1006. Кратко професионално представяне

Когато гръм удари... | Иван Богданов

Здравейте,

Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.

С тези думи обикновено започвам поредното представяне на книга. Но може би е време да се представя по-подробно.

Влязох в книгоиздателския бизнес случайно.

Чета откакто се помня – още от 5-годишен, но в Университета отидох да уча програмиране – през 1986 година беше невероятно модерна специалност. Когато през 1991 година завърших, нещата се бяха сменили сериозно и работа за програмисти нямаше (да, знам, че сега това е най-високо платената работа). Наложи се да се занимавам с доста плебейски неща като предпечат. След обикаляне около година по рекламни агенции, започнах работа в едно издателство. То тогава въобще не беше известно, даже си нямаше име. Печатахме бързо продаващи се книжки за Тарзан (ако си мислите, че Бъроуз е написал само една, сте в голяма грешка).

Тогава не само книгоиздаването, но и пазарът на книги беше много различен.

Книги се купуваха основно от улични сергии (книжарниците бяха станали складове, както в оная песничка на Иван Ненков) и се търсеха основно четива за плажа. През лятото хората, отивайки на плаж, си купуваха по една книжка за 2 лв., изчитаха я там и я зарязваха.

Постепенно нещата се смениха, започна търсене на по-сериозни книги и издателството се сдоби с инвеститори. Скочихме с двата крака в най-дълбокото – нов превод на Луис Карол и то не само „Алиса”, а и „Ловът на Снарк“, „Фантасмагории“ и други непревеждани до момента неща. След това се засилихме с 28 тома на „Шахразада“ (Шехерезада е някакъв некадърен превод). Пазарът беше гладен, хората цял живот бяха чакали на опашки за книги и купуваха всичко. Тогава 20 000 беше начален тираж, а 100 000 – добре продаваем. Пуснахме и качествени кримки – Пиер Рей, Виктор О‘Райли и други. Вървеше, ама капеше, а не течеше.

Тогава една литературна агентка ни донесе първата книга на Пако Рабан – „Траектории“. Във Франция много се шумеше за нея, беше критикувал правителството и имаше проблеми. Изчетохме я и я оплюхме дружно – в тая книга нямаше никаква литература. Но шефът тъкмо си беше купил последния му парфюм „XS” и реши да пробваме. Останалото го знаете – „Траектории“ се продаде в милионен тираж, търговците спяха пред офиса, даже по едно време самият Пако Рабан се беше засилил да идва към България. Заедно с издателство „Компас“ започнахме да издаваме Даниел Стийл и тогава разбрах какво е масова истерия.

Както и че качеството на книгите няма нищо общо с продаваемостта им – нещо, което авторите все още не могат да разберат.

През голямата криза 1997г. пазарът на книги закономерно се срути. Големи издателства като „Тренев и Тренев“ излязоха от него, а и потребителското търсене се промени. Издателството се насочи към езотерична литература – „Има ли живот след смъртта“ и прочие (правил съм предпечат, но така и не прочетох „Диагностика на кармата“), а аз смених коренно бизнеса и отидох да се занимавам с други неща.

И така, докато направих Буквите.
Първоначално изобщо не смятах да се занимавам повече с книгоиздаване. Но за 2-3 години работа в сайта се понатрупаха произведения, някои автори станаха известни и започна да се мисли за издаване на книги. Нали имах опит, мислех си, колко му е.

И така се започна.

През 2003 година издадохме първата книга на Буквите – „Две устни вино“. Тогава се видяха и основните проблеми в тоя бранш – книжарниците не искаха и да чуват за български автори, а потребителите в сайта, въпреки многото хвалби на автора, не държаха особено да го купуват.

Разбра се и че стандартните методи на печат, при които бяха изгодни тиражи от 500-1000 бройки, не работят, защото няма къде да се пласира такова количест­во.

Започнахме да работим в две насоки – първата – да се намерят евтини методи за малки тиражи, а втората – да се намери начин за пласмент извън книжарските вериги.

Изобщо цялото развитие на издателството през последвалите 10 години е въз основа на практическия ни опит какво е нужно на авторите.

Проблемът с малките тиражи започна да се разрешава лесно – през 2004-2005 година в София се откриха няколко студия за дигитален печат и това позволи да се появят тиражи от по 20, 50, 100 книжки.

Оттогава пробвахме множество методи за издаване и продажби на книги.

Някои работеха (и все още работят добре), други – не толкова.

Установи се, че чуждестранните методи не работят изобщо в България.

За последните 14 години Фондация „Буквите“ издаде стотици книги, направихме няколко национални турнета и поне триста премиери.


2017-04-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)