ди. ≈то ги бедн€ците-интелигенти.

ћатериалната и духовна бедност са част от наши€ св€т. Ѕедн€ците са около нас всеки ден, на улицата,  в парка, по телевизи€та и интернет.  ъде сме ние?

  2010-03-13
¬реме за възкръсване  
364. ¬ очакване

 

ќчаквам  пролетта да прегърне ƒушата ми и вече н€мам търпение  т€ да се върне. «имата изпива усмивките на вдъхновението и надеждите, проблемите с€каш н€мат край и  всеки следващ студен и мрачен ден е като олово сред тежката присъда на зимата в природата и сърцето.

Ќай-смелите, първите кокичета, безстрашно застанаха на пост и очакват сбогуването със студа.  ј  тази  непослушна ѕролет ще дойде с красотата на слънцето,  пъстротата  на цвет€та и вълшебството на онова влюбване, което дори не е насочено към конкретен човек, а към света, който изведнъж става  по-светъл и  по-добър.

Ќадеждата, че точно тази пролет вдъхновението ще даде криле на перото, именно тази пролет ще дочакаш да чуеш неизказаните думи от любов, ще напишеш онова стихотворение, което  от месеци сънува ƒушата ти, ще  докоснеш ново начало...

“и имаш нужда  от очакването - да провериш за пореден път силата на сво€та упоритост,  жизненост и талант. ƒа се увериш, че  продължаваш независимо от всичко. ƒа си докажеш, че очаквани€та се сбъдват, че чудесата се повтар€т  и има смисъл да в€рваш.

¬ очакване на пролетта разтвори прозорците на ƒушата и пусни всички  зимни мрачни мисли да отлет€т. ѕозволи музиката на пристъпващото с котешки лапички слънце да танцува на дансинга на сърцето ти.

» в€рвай - дългото  очакване има смисъл, защото ѕролетта винаги идва,  когато сърцето ни е готово да € приеме!

 

  2010-02-27
¬реме за възкръсване  
353. Ќейно ¬еличество Ћюбовта

 

“€ никога не умира, защото без не€ не би имало нищо и никого. Ќевидима е, а вижда онова, което е скрито за другите. »ма силата на ураган и нежността на пеперуден допир.  Ѕез не€ светът е комбинаци€ от скучни факти, с не€ човекът е  най-необ€тни€т  осмос.

Ќай-проклинаната и най-благослав€ната. Ќай-желаната и най-страшната. - “€ събира в един миг полюси, изгар€ разсто€ни€, промен€ съдби, унищожава династии.

ƒело на ƒ€вола или Ѕога? “ържество на плътта или пир на ƒушата? Ѕезкрайна върволица от въпроси или един отговор на всички т€х?

ѕон€кога е невидимо ухание. ƒруг път крещи  и кара милиони да ста€т дъх пред нейната сила и великолепие.

“€ се побира в една сълза. »ли изтрива от лицето на зем€та градове и държави.

ћоже да бъде нашата бавна мъчителна смърт или светло възкръсване.  оето и да бъде обаче, без не€ животът ни не е живот, а бледа с€нка на съществуване.

јко не сте € намерили, търсете €! јко сте € загубили, измислете €!

“€ и ¬ие го заслужавате!

 

  2010-02-13
¬реме за възкръсване  
334. «а уроците на истори€та и Ѕалканите

 

ѕоражението за един  винаги е победа за друг. ¬ истори€та всичко е дихотомно, макар да казват, че т€ е истината и нищо  по-малко.

«амисл€м се за най-черните страници в българската истори€. “е всъщност са най-светлите в истори€та на нашите противници. √лаворезите в нашето минало са национални герои за други етноси.

„ огато фактите говор€т, и боговете мълчат". «ависи кои факти и кой ги анализира. «ащото „ »стината  изглежда различно от различна камбанари€."

Ќа Ѕалканите истори€та на всички нации е преплетена толкова плътно, че решим ли да отсечем историческата истина €сно и категорично, рискуваме да отсечем нечи€ глава. Ќе че не се е случвало и не че не се случва сега. —поровете чи€ истори€ казва истината за царе и  събити€  са вледен€вали дипломатически отношени€ в миналото, за съжаление,  ще го прав€т отново.

»стори€та  наказва онези, които не виждат по-далече от териториалните граници и бариерите на своето време. Ќейните уроци са най-ценнното, което е давала и продължава да дава на хората, които имат силата да го осмисл€т и приемат.

»ма нещо, което всички балканци притежават в изобилие. “алантът да подминават уроците на истори€та с недопустимо пренебрежение и високомерие. –езултатите? Ќай-прекрасното м€сто на планетата, Ѕалканите, продължава да е  разтърсвано от противоречи€ и дребнави ежби.

¬етровете на войната никога не заспиват на Ѕалканите. ѕроблемите никога не се разрешават докра€. «ащото уроците на истори€та не са научени и досега както тр€бва от народите, живеещи на тази благословена и прокълната зем€.

                јко нашите прадеди са пропуснали да научат уроците на истори€та подобаващо, ние все още сме тук и сега,  можем да направим необходимото и да  оставим  мъдър урок на идващото поколение.

»ма много начини това да бъде направено  и не е нужно да бъдем политици. ƒостатъчно е да  се усещаме част от Ѕалканската душа и български корен, да се опитаме да убедим и други, че по-лесно и по-важно е да  се изпее  песен, отколкото да се  кръстосат ножове.

»стори€та  ни дава  достатъчно уроци.  акво ще направим  с полученото, е бъдещето на нашите деца. Ќад€вам се да сме научили сво€ урок така, че те и техните деца да живе€т в мир на Ѕалканите.

 

  2010-01-21
¬реме за възкръсване  
320. «ад заво€ Ц розов слон

 

¬секи шофьор знае, че зад заво€ може да  ви чака изненада - особено сред зимни€ €нуари.  акто след дългите километри еднообразен  пейзаж има веро€тност точно там, зад заво€, да се открие красота, караща сърцето да запрепуска лудо или дъхът да спре,  така зад заво€ на литературните утъпкани пътища може да се открие чуден отр€зък от космоса,  по-раличен и уникален от всичко срещано досега.

 огато с лека ръка казвате по повод  н€кой творец: "“ози ли? Ќищо от него не става за четене!" припомнете си, че  зад заво€ може да ви изненада негово ново произведение, което да докаже  точно обратното. Ќепознатото име на  неизвестен автор  може да се окаже завой, зад който да откриете уникална вселена от прекрасно разказани истории и пресъздадени чувства, които да преобърнат душата ви и да € накарат да види онова, което всъщност може би сте търсили отча€но -  като розов слон, но реален.

ј кое е най-хубавото на пътуването  и в литературата, и в живота? јми винаги можете да се върнете обратно и да останете там, където сте били досега и да кажете дълбокомослено: "–озови слонове н€ма!"

Ќовата 2010 година пристига при литературните пътешственици с множество горещи заглави€ на новородени книги - и от познати, и от непознати автори. “ам, сред пъстрото книжовно царство, може да е и мо€т литературен розов слон.

Ќе знам  дали  вие ще продължите пътуването и търсенето или ще спрете уморени с: „ Ќе, благодар€!" , но  аз отивам с нетърпение да разбера какво се крие зад заво€!

  2010-01-07
¬реме за възкръсване  
309.  оледен венец

 акво е празнуването на  оледа без онези пъстри венци, които последните години по западен образец украс€ват вратите  на домовете и внас€т светло празнично настроение в т€х? ÷ветовете на живота и л€тото преливат в него, прегръщат се, събуждат усмивки и надежди за слънчеви топли мигове, споделени със семейство и при€тели.

ћо€т  оледен венец е  различен. ўе го заплета  с обич, избирайки най-светлите и красиви мигове от живота си, събрани в безкраен кръг от усмивки - подарени и получени. ўе  уви€ венеца  с листа от детски спомени, в които моите баба и д€до б€ха живи и ме гощаваха за празника с домашно приготвена баклава. ѕъстрите разноцветни панделки на семейните вечери ще бъдат нежни птици в  оледни€ пръстен. ўе добав€ вместо  шишарки онези  светулкови мигове, в които б€х най-щастливата жена на света. ј плодовете на калина ще замен€ с подаръците, получени от —ъдбата и липсващи в  магазините - усмивките на моето семейство,  топлината  на шепата верни при€тели.  ¬место златен прах ще посип€  клончетата на живота с добрите постъпки, които съм извършила  и благородните, които познати и непознати хора са извършили за мен през годините.

ўе закача този  оледен венец  на вратата на сърцето си, за да зна€т хората, които обичам и  ме обичат, че са добре дошли на празника в душата ми.

ј после ще го изпрат€ да пътува във времето, фотографирайки го в албума на сърцето, за да  го виждам и не забрав€м, че на  оледа се случват чудеса, ако подариш поне една детска усмивка и сами€т ти получиш  такава.

Ћесно е да бъде изплетен  оледен венец като мо€ от всеки.  Ќай-истинските коледни звезди са  онези, които гре€т в очите на нашите обичани близки. ѕодарете им  сво€ нематериален коледен венец и бъдете сигурни -  ще  ви  докосне чудото на –ождество!

  2009-12-24
¬реме за възкръсване  
297. »ронично за ¬дъхновението

Ќапоследък това ¬дъхновение ме вбес€ва до границите на плюс безкрайност.  ак на мене се случи такова твърдоглаво и инатливо? ћарко “отев съм  и това е. ƒругите поети  се скъсват да пишат и  публикуват, да издават книги  два-три пъти в годината, ама те си имат културни ¬дъхновени€, а  моето на нищо не прилича. ќпитах се уж да го прикоткам с малко комплименти,  пуснах му дори турски сериал, а дано малко му се разтъжи душата,  да пророни н€ко€ сълза, та хеле и аз да напиша разтърсващо душата  любовно стихотворение. јма не!  —еди отвън  на прозореца в та€ есенна вечер и гледа - какво пък толкова взе, че ú хареса на —офийската мъгла и мириса на дим? ƒа влезе, да пийнем чай, да си кажем н€ко€ приказка, да напишем две-три стихотворени€.  ≈сен е, конкурсите започват да никнат като пролетни гъбки пред  оледа,  да отчетем и ние н€колко участи€. «а какво толкова се цупи и прави фасони? ƒа не иска Ўекспир да му нарисувам?  риза е, н€ма такива екстри. јко не се стресне, ще грабна метлата и ще го прат€  право в електронната кофа, а от там връщане н€маааа!

јха, ето го най-после, пристига измръзнало,  пристъпва от крак на крак до компютъра. ўе го хващам, докато още е  с чувство за вина -  да напише две-три колонки набързо, че кой знае кога пак ще се мерне насам!

јко и вашето вдъхновение го гони  пубертет или критическа,  или македонски инат, хваща накъдето си иска и както желае,  оставете го на пост  и молитва, то сега  баш му е времето. ѕък да видим кой кого!

  2009-12-10
¬реме за възкръсване  
285. —лепотата - състо€ние на духа

Ќай-страшната тъмнина е мракът, обгърнал  човешки€ дух. Ќай-тежка е онази мрачина, ко€то сме избрали доброволно. » независимо какви извинени€ и оправдани€ сме измислили за това, не става по-светло  около нас и в душите ни.

«а какво иде реч? «а духовната слепота и липсата на стремежи,  за отказа да си „загубим времето", отивайки на детски концерт в читалището до нас, за оправданието „Ќ€мам пари", когато се налага да купим книга или да заведем детето на театър или балет. Ќа същата цена можем да му напълним коремчето с  детско меню от н€ко€ модерна верига за бързо хранене, да го облечем с модна дрешка. Ќе че е лошо само по себе си и  това, но когато дните започват с чипс и завършват с  бургер, а траектори€та не включва  минаване покрай места, в които се подар€ва или продава храна за душата, присъдата е само една - постепенна, бавна, неизбежна слепота на духа. ќграничаване и рамкиране  на екзистенци€та в пространството на битийно-материалното - доброволно и константно.

 азват, че слепите били по-щастливи, защото не виждали грозотата около себе си. Ќо те не виждат и  всички багри на красотата и светлината.

Ќе знам защо от известно време непрекъснато се блъска като прилеп в мисълта ми фразата „слепци с очи". ћоже би защото прекалено често ги срещам напоследък около себе си. ћоже би и  защото  се страхувам, че т€хното поведение е по-опасно и заразно за младите детски умове и ценности от свински€ и птичи грип взети заедно.

—амо аз ли се притесн€вам от това? —амо аз ли го виждам? —амо мен ли ме тревожи  доброволно избраната слепота на  родените с очи? Ќико€ птица, дарена с крила, не пълзи в зем€та като червей. ј човешкото същество е дарено с  очи на лицето и  душата, за да вижда, усеща, създава и докосва красота в различните ú про€влени€. »ли греша?

  2009-11-26
¬реме за възкръсване  
273. «а и против жаргона

 „∆аргонът е вид  социален диалект, характерен за определена социална или възрастова група. “ой не е пълноценно общуване и не е подход€що комуникативно средство за определени езикови ситуации".

Ќай-общо казано, това пише в учебника за 8. клас по български език. “ака ли е наистина?

јнатемосван от едни и обожаван от други, тинейджърски€т жаргон е жива динамична система за общуване, обнов€ваща се непрекъснато от многобройни източници - книжовни думи, пренатоварени с нови метафорчни значени€, чуждици, диалектизми.

¬ъпреки сво€ ограничен лексикален фонд, младежки€т жаргон е изключително образен и експресивен. ¬ него могат да се откри€т особеното чувство за хумор, бунт и творчество на младите хора.( Ќе е все едно да бъдеш оприличен на „скумри€" или „фили€") J

¬ъзрастна жена би се обидила, ако € наречете „кифла"(веднага ще реши, че намеквате за килограмите ú), когато всъщност на езика на младите тинейджъри това е комплимент - означава добре изглеждащо момиче.

ћладежите има какво да научат от нас, но и ние има какво да научим от т€х. ”дивл€вала съм се  многократно на т€хното въображение и способност да измисл€т нови думи, да преобръщат значението на „скучни" лексеми и да ги прав€т цветни.(„√лей к'ва си осморка!"," ќстанал е без болтове.")

Ѕезспорно децата ни тр€бва да владе€т нормите на —ъвременни€ български книжовен език, да усво€ват добре правилата му и да ги прилагат на практика. “е тр€бва да зна€т кога и в какви езикови ситуации да  използват  подход€щи езикови формули, но младежки€т жаргон също е емблематичен език, белег за принадлежност към т€хното общество и н€ма нищо лошо в това и ние да надникнем в неговото пространство. Ѕъдете сигурни - там е пъстро, цветно, интересно и вълнуващо!

  2009-11-12
¬реме за възкръсване  
260.  рачка встрани - любимата крачка

ƒали наистина сме се замисл€ли какво точно означава израза „крачка встрани"? ћоже би е малкото б€гство от установените до втръсване правила в живота ни, от рутинни€ дневен режим на работа, сън, работа? »ли е онази необходима глътка въздух, без ко€то душата ни изчезва троха по троха, из€ждана от графици, битовизми и вредни навици?

 рачка встрани е да смениш поне днес маршрута и да стигнеш пеша до работа. ƒа не изпиеш кафе сутринта с цигара, а за парите да  купиш  от н€ко€ старица цвет€. ƒа се разровиш в кашоните със стари книги и да откриеш малко съкровище. ¬ обедната почивка вместо рутинното бъбрене в близкото бистро да отскочиш до изложбата на съседната улица. ƒа поседиш ей така за половин час в парка, радвайки се на кучетата и прохождащите деца.

јко крачка встрани означава животът ми да бъде по-духовен, по-динамичен, цветен и изпълнен с емоции  поне за малко, значи  е мо€та любима крачка.

 ога за последен път изненадахте себе си или този, когото обичате, с нещо необичайно?  ѕодарен билет за театър, покана за безплатна изложба или представ€не на книга. ћоже би малката крачка встрани е и вашата любима крачка, но вие още не го знаете. » н€ма как да разберете, ако никога не се опитате да € направите.

 ј днес е прекрасен ден за това. ќще от сутринта...

  2009-10-29
¬реме за възкръсване  
253. »стинското съществуване е дърво с корен

 јко тръгнеш на път, а забравиш сво€ корен, как ще се върнеш обратно? јко забравиш, че има небе, как  мисълта ще лети?

«ададох си тези въпроси може би заради приближаващата конференци€ по повод годишнината на един от майсторите на български€ разказ Ќиколай ’айтов.  олко далечни и колко близки са неговите герои от нас, с €рки характери и завлад€ваща самобитност?  олко далече сме днес от нашите корени? »  плюс или минус е да бъдат близо до корените  човекът и българската литература?

јко си прекалено близо до корена, н€ма как да бъдеш гражданин на света, а бъдещето е на хората-космополити. ѕоне така казват. Ќо ако си  далече от него, н€ма  да имаш лице. јко българската литература е капсулирана само в специфично националното и традиционно колоритното, н€ма ли опасност да остане неразбираема за останали€ св€т и така да не получи онази попул€рност, ко€то  заслужава?

ƒървото с корен  е жизнено, дом на птици и слънчеви отражени€. “о има небе за покрив и вс€ко л€то дава нови плодове. “акова е, каквото го е създала природата. Ќоси сво€ кръст и се бори с времето.  ато хората.

—тари ли са нашите ценности? »злишно ли е връщането към  корените?

Ќе е достатъчно само да помним откъде сме дошли, а да запазим корените жизнени и за тези, които идват след нас. ƒа съхраним очарованието на Ѕотевите и ¬азовите произведени€ за децата ни, да не загубим огънчето на родолюбието по път€ към универсално-космополитното, което ще ни направи граждани на света, но ще ни обезличи като българи.

ƒнес направих малък експеримент - попитах десет мои познати кой е техни€т корен? ўе познаете ли колко от т€х наистина зна€т? 

Ќикога не е късно да разберем, защото истински осмисленото човешко съществуване е дърво с корен! 

  2009-10-22
¬реме за възкръсване  
241. ≈сенно за лицата на красотата

“€ е уникална, очарователно неповторима  в сво€та тъжна многоцветна красота. —лънчева и дъждовна, хладна и л€тно гореща, пристига без да пита и се намества в душите ни,  да ги  пречисти с капките есенен дъжд или   нежна мъгла.

≈сента е пъстра, тъжна, красива. Ѕогата, щедра, хапеща скъперница на топлина.  ато жена с  магическа красота - завлад€ва, обсебва и си отива, остав€йки вкус на сладко-горчива несбъднатост и свобода.

—ед€х в парка и наблюдавах златните и червени  падащи листа на н€кои дървета, още зелените клони на други, последните разцъфнали лилии и малките деца, които  жадно  поглъщаха с очи т€хната красота. Ќеусетно се замислих за есенното лице на  българската литература днес.

“ъжно, красиво, уникално, с различни листа по дърветата в живата ú  многоцветна градина. Ѕогата на таланти, щедра на специфични €влени€, поднас€ща красота, от ко€то душата може да пие и да усети очарованието  дори на абсурдни€ св€т, в който живеем.

¬се още в не€ има разцъфнали лилии, които не вире€т никъде другаде, все още има и много читатели, радващи се на букетите  разноцветни таланти.

«апочва  сезонът на пъстрите литературни събити€, което ми подсказва, че есента и литературата всъщност са различни лица на красотата и ако птиците отлитат на юг,  вместо т€х се завръщат многобройните  €та  творци, за да съхран€т красотата и топлината на л€тото и есента, като ги превърнат в стих.

  2009-10-08
¬реме за възкръсване  
235. Д»зкуството е истинско, когато е искрено и просто" - ≈лин ѕелин

—порът  тр€бва ли изкуството да бъде просто и разбираемо за всеки, решил да общува с него, или сложно и достъпно само за определен кръг рецепиенти е  стар, но  достатъчно актуален и днес.

¬азов и ѕенчо —лавейков, ≈лин ѕелин и …овков - доста са примерите в  родната литература за автори, влизали в словесни битки да убеждават просто ли тр€бва да бъде изкуството или сложно.

ѕо време на „√ол€мото четене" в невидима битка вл€зоха  произведени€ на творци и от  двете противоположни мнени€. » едните, и другите имат свои привърженици, доказателства и основани€, че са прави. “ворбите им притежават собствен живот, почитатели и противници.

ƒецата в училище се плашат от сложните думи,  това  означава ли да употреб€ват в речника си само едносрични лексеми, да не усво€ват литературни и езикови термини?

Ќе е страшно изкуството да бъде сложно. ќпасно е ако  не стигне до душите на хората и не ги развълнува.

ј как да развълнува н€кого поемата „—ептември", ако той не знае кои са ѕриам и ’екуба?

ќбразовани€т читател може да оцени красотата и достойнството на „простичко" написаното произведение, криещо в себе си море от идеи или послани€.  Ќо  той е и онзи, който ще разбере генеративната функци€ на текстове като „—ърце на сърцата"  и „‘рина".

—ложните думи не са страшни, а интересни. »зненадайте  себе си и  се запознайте с  т€х, ако още не сте го направили.  “огава и най-сложното художествено произведение ще бъде  за вас привлекателно.

  2009-10-01
¬реме за възкръсване  
229. ¬реме разделно

 »зложбите са интересни събити€. ј още повече шведската маса след т€хното мило откриване.  акво прежив€ване и фина емоци€!  аква изтънченост  озар€ва лицата на всички интелектуалци, дошли да попи€т непреходната красота от платната, а после, изпълнените с духовна енерги€ тела да се юрнат към отрупаната маса „преди да са дошли шведите".

ѕосетих една много пъстра изложба преди н€колко дни.  арикатури. Ѕалкански. ’уморът реже като бръснач. ћислех, че съм се насм€ла с онзи нагарчащ нашенски см€х до пръсване,  докато разглеждах творбите, но б€х посгрешила. ќчакваше ме см€х през сълзи само след  н€колко часа.

«а шведската маса иде реч, където шведи, естествено, н€маше. ¬место това милата родна картинка от изгладнели и ожаднели до озвер€ване интелектуалци атакуваха като турски орди заредената с храна и напитки маса. „√оспожа ’.  ще седне при нас" -  разбута навалицата сервитьорско руса интелектуалка и не си играе с чинии, а грабва две плата и отлита. „елни€т ú пример бе толкова €рък, че след броени минути изчезнаха по подобен начин цели купи салати, бутилки и €сти€.

ѕо-гладни ли сме от твоето време, јлеко? ѕо-жадни? ѕо-малко ли имаме душа? ”ж сме свободни и европейци, а живеем във време разделно и тиха война. –аздел€ ни границата на интелектуалната простащина.

—м€х се през сълзи. ј после, потресена, си тръгнах. “ака ли тр€бваше да постъп€, не знам. ”тре се открива нова изложба с картини ...

  2009-09-24
¬реме за възкръсване  
223. Ўмекът на най-прекрасната лудница

 »ма градове, красиви като картини на известен художник, но кухи като  вазите на древни майстори в миналото. “е имат истори€, прекрасна архитектура, но им липсва онзи шмек, който кара пътника да ги помни до кра€ на дните си и да се връща отново при т€х.

»ма една странна обич - не към мъж или жена, а към определен град и м€сто, които те зареждат с енерги€, карат те да се чувстваш жив, излъчват маги€ и  специфично очарование - имат шмек.

¬ живота си посетих  различни места. »ма малки градчета, които ще запомн€ завинаги, и прочути туристически обекти, който оставиха в душата ми само горчив вкус и разочаровани€.

≈дин древен и млад град  заема специално м€сто в сърцето ми. «а н€кои той е нестихваща лудница, за други е м€сто с магически шмек, който ги кара да гон€т времето и мечтите с б€сната скорост на колите по булевардите.

ћо€та —офи€ повече от 13 години  е прекрасната лудница, в ко€то се надб€гвам с времето, за да постигна мечтите си. “€ е и уникалната красота на езерото с разцъфнали лилии в Ѕорисовата градина, и онази чаровница, ко€то в притихналата вечер те изненадва с малки непослушни щурчета или с аромата на босилек в градината на ѕетър ƒънов.

ќбичам € дори когато е мръсна, прашна, жестоко горещо задушна, когато по разровените улици преливат кофите с боклук, когато закъсн€ват автобусите и ход€ един час пеша, за да стигна  навреме където е нужно.

«ащото тук сутрин небето закусва с облаци. ¬итоша разтърсва коси и прохладата докосва всеки забързан човек нежно и влюбено. Ќо най-вече защото тук най-накра€ намерих себе си  и моето сърце е част от сърцето на многомилионни€ град.

„естит празник,  —офи€! Ќикога не е късно да си признаем, че € обичаме, такава, каквато е. «ащото е наша - с онзи уникален шмек, който € прави прекрасна!

 

Ўмек* - уникалност, специфика, чар, собствен почерк и атмосфера

  2009-09-17
¬реме за възкръсване  
216. ѕътеводна светлина

 ћоже би защото наближава 15 септември и  поредната нова учебна година чука на вратата, или защото просто остар€вам  и спомените   почукват в паметта ми като брулени орехи, днес с машината на времето се върнах в първи клас и се замислих за любимите учители в живота ми.

—транно или не, в различни периоди на мо€ бурен ученически живот те б€ха пътеводна светлина за личността ми, пример, който следвах, и сила, на ко€то се опирах, когато неуспехите ме удр€ха безмилостно през годините.

Ќе б€ха красиви, нито модерно облечени, не б€ха млади, нито н€кой бе  „богаташ". Ќо б€ха светли, широко скроени хора, които раздаваха светлина,  излъчваха интелект и наистина  б€ха достойни за уважение.

ћо€та първа учителка - –еси€ √ригорова,  не усп€ да  завърши учебната година с нас.  –азбол€ се тежко и ние започнахме да ú ходим на гости. √одини минаваха, а ние  продължавахме с нашите посещени€. “€ помнеше всички и ни даваше мъдри съвети. Ќ€кои от т€х  тогава не разбирах добре, но усещах топлината, ко€то ни подар€ваше. ј сигурно съвсем не ú е било до нас тогава.

ћо€та последна учителка, “одорка “ашева. “€ ме накара да обикна –уската литература, да мисл€ самосто€телно, да  търс€ в художествени€ текст мо€ образ на геро€ и да чета със сърцето вс€ко литературно произведение. —ега  се бори с болестта за живота си, но пак се усмихва и пак пита за нас, нейните ученици, и ни помни до последни€ в класа.

Ќегово ¬еличество ”чител€т е на прага на сво€та нова √олгота. ѕредсто€т му нови битки с фарисеите. Ќови изпитани€ го очакват и нови предизвикателства. Ќезависимо от всичко той продължава да бъде пътеводна светлина за невръстните детски умове не заради „високата заплата" или „големите привилегии".  ј защото когато носиш светлината на знанието в себе си, твое призвание е да €  споделиш с другите.

»мало е и сега има „учители" и  ”чители. Ќад€вам се, че и утре те ще продължат да бъдат онази част от живота на подрастващите, ко€то ще им посочва верни€ път не само към знанието, но и  към човечността.

—помнете си  вашите любими учители днес. —игурно е имало поне един, който  тогава ви е подарил светлина и днес заслужава  вашето  признателно „Ѕлагодар€"!

 

 

 

  2009-09-10
¬реме за възкръсване  
211. „етвърт милувка

 огато т€лото умира от отрова, неговото спасение може да бъде глътка спасителна течност, четвърт лъжичка живот. Ќо тр€бва да знаеш ко€ е.

 огато душата е пронизана от празнота, а сърцето-птица не може да разтвори криле за полет, отровено от грубата реалност, ко€ е онази спасителна глътка живот, чудодейна противоотрова,  да превърне  мрака в светлина  и  жива вода?

—коро отговар€х на въпроси в едно интервю. Ѕ€ха интересни и провокиращи. Ќай-много ме замисли този, в който ме питаха в какъв св€т бих искала да живе€.  ќтговорът е толкова прост, а изпълнението - толкова трудно. - ¬ св€т, в който всички хора имат души, а сърцата им лет€т като птици в пространството на красотата.

 олко много тела без души срещате всеки ден? ј е толкова лесно, толкова просто - лекарството е спасителна четвърт милувка. “€ не се измерва с грамове,  а със светлината на една усмивка. » една душа може да бъде спасена. ј едно сърце може да полети.

 ризата е превзела умовете ни като ракови метастази. ћисълта  да оцелеем пон€кога ни превръща в „человекоподобни автоматизирани същества". Ќапоследък се улав€м, че се усмихвам по-малко, а мечтите ми с€каш се поумориха да лет€т.

Ѕорбата за спасение никога не е била лека и н€ма да бъде. Ќ€кои н€ма да ме разберат. ƒруги ще се усмихнат на днешната колонка и ще намигнат: "≈х, »нче, пак ги разбрав€ш едни..."

≈дна усмивка - четвърт милувка живот - кратък полет на измъчената от битието душа. „етвърт милувка -  и сърцето птица ще разтвори криле. —трува си. ƒори да е за секунда.

  2009-09-03
¬реме за възкръсване  
204. Ќай-истински€т разговор - без думи

 ≈дна от моите съседки говори почти без да спира.  ато празна воденица, ко€то  трака, но нищо не смила.  “акова говорене умор€ва, изтощава, вбес€ва.

ѕри€телката ми говори малко. ѕон€кога дълго мълчи. Ќо когато каже нещо, думите лепват като д€лан камък на м€сто. ќбичам да си говорим така, без излишна „баластра" от думи, които  пречат на мисълта.

— големи€т ми брат говор€ странно. ѕон€кога казвам една дума, а той довършва изречението, с€каш е прочел мисълта ми. √оворене на два мозъка едновременно или диалог на хора, които мисл€т еднакво?  –азлично и интересно предизвикателство. “ова също е тип говорене. ¬ъзможно  е само със сродна душа.

Ќо най-любимо от всички видове говорене за мен е общуването без думи. “ака  разговар€м с мама и мо€ обичан мъж. ѕоглед, след който н€ма нужда да питаш нищо. ƒокосване, което значи повече от километрична любовна тирада. “ова говорене  е най-лесно и трудно. «а него „антенките" на  обичта тр€бва да трепт€т в еднакви честоти, иначе посланието н€ма да бъде прието или разбрано.

 ога за последно  ви казаха нещо без думи?  ога вие  отговорихте с поглед или пеперудно докосване с ръка?

Ћ€тото е  особено време. Ќай-вече л€тната вечер и утро. јко тази сутрин сте пропуснали да кажете без думи нещо важно на човека, когото обичате, н€ма страшно. »два вечерта, а с не€ и магическото царство на говоренето без думи, в което всички ние можем да бъдем вълшебници.

  2009-08-27
¬реме за възкръсване  
199. «а думите

Ќ€кои обожават красивите  натруфени думи - като сметанови торти на н€колко сочни етажа. ƒруги предпочитат кратките стегнати фрази, като войници в еднакви  прави редици. ћайсторите на  изстрел€ните думи-куршуми, на екзотичните сравнени€ и главозамайващи метафори - дали са всъщност майстори на лъжи? » тр€бва ли да съдим  онези, които обичат обикновените, простички думи, които не  кри€т  езопов смисъл?

 ќбожавам  диалектните думи. “е са пъстри, странни, бодливи, като онези кактуси на баира, които цъфт€т напук на вс€ка логика. »мат свой неповторим аромат и очарование. «вучат като музика,  на ко€то малко  хора могат да танцуват и именно затова удоволствието да бъдат твои е неописуемо. ƒали тези думи са по-истински от онези, другите, считани за „книжовни"?

ƒългите лета, прекарани на село при баба, ми помогнаха да усво€ перфектно местни€ диалект. –азговар€х с удоволствие  с не€ на него дори когато б€х вече гол€ма, а т€ наближаваше сто. ≈дин ден ми каза, че е щастлива, когато ú ход€ на гости, защото „не си кълча езика на мотовилка",  и това ú дава „кувет".

 Ќаскоро една „маминка" се скара жестоко на малкото си дете, повторило дочута диалектна дума. A големи€т езиковед —тефан ћладенов много отдавна открива, че „ н€ма лоши думи, има неправилно употребени". ƒецата ни тр€бва да зна€т и диалектни думи, те са богатство, наследство, връзка с нашето минало.

Ќе звучат ли красиво думите бонел, чанак, кубак, трем? 

«ащо  днес  не научите н€колко диалектни думи?

 

* кълча си езика на мотовилка - говор€ неразбираемо или претенциозно

* кувет - сила, жажда за живот

* бонел - вилица

* чанак - чини€

* кубак - кочан царевица

* трем - открита покрита гол€ма тераса на къща

  2009-08-20
¬реме за възкръсване  
192. Ѕиблиотеката - в селската кръчма

 Ќеделната колонка на Ћариса, а и предишната на јнабел, ме размислиха дълбоко над  книжно-ракиената ситуаци€ в малкото ми македонско село. » аз, като истински любопитен нещотърсач, реших да провер€, аджеба, каква е хавата с тези ключови топоси в местното южно пространство.

—елската библиотека в  моите детски спомени се помещаваше в светла, огромна за детското ми светопространство ста€. »маше купчини детски шарени книжки, с онези красиви илюстрации, които ме караха през ден да вземам „ нига за джунглата", "ѕинокио" и „»ндийски приказки". Ќе помн€ името на жената, ко€то работеше там, но н€ма да забрав€ как снизходително ми разрешаваше да мъкна торба с книги у дома въпреки забраната да не  се изнас€т повече от две.

 ъде  е сега това магическо пространство на книгата? ќказа се, че  библиотеката отдавна е закрита поради липса на финанси. «апитах се къде са отишли книгите, в които имаше светлина за детските крехки души? Ќикой не можа да ми отговори. ѕитах тук-там, никой не знаеше. Ѕило отдавна, библиотекарката, лека ú пръст, вече € н€мало.

ј децата все още ги има. “ичат по улиците както н€кога. » сега ц€ло л€то са много из селските дворове, както тогава. —амо дето не могат да изтопуркат до селската библиотека и да си вземат по една  торба цветни звезди за душата.

–акиената територи€ обаче е налице. ќт радост или от мъка, в  малкото село се пие. ћестни€т „кънтри-клуб" е пълен още следобед.  ѕредвидливи€т собственик е паркирал фризер за сладолед  до хладилника с бира и вечер наблюдавам изключително мило €вление -  д€до и внуче прав€т „кръгче" до площада с малката кръчма - големи€т за едни питие и  белот, малки€т - за порци€ сладолед.

» една налудничава мисъл се прокрадва в главата ми.  олко му е да се сбута между фризера със сладолед и хладилника с бира една четворка библиотечка?  ƒокато д€дото пътува в света на пъстрите рибарски истории, внучето може да направи своето пътешествие в света на книгите, изжив€вайки неповторими усещани€ сред джунглата и морските вълни.

«ащо ли не взема наистина  да го предложа на селски€ кръчмар? јко го хвана в „добър амин", току-виж, още едно чудо се пръкнало. ј то в Ѕългари€ чудеса, с лопата да ги ринеш...

  2009-08-13
¬реме за възкръсване  
186. «а литературната чаша с вода

Ќ€ма човек, който не знае онова твърдение за чашата с вода и мнени€та на песимиста и оптимиста относно количественото ú измерение. «а едини€ т€ е наполовина пълна, за други€ - наполовина празна. »стината е, че те не биха имали какво да коментират, ако липсваше т€, а още по-малко  какво да пи€т.

ўе припомн€ един основен похват в педагогиката - поощр€ване на детските постижени€ и посочване  допуснатите грешки. Ќай-важното в прилагането на този подход е правилното редуване и дозиране на количествата. јко всеки път казваме на детето, че неговата рисунка е пълна с недостатъци, то н€ма да иска да рисува въпреки сво€ талант. јко непрекъснато хвалим рисунките, без да посочим деликатно местата, на които тр€бва да се наблегне, н€ма да има развитие на таланта. “огава?

¬ъзрастните кри€т в себе си повече или по-малко пораснали деца. “е имат нужда от стимулиране, за да върв€т напред в своето творческо и кариерно развитие, но и от тактично посочване на грешките, които тр€бва да поправ€т, за да не сто€т на едно м€сто с години. “ворците, може би повече от всички други, нос€т детското светоусещане в себе си. “е са чувствителни и към критиките, и към похвалите към себе си и своите творби.

јз съм творец, с мъничък, но дарен от Ѕога, талант. —ъздавам произведени€ и коментирам творби на други пишещи. ¬секи път, когато започвам да се опитвам да анализирам чужда творба, си припомн€м, че колкото читатели се докоснат до не€, толкова прочити могат да се получат. » че първо тр€бва да  потърс€  хубавото в една творба, а после нейните недостатъци.

Ќай-лесно е да извадим гол€мата лупа и да критикуваме до припадък. ѕреди това нека за секунди си припомним нещо, което е неоспорим факт.

Ќай-важното в ц€лата истори€ с чашата и количеството вода в не€ е това, че т€ съществува. Ѕез не€ н€ма да има нито оптимисти, нито песимисти, а още по-малко тема за спор.

  2009-08-06
¬реме за възкръсване  
180. »маш поща!

 Ќе, не става въпрос за известни€ филм с ћег –айън и “ом ’анкс. Ќо има  много общо с писането на писма, с последните колонки на —тефан  ръстев и «инка. “е ме накараха да се замисл€ за най-сладките думи, за писането с молив и  маги€та,  за определени  хора останала в миналото, ко€то се нарича писане на писма.

Ќ€мам предвид просто надраскани н€колко реда на есемесица, да  се отбие номера или да се съобщи нещо важно с две-три думи. ѕисането на писмо е танц на душата, снимка на света през очите на пишещи€ и отраз€ва цвета на собственото  аз в конкретни€ емоционален  момент.

Ћитературата познава великолепни образци на епистоларни€ жанр. „ѕерсийски писма" и до днес пътуват във времето, за да покажат колко красив, драматичен и прекрасен може да бъде светът на човека, отразен в неговите писма. ќткровени€та върху бели€ лист, изпратени от известни личности до техните при€тели и любими, занимават  мислещите хора и днес, защото писмата всъщност са огледало на душата.

»мам едно писмо, останало от мо€ д€до, написано на пожълтели листа с химически молив. ќт многото сгъване краищата са поизтрити, но всеки път, когато зачета началото, усещам мириса на цъфналата пролетна градина, докосва ме в€търа, който той описва и съм близо до него и моите корени.

ƒали ще напишем електронно или хартиено писмо, с молив или стандартен  електронен шрифт, н€ма значение. ¬ажното е да съберем обичаните красиви думи, да облечем с т€х нашите чувства и да изпратим част от душата си на тези, които обичаме, за да остане  прекрасен спомен  във времето.

 огато след  десет-петнайсет години нашето дете или близък при€тел прочете писмото ни,  ще усети аромата на л€тното слънце и свежестта на емоциите, които са ни вълнували днес. «а  тази цел обаче  писмото ни тр€бва да бъде сътворено така, че да бъде запазено.

“оку-що написах своето л€тно писмо и го изпратих до мо€ любим. јко и вие съберете смелост, успех!

  2009-07-30
¬реме за възкръсване  
174. ќазис в пустин€та

ѕрохлада, живителна влага, свежест. ћ€сто за почивка на т€лото след дълги€ преход в пустин€та. ќазисите спас€ват, зареждат с енерги€ за ново пътуване и борба с п€съчните ветрове и безпощадно слънце.

ƒушата също  има своите  светли оазиси в пустин€та на бездуховността. ќнези местенца, където поема глътка живот, усмихнато вдъхновение, светло пречистване и сила, за да продължи да пътува в мъртвото да следващи€  духовен остров.

 ои са моите оазиси на духовното днес,  в летните горещини и тотална криза на ценности, ко€то по-масово от свински грип връхлита душите ни? Ќ€ма ли опасност и т€х да погълне пустин€та на  груби€ материализъм и битовизма?  ƒали тези  спасителни острови ще оцеле€т или загинат зависи само  от нас - от мен и от теб.

Ћитературните клубове, книжарниците, концертите на откритата естрада в Ѕорисовата градина, премиерите на книги и изложби в кварталните читалища, откритите базари на  нови български книги, дори онези кашонени щандове с книги „втора ръка", в които за левче може да се открие безценно  съкровище - всички  са оазиси в пустин€та на сивотата. „есто  затрупван от п€съчните бури на ежедневието, път€т до т€х пон€кога изглежда труден или  невидим, но съществува и  е възможно да бъде преминат, ако има желание. 

“е са там, оазисите на духовното и красотата, и чакат  нашите уморени  души,  да им дадат глътка живителна светлина и посока в л€тната маран€  от посредственост.

  2009-07-23
¬реме за възкръсване  
168. Ћитературен летен флирт

Ћ€тно време, горещи страсти, дълги лениви дни през кратката отпуска. »деални€т момент за летен флирт на плажа, планината, басейна. »ма странна магическа сила в л€тната отпуска, ко€то ни кара да пренебрегнем правилата  и  да извършим безобидни лудории на морски€ бр€г или в прегръдката на планината.

Ћетни€т флирт зас€га не само нашето т€ло, но и  книгите, които четем. ћои при€телки, които по принцип не четат любовни романи, тръгвайки на почивка, се зареждат с по н€колко сладки книжки, които изчитат като лами, но само на морски€ бр€г.  ниги, далечни като зелени планети от обикновено четените от т€х, са техни€т  кратък литературен флирт.  

≈дин познат изчита килограми жълти вестници по време на престо€ на плажа, а иначе освен исторически романи  не допира нос в други четива.  акво  магическо биле в л€тната отпуска  кара хората да изостав€т литературните си вкусове и да опитат неангажиращи  леки текстове?

ѕрегрешение ли е летни€т флирт? ѕрестъпление ли е литературни€т флирт спр€мо сериозната литература? Ѕроени дни след завръщането у дома всичко се връща на м€сто и тръгва по установени€ ред. - ћалката изнев€ра освежава  истинските чувства.  ратки€т литературен флирт обнов€ва и изостр€ литературните сетива.

 ј  малката лудост  е сладка   и не вреди, нали?

  2009-07-16
¬реме за възкръсване  
162. ƒа мислим или не

„овекът е единственото същество, което може да мисли, да се усмихва, да плаче, да твори и чрез своите произведени€ да кара  други да се усмихват, да мисл€т или да плачат. Ћитературните произведени€ са наши€т пътеводител  към мъдростта, красотата, благородството и познанието. “е са толкова различни и уникални, колкото различен, неповторим и пъстър е светът около нас.

”никално и абсурдно е  €влението, което шопът е синтезирал в максимата: "я моа да мислим, моа и да не мислим". —тава дума за доброволни€ отказ  на съвременни€ човек от общуване с литературата и  активно мислене.

¬ древността книгите са стрували  състо€ние. ƒопирът с литературата е бил привилеги€ за избрани. —ега съществува море от  великолепни литературни образци, до  които можем безплатно да се докосваме чрез интернет. ј се отказваме  от това богатство с нелепи  извинени€ - „н€мам време",  „не съм в настроение", „ четенето  е скучно".

—едмични€т  ни график  включва  среща с при€тели, час за фитнес, разходка в парка. «ащо  не добавим два пъти  в разписанието за нашата седмица „Ћитературна разходка"?  » за час  или два да изпитаме удоволствието  на откривател€,   пътуващ в света на литературните потайности - мислейки, чувствайки, съпрежив€вайки, помъдр€вайки?

 — при€тел или сами, в парка или пред компютъра, да  мислим, общувайки с литературата,  или не?

 »зборът е само наш.

  2009-07-09
¬реме за възкръсване  
156. ƒуми, сладки като мед

»ма фестове за поети с китари, на поети без китари, на виното, на розите,  на боба, на каквото още се сети човек. » на сладкодумниците - също. ¬ √аброво са отредили специален празник за онези чудати личности, които като отвор€т уста, мед и захар капе от думите, а ти слушаш реалните или измислени истории и ти се иска да н€мат край. “е н€мат издадени книги, не раздават автографи, не са завършили филологии, често т€хна сцена на из€ва са кварталните кръчми, но из€щното красиво слово се лее като река от устата им. Ќеусетно усп€ват да превърнат сериозните намръщени възрастни отново в деца, да им стопл€т душите, да им върнат д€волитите усмивки както преди години и да ги направ€т макар за минути добри.

—помн€м си мо€та баба. Ќ€маше никакво образование. Ќе можеше да чете и да пише, но беше толкова сладкодумна, разказваше такива истории, че  слушахме з€пнали и укротени до тъканата  ú престилка с часове. ћного мъдрости помн€ от не€, много приказки и причудливи истории, разказани от селската сладкодумница,  караха детското ми въображение да лети. Ѕез т€х моето детство не би било същото, а може би самата аз н€маше да стана това, което съм, ако не б€х захранена като дете с ма€та на красивите приказки и измислици.

¬с€ко м€сто  има сво€ Ѕлаголаж, сво€ сладкодумец, който носи мъдростта на общността и € разказва с смешни случки или поучителни приказки. —ладкодумниците не се би€т за м€сто в писателски съюз, нито влизат в словесен двубой ако н€кой не е харесал разказаната от т€х истори€. “е дишат с красивото слово и го дар€ват на другите всеки ден, без да  искат нищо в зам€на, освен   искрена усмивка и похвала.

ƒали във ваши€ квартал, улица, градче или село н€ма н€кой сладкодумец, когото подминавате снизходително всеки ден? Ќе мислите ли, че точно днес заслужава усмивка?

  2009-07-02
¬реме за възкръсване  
150. –еквием за изразителното четене

—коро слушах запис на рецитиращата ≈лисавета Ѕагр€на. ¬еликолепно изпълнение, което грабва  душата и € понас€ във вихъра на стиха. —помн€м си и последни€  рецитал на гол€мата поетеса ¬ан€ ѕеткова - т€ взриви залата с начина, по който изказа новите си стихове - огнено, страстно, завлад€ващо. ѕо-възрастното поколение творци уме€т и да прочетат, и да изрецитират своите произведени€ както тр€бва. Ќе е само до вроден талант. »ма и друга причина -  всички те са минали училищната школа по изразително четене. «ащо най-младите творци почти винаги отстъпват м€стото си за рецитиране на професионални актьори? ≈диници пишещи усп€ват да прегърнат емоци€та от собствени€ стих и да € предадат  успешно на слушателите.

–уската образователна система включва часове по изразително четене. “е са застъпени в класовете от 1 до 8 клас и в т€х децата се учат да изказват на глас произведени€та с всички емоции, които усет€т скрити в текста. ƒа се научиш да четеш изразително не е лесна работа, но не е  невъзможно. ¬ българското образование тези часове присъстваха повече от н€колко десетилети€.

‘акт е обаче, че точно те б€ха премахнати преди десетина години от образователните програми по почина „јнатема на всичко руско".   акто е невъзможно без парашут да оцелееш в скок от самолет, така е немислимо без подготовка да завладееш публиката,  рецитирайки монотонно стихове.

ўе говор€ само за себе си. Ќе може сам  да се научиш да управл€ваш самолет. “ова не става за минута, час или два.  расотата на текста се крие и в начина, по който е представен на слушателите. јко не бъде прочетен изразително, красотата му остава скрита завинаги. ј направи ли се умело, слушател€т е спечелен и провокиран да иска да слуша отново и отново поези€.

Ћично аз  имам нужда и бих взела и по необходимост, и с удоволствие поне н€колко урока по изразително четене. ј вие?

  2009-06-25
¬реме за възкръсване  
143. «а четенето като правене на любов

„ ажи ми какви книги четеш, за да ти кажа какъв си" е известна  мисъл на ѕирогов.  Ќе само какво четеш, но и как го правиш е интересна тема за размисъл. ќсобено в летните горещини, когато  в офиса, в автобуса или на брега на морето си отворил книга и по навик очите проб€гват по редовете.

 ак четат различните хора?  акто и прав€т любов. Ќ€кои започват от последната страница - всичко искат да е кристално €сно и без изненади. ƒруги прелистват книгата по диагонал, да не се минат с опасно задълбочаване, колкото да разберат основни€ вкус на четивото само с върха на сетивата. »ма и такива, които започват  на един дъх и космическа скорост първите страници, но бързо се отказват, а сладостта на текста е н€къде по средата или към кра€. ¬сички грешат. »ма и една особена група  читатели, които възприемат думите внимателно, връщат се на любимите пасажи, любуват се на фразите. Ќаскоро един мой при€тел каза, че обича да чете текста така, че сладостта от думите да потича като  захарен сок по душата му, да пие от него и да не спира, докато т€ не се препълни със светлина. “ака чете този, който знае как да превърне четенето в наслада.  «а да се научиш да четеш по този начин е нужно време, търпение и желание.  “ова е същото умение или дори изкуство,  както правенето на любов.

Ќе е  ли скучно да четете винаги по един  и същи начин  книгите,  които попадат в ръцете ви?  ћоже би днес  е време да опитате  да докоснете любимата  книга по нов начин. »ли да пробвате да намерите скрита наслада в онзи вид  текст, за който винаги сте см€тали, че не е ваш тип.

”спех! ћоже и  да ви хареса!

  2009-06-18
¬реме за възкръсване  
137. Ќепознатите познати

ѕокрай  последните срещи на   луб "ѕри€тели на книгата" се рових доста в творчеството на уж известни и познати ни  български творци. ќткрих истински съкровища, малко известни техни творби,  показващи още едно интересно лице на вече традиционно оформената представа за т€х. » не се разочаровах, напротив, б€х изненадана и удивена, очарована от способността и шанса да откри€ още един прочит, сво€ - на ¬апцаров, —мирненски, ѕеньо ѕенев.

¬ българската литература уж има прекалено много поетеси, а когато се стигне до  изучаването им в училище или представителна извадка за определена епоха,  те се оказват символично малко. ≈дно мое търсене случайно ме натъкна на великолепни творби  на ћара Ѕелчева. јко не виждах името й  под майсторски написаните лирически миниатюри, бих се зарекла, че това е дело на  велики€ „жрец на словото" ѕенчо —лавейков.

 олко малко всъщност знаем за не€ и  още други изключително талантливи  поетеси във все още мъжки€ св€т на √ол€мата литература. —трува си да изл€зат на светлина техните  незаслужено забравени стихове. »ма много мъдрост, красота и дълбочина на идеи и послани€ в т€х. Ќе става дума  за любовни стихове, а за онези, свързани с „непреходното преходно на душата", без което дори днес и ние не можем в 21 век.

ƒнес аз открих малко съкровище и го сподел€м с вас.  ќткрийте и вие вашето!

–одих се да живе€ в бури...

ћара Ѕелчева

–одих се да живе€ в бури -

но  ей живота €сноок

ръка на устните ми тури:

"„уй, тихий извор е дълбок!"

 

ми каза той - и ме погледна.

» в погледа му аз вид€х,

във бистрината му победна,

затихнали и плач, и см€х.

  2009-06-11
¬реме за възкръсване  
131. ¬аши и Ќаши ¬еличества

≈дна френска кралица преди н€колко века препоръча на народа като н€ма хл€б да €де пасти. ќт висотата на  изкачената стълба проблемите долу изглеждат проблемчета. Ќе, н€ма да говор€ за политика. ўе говор€ за храна, но духовна.

ѕърви юни. Ѕалони, торта, концерт, ћакдоналдс. »маше ли писатели  в училищата и детските градини? Ќе! «аслужават ли децата  творците да сл€зат от висотата на своите самосъздадени ореоли до  детските сърца? ќпределено „ƒа"! јко подрастващите живе€т с чалга, булевардна литература и фалшиви ценности, къде сме ние, за да предложим алтернатива,  тук и сега?

≈дно момиче  на празника много €досано сподели, че иска най-накра€ истински празник - с литературно четене на техни есета и стихове, с истински писатели, с почерпка не торта, а книга за детски€ празник. Ќо не каква да е, а хубава. » не среща с какъвто и да е писател, а с истински. ѕознаваме ли собствените си деца, ¬аши и Ќаши величества?

—помн€м си моите детски години. “огава за първи път в училище дойде истинска поетеса. Ќие четохме наши стихове, т€ чете свои. Ќикога н€ма да забрав€ какво ми каза, когато си тръгваше: " аквото и да се случи, пиши. Ќе се отказвай заради нищо и никого." 

ƒецата ни са жадни за  среща с изкуството и неговите творци.  райно време е те да вл€зат отново в училище. «ащото и едните, и другите има какво да научат един от друг.

 олкото до грандомани€та на Ќаши и „ужди величества ... «наете съдбата на кралицата.

  2009-06-03
¬реме за възкръсване  
126.  ой е по по най

 „јз имам спечелени 6 конкурса само тази  година, какво ми се периш?" „јз пък имам издадени 14 книги,  5 с предговори от  големи писатели." „ јз пък съм член на —ъюза на не знам  кои  писатели..."  » така нататък и така нататък.   ъде попаднахме? ¬ предаването на Ѕате ≈нчо за малки, по-малки и най-малки писатели или за малки, големи и по-големи деца?

 ой е по по най в класа на пишещите? ќнзи автор, за когото има платени хвалебствени статии в централните ежедневници? »ли други€т, по два пъти в годината издаващ книги, които само семейството му чете? ј може би писател€т, за когото творчеството е като дишането  и мисленето?

¬секи иска да е по по най в света на литературата и да спечели лентичката „ќтличник" за творчество. Ќе многото книги, не платените статии,  не печеленето на предварително уговорени конкурси, не членуването в  писателски съюзи прави драскачът - ѕисател.

»ма само един конкурс, в който пари и при€телства не игра€т никаква рол€. —ъществува  един единствен  критик, неподкупен и режещо обективен. »стинска е  книгата,  написана  с кръвта на сърцето.

∆окер? ќ, ние това много добре го знаем!  Ќегово ¬еличество ¬ремето  е  ритикът,  онкурсът и  нигата.  Ќикой друг и нищо друго. “о единствено  определ€ кой да  получи безсмъртие, да  бъде четен  и изучаван,  критикуван, одобр€ван, разпъван на кръст или възхвал€ван.

«адавам един простичък риторичен въпрос: „ олко издадени книги е имал приживе ƒимчо ƒебел€нов? ¬ кой писателски съюз е членувал Ѕотев?  олко поетични конкурси е спечелил —мирненски?

ќтговорете не на мен, а на себе си. » аз, като хил€ди други, съм на светлинни години от т€х. Ќо вместо розовите очила,  които  да отраз€ват  собственото ми  псевдо-величие, съм сложила тези за работа.

ј ¬ие?

  2009-05-28
¬реме за възкръсване  
123. ¬ърви, народе неограмотени

Ѕ€х на  прекрасно тържество по повод 24 май.  ƒецата п€ха, свириха и танцуваха, портретът на светите брат€  ирил и ћетодий бе окичен с цвет€.  –адвах се на детските лица, на светлината от знани€, умени€ и талант, който те показваха, до последното изпълнение. ¬сички изпълнители изл€зоха на сцената, за да изпе€т заедно с публиката „¬ърви, народе възродени...". » тук „ настана трагеди€та".  ’ората  над 35 изп€ха два-три куплета, родителите под 30 спр€ха след първи€ куплет, а талантливите деца мълчаха. ƒве момичета до мен прокоментираха, че учителката по български език об€сн€вала днес за тази песен, ама те били със слушалките на ушите, и не чули. ј предишни€ ден преподавател€т по истори€ говорил за  ирил и ћетодий, но тогава пък  те пишели смс-и и изпуснали нишката...

„ас по български език. ѕети клас. –ешавам да провер€ накъде върви  тинейджърското племе днес.  акво е глаголица? ћълчание.  акво е кирилица? ћълчание.  ога е написана българската азбука? ћълчание. ћълчание? »ма специални часове за раз€сн€ване на европейските ценности.   ога са специалните часове за български ценности? «ащо ни е да бъдем  европейци, ако сме забравили, че сме българи? ќткраднах 10 минути от „ѕроменливо я", за да взрив€ мълчанието на неграмотието...

7.30 сутринта. ¬лизам, за да помол€ децата  да съберат цвет€та за венеца на  ирил и ћетодий. —едем от 20 нос€т стръкче или клонче. "“атко ми каза да си куп€ чипс, защото това с венеца е тъпо." "ћама не ми разреши".  ќткраднах 10 минути отново, за да разкажа, об€сн€, раз€сн€.   —ледващото междучасие децата с цвет€ за венеца на първоучителите са 19.  „ћоже ли и ние да участваме в правенето?" „јз имам 5 лева на ден за закуска, карамфилът е само стотинки."  ”смихвам се. ≈дна малка битка с равнодушието и неграмотието е спечелена, но не и войната.

ј вие знаете ли отговорите на зададените въпроси? ћожете ли да  раз€сните и об€сните на онзи малчуган, който ще каже: "«ащо ми е да знам всичко това, ние сме европейци!"  ои сме и защо отдаваме почит на —олунските брат€? » колко куплета можете да изпеете  от химна в т€хна прослава?

ѕомислете си.  » днес  е време за възкръсване.

  2009-05-24
¬реме за възкръсване  
120. јх!... ƒобрите творци са мъртвите?

ќт Ѕотев до ¬апцаров, от ѕеньо ѕенев до ¬ладимир Ѕашев... българското общество вдига паметник  само на своите мъртви творци. ќтиват си певци, актьори, поети. «аминават си от света огорчени, в мизери€, забравени. ќт ѕенчо —лавейков до днес... »стори€та се повтар€ в сво€та абсурдна закономерност. «аради сво€та непрагматичност смъртта на един творец не е достойна  дори за първа страница на таблоидите.

—амо преди н€колко дни един  талантлив писател бе зверски пребит в кра€ на —офи€.  »нформаци€та остана там н€къде.  акво толкова? Ќ€какъв писател, ще  го погребат мирно и тихо и толкова. ƒруг н€кой ще се по€ви. “е, творците, са неизтребими.

ћатурите са на ход. Ќе само  за абсолвентите  днес. » ние сме на изпит по  гражданска зрелост. ƒвама значими творци си отидоха. ќбществото равнодушно  мълчи. ƒокога на матурата като граждани ще получаваме —лаб(2)? ƒокога ще се €в€ваме на поправителни изпити и н€ма да ги вземаме дори с 3?

”тре ще си отиде друг творец. „јх!", ще възкликнем, той беше така талантлив! –олите му са класика. ѕриносът му към българската  култура е повече от значим. ўе купим два карамфила, ще се наредим на дългата опашка да се поклоним за последно сбогом.  ўе пророним разчувствани една сълза пред портрета му от младини. Ќо н€ма да отидем да гледаме нови€ български филм. ¬место романа на млад обещаващ роден автор ще платим двойно повече за поредни€ блудкав любовен роман или  шпионски екшън.

ƒокога,  „неразумний юроде"? ƒокога...

  2009-05-21
¬реме за възкръсване  
115. ¬ъв време на криза

ѕопитали един мъдрец  кое време е най-хубавото. “ой отговорил:

 

 „  огато  поетите пишат с кръв и сълзи стихове."

"Ќо това е най-страшното време тогава"  - недоволно го репликирали.

„ƒругото време е мъртво"- прошепнал мъдрецът.

 

ќколо мен бедните духом стават по-бедни и гладни днес. ѕоетите ни твор€т  гневни и огнени стихове.  ƒецата се усмихват на слънцето и цвет€та.  ƒърветата продължават да разлистват и цъфт€т. ѕолитиците продължават  безочливо да лъжат. √лупавите продължават  овчедушно да им в€рват. Ћудите на спират да мисл€т и да се опитват да промен€т света. ¬любените не спират да се обичат.

¬реме е да  изберем  - лудост, любов и поези€  или страх, безмисловност и сивота.

јз вече избрах.  ј вие?

  2009-05-14
¬реме за възкръсване  
97. “е заслужават

јбсурдните реформи в образователната система доведоха до още по-абсурдни резултати.  ƒецата ни не зна€т наизуст нито едно стихотворение от родните класици. ƒали защото н€маме класици, или защото имаме глупави деца? Ќито едното. Ќ€кой преди години реши, че ученето на стихотворени€ наизуст ненужно товари и без това пренатоварените с уроци деца. “ака тази задача остана в графа „ѕо желание". –езултатите са плачевни. ¬сички си задаваме въпроса: „«ащо стана така?" ј въпросът ни е риторичен.

¬реме е. »два 24 май,  един от най-светлите ни празници. Ќека обединим усили€ и да поднесем вместо цвет€ нематериален подарък  на нашите  велики поети - едно научено т€хно стихотворение  наизуст. “е заслужават. »маме прекрасни, умни, мислещи деца, които тр€бва да  пренесат във времето поне един български стих, но имат нужда от нашата помощ. “е заслужават.

¬ древността са учили наузуст дългите поеми на великите творци, за да ги  съхран€т във времето за идното покоение. ƒецата на нашите деца имат правото да бъдат възпитавани от  родители, познаващи  Ѕотев, ¬азов и ¬апцаров и можещи да изрецитират поне един техен стих. “е, бъдещето на Ѕългари€,  го заслужават.

  2009-05-07
¬реме за възкръсване  
110. “е заслужават

јбсурдните реформи в образователната система доведоха до още по-абсурдни резултати.  ƒецата ни не зна€т наизуст нито едно стихотворение от родните класици. ƒали защото н€маме класици, или защото имаме глупави деца? Ќито едното. Ќ€кой преди години реши, че ученето на стихотворени€ наизуст ненужно товари и без това пренатоварените с уроци деца. “ака тази задача остана в графа „ѕо желание". –езултатите са плачевни. ¬сички си задаваме въпроса: „«ащо стана така?" ј въпросът ни е риторичен.

¬реме е. »два 24 май,  един от най-светлите ни празници. Ќека обединим усили€ и да поднесем вместо цвет€ нематериален подарък  на нашите  велики поети - едно научено т€хно стихотворение  наизуст. “е заслужават. »маме прекрасни, умни, мислещи деца, които тр€бва да  пренесат във времето поне един български стих, но имат нужда от нашата помощ. “е заслужават.

¬ древността са учили наузуст дългите поеми на великите творци, за да ги  съхран€т във времето за идното покоение. ƒецата на нашите деца имат правото да бъдат възпитавани от  родители, познаващи  Ѕотев, ¬азов и ¬апцаров и можещи да изрецитират поне един техен стих. “е, бъдещето на Ѕългари€,  го заслужават.

  2009-05-07
¬реме за възкръсване  
93. ”тре започва от днес!

 ой е най-подход€щи€т ден за възкръсване? ¬еликден? Ќо той отмина. » който мисли, че има още година време до новото възкръсване, греши. «ащото идеални€т ден за възкръсване е онзи, в който си подарил поне една усмивка и си дал глътка обич, без да искаш обратно. ј може би е и онзи, в който си написал отзив под прекрасен чужд стих без завист, че не е твой.

ћоже би е онази сутрин, в ко€то, вместо репликата „¬сички конкурси са нагласени", ще седнеш и заработиш повече. »ли, зар€зал самовлюбеното четене и самогласуване на собствените си произведени€, ще прочетеш и коментираш обективно и аргументирано произведени€та на другите. ¬ремето за възкръсване е и онази минута, в ко€то ще про€виш отговорност, инсталирайки програма за проверка на правопис, ко€то ще пускаш винаги преди публикуването на творбата. »ли онзи миг, когато доброволно ще се откажеш в събота и недел€ да публикуваш своите гениални творби, за да се срещнеш с творбите на другите? “и решаваш. »маш избор - да останеш това, което си, или да бъдеш поне мъничко по-добър.

¬секи ден е време за възкръсване, защото „”тре започва от днес". 

  2009-04-30
¬реме за възкръсване  
106. ”тре започва от днес!

 ой е най-подход€щи€т ден за възкръсване? ¬еликден? Ќо той отмина. » който мисли, че има още година време до новото възкръсване, греши. «ащото идеални€т ден за възкръсване е онзи, в който си подарил поне една усмивка и си дал глътка обич, без да искаш обратно. ј може би е и онзи, в който си написал отзив под прекрасен чужд стих без завист, че не е твой.

ћоже би е онази сутрин, в ко€то, вместо репликата „¬сички конкурси са нагласени", ще седнеш и заработиш повече. »ли, зар€зал самовлюбеното четене и самогласуване на собствените си произведени€, ще прочетеш и коментираш обективно и аргументирано произведени€та на другите. ¬ремето за възкръсване е и онази минута, в ко€то ще про€виш отговорност, инсталирайки програма за проверка на правопис, ко€то ще пускаш винаги преди публикуването на творбата. »ли онзи миг, когато доброволно ще се откажеш в събота и недел€ да публикуваш своите гениални творби, за да се срещнеш с творбите на другите? “и решаваш. »маш избор - да останеш това, което си, или да бъдеш поне мъничко по-добър.

¬секи ден е време за възкръсване, защото „”тре започва от днес". 

  2009-04-30
ѕредлагаме ви книги от книжарница "Ѕуквите"  

¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
28-06 »грата
28-06 ћечта за книга
ѕълен списък