1071. За книгите, читателите и купувачите

Когато гръм удари... | Иван Богданов

Сред българските автори съществува една идеализирана представа, че техните купувачи са едни анонимни, имагинерни личности, които влизат в книжарницата, разглеждат сериозно рафта с български книги и си избират тяхната.

За една малка, професионално пишеща група, това е вярно. Но това са под 5% от българските автори. Останалите, особено ако все още не са си направили име и са с първа или втора книга, ще продават основно в приятелско-роднинския си кръг.

Или иначе казано – ако не Ви познават лично или по име от нета, вероятността някой да купи книгата Ви е много малка.

Причините за това са много и не са тема на тази статия. Най-общо могат да се обобщят до две – недостатъчен рекламен бюджет и недостатъчно добри художествени качества.
И двете имат една обща причина – само от писане в България не може да се живее и книгите се правят най-общо между другото.

Докато причините за недостатъчните художествени качества обикновено са следствие на нежеланието на автора да се вслушва в професионални съвети, за да не му се развали „рошавия стил", то недостатъчният рекламен бюджет може да се компенсира с усилена комуникация.

На първо място – намерете хора, които все още се интересуват от книги. Въпреки множеството приказки, че българинът не (ме) чете, над 30% от населението си купуват редовно ежемесечно книги. Вероятността да засечете такива в „Син сити" или „Найт флай" не е особено голяма. Колкото и странно да е, подобна е и вероятността да ги срещнете в библиотеките. Там ходят хора, които не могат или не искат да дават пари за книги. Най-вече - търсете хора, които се интересуват от жанра, в който пишете. Ако пишете фантастика или фентъзи е нормално да намерите купувачи на книги в специализираните фен клубове.
 

Къде можете да намерите хора, които купуват книги?

За последните 15 години в България с навлизането на Интернет се създадоха множество литературни сайтове и форуми, в които се публикува и обсъжда литература. А откакто Фейсбук придоби популярност и у нас, възникнаха стотици групи за литература с хиляди членове.

Естествено, не всички са еднакво сериозни. Разходете се по различните места, публикувайте свои произведения, вижте реакциите, заприказвайте се с хора – така след известно време ще намерите тези, с които си допадате. Не се мъчете да бъдете „one mаn show“ и да публикувате само на Вашата страница, пък който „разбира, тука се спира“. Това могат да си позволят само автори, които по един или друг начин са направили вече име.

След като намерите подходящите за Вас хора, направете втората стъпка – смесете се с тях.

Ходете на срещите на живо, които се организират. Може и да не е много често, важното е да Ви запомнят. Има много хора, които не пишат (по принцип или просто не са в творчески период), но ходят по такива срещи, интересуват се и купуват книги.

Не се смятайте за величие като оная авторка, която ми се накара веднъж по телефона – „Ама как така няма да ме пуснете да чета в радиото, то тогава за какво да идвам!". Този начин на мислене води само до там, че на Вашите представяния не идва никой.

Следващите стъпки вече са ясни: Когато се усетите готови да издадете книга, направете ѝ страница, поканете в нея приятелите, които сте събрали досега, зарибявайте ги ежедневно с откъси от книгата, докато се издаде, планирайте премиера и всичко необходимо.

Това, в общи линии, е валидно за всички видове книги. От наблюденията си установих, че дори големите издателства като „Сиела“ и „Жанет 45“ рядко заделят сериозен маркетингов бюджет за нови български автори, а само пускат книгите в книжарниците и какво сабя покаже...

А след първа, недобре реализирала се книга, малко издателства ще Ви обърнат сериозно внимание.


2017-11-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)