Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Когато гръм удари...  
1022. 16 години Буквите - един личен поглед

Наистина не знам какво да напиша за този рожден ден.

Преди пишех гръмки фрази, лозунги, говорехме за бройки автори, произведения…

Преди беше друго…

Когато преди 16 години замислих Буквите, всичко беше много различна. Група млади ентусиасти бяхме направили „Словото“, но новите автори нямаха къде да публикуват. Реших да им създам място.

Защо ли? Ами защото можех. Не знаех с какво се захващам, нищо не разбирах от литература, не знаех как се правят сайтове, а за управление на писателско Его не бях и чувал.

Не, не е вярна широко разпространената версия, че съм направил сайта, защото никой не е искал да ме публикува. Истината беше, че си имах личен литературен сайта erato.dir.bg, който беше доста посещаван.

Какво стана нататък знаете всички. Първият ми жесток урок беше, че между добър автор и добър човек няма никаква корелация. Вторият – че май няма нормални пишещи. Всеки, който гони собствени демони, драскайки по белия лист.

Това породи множество проблеми, основният от които така и остана нерешен – авторите обичаха да обсъждат други автори, а не техните произведения.

Сайтът бързо се нацепи – Хулите, Откровения, Бунтарите, Стихове бг  и още знайни и незнайни.

Това са минали неща. Никога не слязох до това ниво, а когато нямах вече емоционалната нужда да живея в сайта, започнах да гледам към по-широки хоризонти.

Формирах добър екип – нали Ви казах, че нищо не разбирам от литература. Някъде в движение се научих и да се оправям с писателското Его… доколкото е възможно.

Основахме Фондация, започнахме да организираме конкурси, да издаваме книги…

16 години по-късно всичко вече е различно.

Фейсбук обезсмисли самопубликуването, затова затворихме тази част на сайта.

Заместихме я с постоянно конкурси… В момента текат два – „Стиховорение за В. Левски“ и „Всичко за майка ми“, традиционният „Ирелевант“ приключи преди няколко дни.

Издаваме много книги, като дръзкия опит за Алманаси се оказа много успешен – вече 8 година.

Остарях… добре де, пораснах, сайта и той остаря с мен. Това лято предвиждаме тотално пренаписване.

Детският ентусиазъм отстъпи на зряло премисляне. Аз научих много неща за книгоиздаването, управлението на големи групи автори, изобщо – множество неща, за които не си бях и помислял в началото, че ще трябва да знам, а още по-малко практикувам.

Следващите месеци ще стартираме няколко нови проекта и ще доразвием успешния „Мечта за книга“. Но за всичко това ще четете в официалните документа.

Това си е една лична колонка, как една луда идея прерасна в страст, която се превърна не само в работа, а в част от живота ми.

Предстоят едни луди, но интересни години. Всеки, който е гледал деца, знае че годините между 16 и 18 са много трудни.

  2017-05-24
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Корици и илюстрации Хазнатарите на българското слово
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".