Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Когато гръм удари...  
1051. За професионализма, за авторите и за нормалните човешки отношения

Както знаете, провеждаме един сложен конкурс за довършване на романа „Сляпо плаване“ на Борис Априлов.

Конкурсът е сложен, не само защото не е правено нещо подобно досега, а и защото трябва да се запази стилистката на автора, трябва да се запази и духа на времето, през което е започнат романа. А то не е 2017-та.

Една от основните грешки на авторите беше, че те се опитваха да напишат някакъв свой роман на база началните страници на Борис Априлов.

 

Та за професионализма:

Първо – писането на роман, който не се развива в сегашно време изисква редица проучвания. Милен Русков разказва, че над две години се е занимавал с проучвания за „Чамкория“, преди да започне да пише.

 

Продължавам за конкурса. След първия етап журито, заедно с дъщерята на Борис Априлов изчете всички изпратени откъси и заделихме шестима автори, които бяха успели по стил да се доближат до стила на Борис Априлов.

Помолихме ги да напишат подробен синопсис на романа (в размер на няколко страници), за да се разбере дали идеята им отговаря и на това, което е замислил автора, както и на това което се е случвало през този времеви период.

Нещата не бяха лесни, признавам, аз лично не бих могъл да го направя, защото се изисква и подробно познаване на романите на Борис Априлов, така и на периода от време… Малко трудно, за хора, които не са били родени тогава.

Написахме някакви начални виждания как би трябвало да стават нещата, като им казахме да питат нас или дъщерята на автора, за всички въпроси, които не са им ясни.

Двама автори написаха приличен синопсис, въпреки че и към тях имахме забележки (все пак се стремим този роман да отговаря на много условия), но останалите автори бяха развили някакви собствени сценарии, неотговарящи нито на автор, нито на епохата.

Няколко дни заедно с Джина Василева отделихме време да напишем подробни и аргументирани отговори какво точно не отговаря в техните синопсиси и какво трябва да се направи. Все пак до крайния срок има още няколко месеца.

 

И тук стигаме до следващата част от професионализма.

Една от авторките, ми изпрати днес на лични във Фейса, повтарям на лични във Фейса следния текст:

„Здравейте , защо с с мен се получиха нещата нещо като на оскарите с филма ЛаЛаЛенд ?Защо трябваше да се гаврите така .като не Ви е бил харесало моето продължнеие ,на романа на Борис Априлов ,да не бяхте го вписвали в тройката с най /добри .Някоя амбициозна и самовлюбена опашка ли настъпих ?Или политически се разминахме ?“ (правописа е запазен).

 

Очаквах всякакъв отговор, очаквах подробни питания кое от сюжетната линия трябва да се промени и кое може да остане, а получих такава лична нападка…

 

Та пак за професионализма да поясня няколко неща:

  1. Чатът във Фейсбук е за всичко друго, но не и за бизнес разговори. Това, че случайно сте станали мои „приятели“ (не отказвам приятелства), не означава че можете да ми пишете по каквито и да е бизнес въпроси, в произволно време на деня (най-често нощта). За тези работи си има мейл. Нормално е в 4 сутринта не само да тръгна да ви отговарям – „Тази година ще има ли алманаси“, а най-вероятно да ви изтрия от списъка. ПОВТАРЯМ – БИЗНЕС КОРЕСПОНДЕНЦИЯ СЕ ВОДИ ПО МЕЙЛ. Каквито и подобни съобщения да ми изпратите просто не ги чета!
  2. Колкото и да ме ласкае това, че аз съм „богът гръмовержец“ на Буквите, това няма нищо общо с реалността. Аз съм само оня администратор, който му се налага да общува с всички и често е „приносител на лошите вести“, поемайки всички цензурни (а по-честно нецензурни) думи върху себе си, оставяйки колегите да си вършат работата.
  3. Няма нищо по-тъпо от това, да ви е страх да напишете едно официално писмо до Буквите, но да тормозите някой от хората, които знаете че работят с нас. Гарантирано нещата ви няма да се получат.

И нещо последно и лично – работата с „хоби писатели“ (ако мога да използвам терминологията на Мастер шеф) за 15 години ми докара сериозен диабет и много проблеми. Не възнамерявам повече да се занимавам с подобни. Ако някой има желание сериозно да издава, да си поеме тежкия кръст на редактиране, промоции, срещи с хора и всички останали неща, които един нормален автор му се налага да прави, с удоволствие ще го подкрепим.

САМОПУБЛИКУВАНЕТО В БУКВИТЕ НЯМА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНО В НИКАКЪВ ВАРИАНТ. Имаше времена, когато беше нужно, сега има достатъчно алтернативи. Затова не ме питайте в полунощ – „Ами аз какво да правя сега, къде да си публикувам стиховете?“. Мен лично, това изобщо не ме интересува!

  2017-07-23
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Уж всички знаем как се пише есе Оценката на времето – последната граница
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".