Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (1)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Когато гръм удари...  
981. Трите най-важни въпроса на книгоиздаването

В книгоиздаването (да не се бърка с литературата и писането) има три важни въпроса, които определят съдбата на всяка книга.

Най-първия въпрос трябва да си го зададе авторът:  Какво искам да кажа с тази книга на читателите?!

Когато на мен ми зададоха за първи път този въпрос изглеждах смутен. Ама как какво – аз съм я написал, искам да я прочетат. Поуки и изводи ли? Какво беше това, аз съм оставил сърцето си в тия стихове, Вие ми говорите за някакви послания!

После се замислих сериозно, а и годините издателски опит показаха, че книга, която няма цялостна идея, няма вътрешна логическа цялост и не води читателя до някакви изводи (дали са същите както на автора е отделен въпрос), рядко има някакъв пазарен и/или литературен успех извън приятелско- роднинския кръг. Точно за това „насипните“ стихосбирки и сборници с разкази, където произведенията са събрани механично, не стигат до никъде.

Вторият основен въпрос е пак отправен към автора – Защо искам да издам тази книга?

Защо сме написали произведенията е ясно – искали сме да изкараме демоните вътре в себе си. Но защо искаме това да стане книга (хартиена и/или електронна) и да тръгваме по-дългия път на книгоиздаването?

Повечето отговори се свеждат до едно: „Искам да стигне до читателя“. С подтекста – Само веднъж да изляза от тоя Интернет, колко известен ще стана. Всъщност последното е изказване на един доста нашумял автор, който след скромния успех на първата си книга разба, че нещата не са толкова прости.

Книгоиздаването е дълъг, сложен и най-вече – СКЪП процес. За да има печалба от една книга, то тя трябва да се продаде в сравнително голям тираж, което изисква от автора да е готов да я рекламира, да обикаля по премиери, да дава интервюта по медиите и изобщо да е активен по всякакъв начин. И това не е процес продължаващ месец-два. Романът „Хазнатар“ на Ина Крейн издадохме преди почти година, а тя не е спряла с премиери, представяния и всякви варианти за участия. Това че добавихме и „Сладко от маслини“ е само плюс.

Продажбата на една книга е дълъг и уморителен процес, не е само – „Богданов уредил премиера, поканил едни хора, аз ще дам автографи и това е достатъчно“.

След като сте си отговорили на тези два въпроса, решили сте се активно да рекламирате книгата, направили сте нужните начални обработки (поне 2- 3-4 редакции на книгата) стигате до следващото звено – Издателя!

И той Ви задава най-неочаквания за Вас въпрос: Кой ще купи тая книга?!

Колкото и да му обяснявате за красотата на метафорите и за врътките на сюжета, издателят се интересува най-вече от това как да плати наема на офиса и заплатите за месеца.

Ако сте си написали домашното – т.е. сте отговорили добре на предните два въпроса, то разговора е лесен: Книгата е в остросюжетния бранш, ориентирана към young-adult. В началото имаше и вампири, ама като им мина модата ги заместих с къде по-актуалните върколаци, даже накрая намесих малко от „Фантастичните животни“ на Хари Потър. Или по-простото – Книгата е за съдбата на жените с неравностнойно положение, които често са обект на тормоз вкъщи – физически и психологически. Показва как една жена се бори срещу всичко това, как успява да се пребори – първо със себе си, а после и с обкръщатаща я среда..

И прочие, и прочие сюжети.

След като Издателят чуе всички тези, предварително обмислени неща, започва да пресмята: Да, остросюжетният жанр не се търси много в България, я има 1000 фена, я не. Но пък от друга страна, там се държат много един за друг и купуват всяка добре рекламирана книга.

Я, момче, остави тук ръкописа, прати ни линкове къде си публикувал из Фейсбук, колко хиляди фена има страницата ти, акаунт в Туитър, по форумите и ще проверим дали си достатъчно известен, за да зарибим феновете и продадем книгата.

Това, разбира се, е много опростен модел. В повечето случаи се вадят статистики от миналите години, гледат се продажбите точно в тоя жанр, проверяват се как са световните тенденции (поради забавянията на преводите, ние сме средно година, две назад) и маркетинг отдела – ако си разбира от работата дава сравнителна прогноза как би се продавала книгата и каква рекламна кампания би трябвало да има.

За съжаление – така работят малко издателства. Повечето, дори и от големите, са на принципа: "Дай да я пуснем, пък ще видим“. И затова после се реве – „Ама то, българинът, не чете!“

За да се реализира един продукт (книгата също е такъв) трябва предварително да се направи място на пазара. Как става това ще разгледаме в следащите колонки.

 

  2017-02-19
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
На лов за детски книги в Mола Време е за Приказки
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".