Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а кого пишат авторите?
  ќсновната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. ѕри т€х авторът и лирически€ герой са органически свързани. “е използват творчеството като арт терапи€, като начин да прехвърл€т
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от sarcomadroll
 
ќпераци€
—инигерът и борът
»зпращането на птиците
Ќе си ли тиЕ?
ѕесен
“–≈— ј¬ —ЏЌ
» минзухарите изгр€хаЕ
ѕриспивна песничка за лека нощ
–ъж
√ълъби (на Joana vas)
ѕесен
Ѕогатство
Ќе идваш вече
÷ј–я“ Ќј ј“ќЋј
ј‘”«≈Ћ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ѕламен —танков √логов(sarcomadroll)>>ј‘”«≈Ћ  
ј‘”«≈Ћ
  ѕламен —танков √логов (sarcomadroll)
  –аздел: –ј« ј«»  

ѕосвещавам този раказ на майка ми. “ой за мен е най-хубавото нещо, което съм написал н€кога
1.

†† “ази нощ “€ отново дойде - като зов, стон от древните п€съци. “ой € чу в сън€ си и € пусна необ€тна, гласът й носеше тъгата на дълбоко погребана вода:
- јфузелЕ - викаше го ѕустин€та и нейните нощни ветрове танцуваха между шатрите, надничаха в т€х и разискр€ха запалените огнища
- Е јфузел, помогни ми! ѕотърси меЕ —амотна съм без теб. ¬екове те чаках, а сърцето ми изстиваше. ѕромен€х се, а теб те н€маше. ∆ивотът ми умр€. “акава останах, докато ти не се роди и щастието ми не се завърна. ƒадох ти силата си, любовта си,Е б€х с теб във всичките ти подвизиЕ и все по-жадно те желаех. ƒо мен. ≈ла, храбри мой, излез в нощта и последвай гласа ми. ¬реме еЕ ≈лаЕ
††“ой се изправи тревожен в постел€та си. ќчите му известно време осезаваха тъмнината ѕосле погледът му потърси жената, ко€то спеше в отсрещни€ край на шатрата. ƒори в сън€, лицето й излъчваше болка, а отбл€съците от огън€ рисуваха по него със сенките си чертите на смъртта.
- јфузел, ела, любими - нап€ваше ѕустин€та, - ела до менЕ завинагиЕ
† ѕ€съчни нокти драскаха по копринените стени на шатрата. Ќечи€ въздишка повдигна и спусна леко завесите й. Ќавън неспокойни коне срещаха с ноздри в€търа.

2.

†† “€ бе родена в ѕустин€та, но очите й с€каш б€ха виждали и помнеха морето.  расива като цвете, което отбива керваните от път€ им, за да му се любуват. ѕесента й бе като птица, зърнала кра€ на п€съците. “анцът й беше пламъкът в огнището нощем. јфузел € викаше в сън€ си, но чуваше само отговорът на ѕустин€та. ∆елаеше € в най-великите мигове от живота си.  огато се завръщаше от битка, ранен и морен и цели€т стан въждел€л победата му излизаше да го посрещне и приветства като пропит с кърви флаг, вдигнат с утрото и разв€н на в€търаЕ “ой търсеше не€.  огато се надигаше от т€лото на убити€ лъв, нападнал изневиделица конете им в безлунната нощ и останалите войни и жени го приближаваха със страхопочитание, за да вид€т в ръката му огромното кърваво сърце на зв€раЕ “ой търсеше не€.
†† јла т€ никога не идваше, за да възнагради сърцето му и той подар€ваше победите си на ѕустин€та.
† ƒевойката се страхуваше от јфузел и страхът бе единственото чувство, което € обземаше, когато двамата се срещаха. “€ се молеше за него преди битка, заедно с всички жени и старци, които оставаха в стана; т€ се молеше той да се върне жив; но се молеше също и никога да не го види вече. “ой често спираше с кон€ си пред шатрата й и € наблюдаваше с изгар€щи очи, мълчалив. ќт лицето му битките и ветровете б€ха отнели всичката доброта и милост, но все още не б€ха стигнали до сърцето му.
† —амо веднъж той € бе заговорил, наскоро след като болестта споходи майка му. ƒевойката бързаше да се скрие зад красиво извезаните завеси на шатрата си, когато с€нката му застана на път€ й. “€ се спр€, несмееща да го погледне. ћъжът заговори, гласът му бе твърд като черен диамант:
- «ащо се боиш от мен,  а€? јз жела€ само светлина за дните ти, жела€ само да запаз€ живота ти и живота на моето племе.
†† “€ вдигна очи. јфузел стоеше пред не€ на кон€ си, силен и прекрасен като облачен принц в своите сребристобели одежди. Ћицето муЕ той с€каш запов€дваше на мълниите. —транно вълнение € зал€, опита да укроти сърцето си, но то не й се подчини - като дива птица, ко€то искаше да разкъса гърдите й и да кацне в ръката на мъжа. “€ неволно докосна с ръка гръдта си и тихо каза:
- Ќе се бо€ от теб, јфузел, страхувам се от ѕустин€та - т€ е навс€къде, превзела е сърцето ти, гледа през очите ти - като не€ си суров ти и носиш нейната безпощадностЕ
† “€ замълча. јфузел € погледна замислен, дланта му потъна в седлото на кон€ и отново се по€ви обвита в €ркочервена коприна.
- ƒонесох този шал за теб, носи го! “ой е ален като кръвта на залеза.
† ƒевойката погледна през сво€ подарък, който в€търът с плющене се опитваше да изтръгне от юмрука на мъжа. —ега очите й б€ха две тъмни звезди, пълни с болка, искр€щи и смели. “€ продължи:
- Е или като кръвта на убитите от теб войни.  аква е цената му - десетки мъртви мъже или жестоката самота на жената, ко€то го е носела преди мен, от ко€то си го отнел, както си отнел и живота на съпруга й.
† јфузел сведе лице настрани, скулите му заиграха в сдържан гн€в, ръката му се отпусна, все още стискайки прекрасни€ шал.  он€т му изпръхт€ отстъпи и нервно затъпка с копита. ƒевойката мълчеше и го наблюдаваше. «а момент й се стори, че в очите му вижда разка€ние, но в следващи€ миг той отново се взр€ в не€, дързък и неумолим:
- “воите укори са несправедливи. ¬ теб говори слабостта ти на жена.  азваш, че убивам - убивам, за да доживе€ следващата наша мълчалива среща.  азваш, че сърцето ми е диво, но то бие само за теб.  а€, чаках те достатъчно, за да разбереш сама това. —коро, щом майка ми оздравее, аз ще дойда и ще те отведа в мо€ дом. ƒотогава всеки, който се осмели да те иска, ще умре! “и ще бъдеш мо€. “ака жела€ и така ще бъде!..
- «а да стана част от тво€та ѕустин€ - прошепна  а€, - по-добре да умраЕ
† јфузел с€каш не € чу, подкара спокойно кон€ си, хората, които го срещаха, се отдръпваха от път€ му, той стигна кра€ на лагера и препусна надалеч в ѕустин€та с припадащата вечер.

3.

† —амо ѕустин€та бе тук, отново.
- јфузелЕ - и този път шепотът й проникваше навс€къде като п€съкЕ - довери се на сърцето си,Е осиротели ветрове са моите копнежи, нечути, с€каш минават край теб. ƒълбока, изгар€ща е жаждата ми, душата ми жадува тво€та, жадна е за вс€ка капка мъжка нежност и сила от теб, жаднаЕ
- —инко, жадна съм - промълви майка му, почти беззвучно. “ой се сепна, побърза да поднесе до устните на болната жена малка паничка с вода.
- ≈то, майко, пийни - от огън€ б€ха останали само въглени, сгъст€ващи€т се сумрак в шатрата скриваше очите на мъжа. Ќейните очи сто€ха затворени. „аст от водата се стече по хлътналите й страни и € изпи мрака.

4.

†† јфузел беше човешки син, но негова истинска майка бе ѕустин€та. “ой знаеше какво е любов. Ќо не знаеше какво е безнадеждност.
- “€ си отива, јфузел, - каза знахар€т на племето, когато за последен път дойде да види майка му - ние всички сме безсилни да € спасим. ¬ече нищо не може да облекчи сън€ й, освен смъртта.
- ј мо€т живот - промълви јфузел и се загледа в ѕустин€та, - нима той струва повече от нейни€? ѕос€х само мъртви на та€ зем€, нищо не сътворих. »скам да умра, за да живее т€, защото с не€ ще си отиде и последното добро, което помн€.
††«нахар€т въздъхна тъжно:
- “и си велик воин, синко, най-несломими€т мъж, когото познавам. Ѕез тво€та сила племето ни ще загине. Ќе се обричай на невъзможен подвигЕ
- «начи все пак има надежда - погледна го јфузел.
† —тарецът замълча.
-  ажи ми! - очите на млади€ мъж го пронизваха като огнени стрели. √ласът му би подчинил дори могъщите джинове-скитници, вихрещи се бесни из пустин€та.
- ѕогледни - прошепна други€т и посочи с ръка към нашитото със звезди небе. “ам, където нощта почти докосва с плаща си пустин€та, виждаш ли онези обръчи от звезди, извиващи се и трепт€щи като опашката на дракон?
- —транно съзвездие - јфузел кимна,- не съм го виждал преди.
- “о се €в€ва много р€дко и древните го наричат Ујлинкантан деаФ - У«вездни€ облакФ. ¬с€ка нощ от него се откъсва по една звезда, раздира небето, пламт€ща и угасва сред п€съците. ¬с€ка нощЕ звездите вал€т и падат на едно и също м€сто в пустин€та - там, казват, от т€х се образувало вълшебно езеро, пълно със звездна вода, ко€то грее в нощта и дар€ва на безсмъртните вечна младост.  огато и последната от тези звезди се отрони, в небето се €в€ват крилати коне - еднорози, които кацат край езерото в пустин€та и утол€ват вековната си жажда във водите му. ѕо-късно същата нощ конете отлитат, а езерото потъва в п€съците, а небето и зем€та отново стават същите.
†† јфузел слушаше необикновени€ разказ на стареца, без да снема тежки€ си поглед от лицето му. Ќищо в изражението му не издаваше очудване или неверие. Ќо в гърдите му нещо се пробуди, нещо запламт€. «нахар€т продължи:
- Ќикой досега не е усп€л да улови еднорог, те идват от звездите и т€хната сила е божествена, но легендата гласи, че еднорогът става роб на онзи, който го победи и изпълн€ва и най-безумните му желани€Е ≈днорогът може да ти подари царства, да върне към живот мъртвите, да изцери умиращитеЕ ѕостой, јфузел - старецът вид€ решението в очите на воина, - не бързай да тръгваш, помислиЕ дори легендата да е истина, те са непобедими, ако се бориш с н€кой от т€х, ще загинеш; макар и най-смели€т, ти си оставаш смъртен!..
- ќстават 10 звездиЕ 10 нощи и дни през ѕустин€та,- јфузел с€каш не бе чул предупреждени€та на мъдри€ човек,- грижи се за майка ми през това време, не € остав€й на смърттаЕ
† —тарецът разбра, че н€ма сила, ко€то да разколебае този храбър млад мъж и да го откаже от път€ му към недостижимото. “ой го чувстваше едновременно свой покровител и свой син. „увстваше също, че не ще го види вече. ≈дна тежка въздишка само издаде болката му, знахар€т каза:
- ўе се мол€ и за двама ви на боговете и на ѕустин€та. “ръгни пеш, не взимай кон, ще те издаде, ако го вид€т. 10 дни ще ти стигнат. » от водата в езерото не пий, защото устните ти ще € оскверн€т и т€ ще изгуби вълшебната си сила, а еднорозите ще усет€т това от висините и ще отлет€т, без да € докоснат.  огато стигнеш до езерото, зарови се цели€ край брега му в п€съка, остави само очите и устните си открити, наблюдавай небето и чакай.“е ще се по€в€т. ўом кацнат, не ги остав€й да пи€т - водата е сила. ’върли се към последни€, който се спусне - най- немощни€, не закачай водача им, той е непобедим.
† —тарецът го прегърна. Ќикой от двамата не каза на други€ У—богомФ. јфузел забърза към дома си, за да се приготви за път. Ќощта напредваше, той прекоси стана и мина покрай шатрата на  а€ - в този час сън€т царуваше над красивото й лице. ћъжът си помисли: У огато замина, ти н€ма повече да се страхуваш от мен и от любовта ми. ƒано бъдеш щастлива, ако не се завърна.Ф ≈дна от звездите падна и изгор€ като сълза по многоокото лице на Ќощта. јфузел стигна входа на сво€та шатра и спр€ за миг.
¬ътре майка му бе замлъкнала, упоена от отварата на знахар€.
Ќавън ѕустин€та му прошепна Уќбичам теЕФ
јфузел тихо влезе в шатрата.

5.

Уƒните като керван си тръгнаха от мен.
—ега аз съм само с€нка
ѕо дланта на дюните.
ѕътник през ѕустин€та.
¬€търът откри стъпките ми, в€търът
«асипа стъпките ми -
ѕесъчинка в п€съка - пътник през ѕустин€та.
јз съм пътник там, где н€ма път,
ѕътник към ѕустин€таЕФ

ƒесет дни той не спр€ да върви, краката му се бореха с п€съка. ƒенем виждаше златни дворци, необ€тни градини с дървета, превити от плод, шадравани, пръскащи щедро вода - всички те се размиваха в маран€та над жарки€ п€сък, а когато ги наближеше, се стоп€ваха в тежки€ въздух. ¬ечерта го остав€ше насаме с призрака на  а€. “€ го доближаваше, усмихната и доверчива, и той можеше да улови ръцете й, да € притегли и допре до сърцето си,Е тогава т€ се превръщаше в п€сък, а той се сепваше от напевни€ см€х на ѕустин€та. “€ му изпращаше своите ласки и видени€, шепнеше любовни заклинани€, за да забрави той самотата си, за да забрави себе си и да стане завинаги нейн. Ќо јфузел продължаваше да върви през п€съците, денем заедно със слънцето, което разплакваше с око въздуха, а, щом се стъмнеше, редом с него пътуваше месецът и жънеше звезди в нивите на нощта.
† » вс€ка нощ от небето падаше по една €рка звезда, и с дир€та си освет€ваше път€ му. Ќа десети€ ден јфузел стигна митичното езеро. —и€йната вода, родена от любовта на п€съка и звездите, събуди у него необикновена жажда. јфузел знаеше, че тази вода е предназначена само за създани€та на небето и че, ако той пие от не€, устните му ще € оскверн€т и никой еднорог н€ма да € доближи. »зпи последните капки от м€ха, който бе донесъл със себе си, сетне избра едно м€сто, недалеч от езерото, легна и се зарови там цели€, като остави само очите и устните си незасипани с п€сък.
† Ќад него вечерта събираше своите черни кобили със запалени от залеза гриви. “е се бутаха в гъсто стадо, сливаха се в тъмни форми, а изпод копитата им се раждаха звездите. ѕосле небесата замълчаха, спокойно като потънала картина изглеждаше небето; звездите едва едва примигваха.
† ѕогребан в п€съка, с поглед към звездите, јфузел чу отново гласа на пустин€та. “€ му шепнеше и все по неустоим ставаше нейни€т повик:
- јфузелЕ ела, о, јфузелЕ имам нужда от тво€та сила, любими, аз умирам, изстиват, посив€ват моите п€съциЕ ветровете издъхват, неспособни да разпал€т плътта миЕ
- «амълчи!Е - промълви јфузел, стиснал зъби, с€каш се бореше с болкатаЕ - «амълчи!Е “е идват.
† ¬ърху черните клони на мрака невидими пъпки с€каш се разпукваха и нежни магнолиеви цветове изгр€ха в нощното небе - невидим в€тър ги подхвана, завърт€ ги и ги понесе към зем€та - призрачно хергеле, €то вълшебни крилати коне слизаха от небето, като сонм снежнобели мечти, като сонм от възкръснали сънища.  рилата им завихр€ха звездите, роговете им разцепваха мрака, зад т€х нощта се превърна в си€йна пъртина. ≈дин след друг конете докосваха п€съка, копитата им потъваха меко в плътта на пустин€та. ќт диханието на крилете им мъртвите п€съци се отдръпваха. ≈днорозите наобиколиха езерото и погледнаха в неговото си€йно огледало, отразило белотата им и спокойни като звезди наведоха из€щните си шии, за да вкус€т от вълшебната му вода.
†јфузел лежеше, замр€л като човек, който сънува с отворени очи, сма€н от пришествието на тези дивни създани€. »зведнъж п€съкът стегна сърцето му - той сами€т бе п€съчен часовник, а времето - крилат кон, който тр€бваше да улови.
† «абравил наставлени€та на стари€ знахар, неустрашим, вождът на хората се хвърли към небесни€ водач, сграбчи с едната си ръка рога му, а с другата сгъвката на крилото му и го натисна към зем€та с ц€лата си мощ. ≈днорогът с€каш полуд€, изцвили гневно и пронизително и със страшна сила се опита да се отскубне, за да се изправи на задните си крака и да стъпче противника си с тежките си копита. јфузел усто€ на буйни€ му порив, като дълбоко вкоренено дърво, което б€сната бур€ иска да изтръгне, мускулите му се напрегнаха още повече и той наведе главата на еднорога още по-близо до п€съка. —ъзданието изви т€лото си, разрови дълбоко п€съка с копита и се опита да извърти глава, за да го прободе с рога си, но хватката на јфузел бе жел€зна. “огава еднорогът се стовари настрани, с намерение да смачка противника си с тежестта си. «а да се изплъзне, мъжът пусна крилото на кон€, но скочи светкавично към ши€та му и ръцете му € обвиха и стегнаха като змии. ќбезум€л, почувствал задушаващата смъртоносна прегръдка, еднорогът влачеше јфузел по п€съка като го блъскаше с крило и се опитваше да се освободи. ќколо двамата - човекът и еднорогът се изви стълб от п€сък и погълна борбата им. ќстаналите еднорози, чули предупредителни€ зов на сво€ водач, отлет€ха, уплашени и се изгубиха сред звездите.
јфузел се бореше с ц€лата си свръхчовешка сила. ѕобедата, ко€то търсеше сега, не бе от онези победи, които обикновено извоюваше заради собственото си достойнство, почитта на хората от племето му илиЕ погледа на красивата  а€
“ой усещаше, че ако сега укроти това същество, най-сетне ще надвие съдбата. Ќо нима може да се победи божество? Ѕезсмъртно създание, което черпи своите несекващи сили от необ€тните небесни пространстваЕ “огава јфузел си спомни гласа, гласа, който го викаше в детството му, в сънищата му, в лова и в битките, в самотните нощи и жарките дни, в най-гол€мата болка, когато викът му заглъхваше, погребан в п€съчните могили на дюните. —помни си ... У јз съм син на ѕустин€та. »мам нейната сила и нейната тежка самота аз нос€ в сърцето си. ћоите очи са сухи като нейни€ п€сък, аз съм несломим и един ден ще властвам над всичко, както властва и т€. —коро ще се слеем. ѕлътта ми ще бъде златен прах върху гръдта й. ƒухът ми ще бъде вечерни€т в€тър, който ще € любиЕ
 он€т падна. ƒишаше учестено, а от устата му капеше п€на, крилете му, посивели от п€сък се отпуснаха тежко край т€лото. јфузел стоеше едва на краката си, надвесен над огромното т€ло на еднорога, гърдите му гор€ха, мускулите му трепереха от изтощение, чуваше сърцето си да блъска побесн€ло като затворен в гърдите му зв€р. —ега той можа да огледа съществото - то наистина идваше от друг св€т. “ук, насред ѕустин€та, едно истинско изва€ние от сн€г и звезди, съвършено във всеки мускул, недокоснато и свободно във вс€ко косъмче на своето нетленно т€ло. ћогъщите криле,Е рогът, искр€щ като раковина,Е толкова нереални и така хармонични б€ха те с ц€лата горда природа на този небесен кон, препускащ между звездите, нивга неоседлаванЕ УЅожество, божествен зв€рЕ аз те победихЕ ти си в краката миЕ Ф - вълнението зал€ јфузел, като прибой се стовари и окъпа сърцето му в кръвЕ чиста, вр€ща,тържествуваща истинска кръвЕ/ Уѕ€съкът, п€съкът е тво€та кръв, јфузел, синко, побързай,Е любими! јз умирамЕФ/
јфузел се сепна. √ласът. ¬гледа се в очите на еднорога - очи на човек, пълни с мъдрост иЕ тъга:
- “и победи, - проговори създанието и гласът му напомн€ше песен, -†ти победи, јфузел. —ега съм твой пленникЕ завинаги.
- »зпълни желанието ми - каза човекът - и ще бъдеш свободен, да се върнеш в сво€ св€т
- ∆еланието тиЕ - усмихна се тъжно еднорогът, - вие, смъртните, сте ненаситни на желани€. ≈два ли ще ти стигне живота, за да изпълн€ всичко, което поискаш.
- јз имам само едно желание - гласът на јфузел прозвуча твърдо, - излекувай майка ми.
- —торено е, - промълви еднорогът, - когато се завърнеш в сво€ стан, т€ ще те посрещне здрава и подмладена - такава, каквато € помниш от детството си, имаш думата ми на бог.
† јфузел му помогна да се изправи и изчисти крилете му от п€съка:
- ћожеш да си вървиш - каза той,- това е всичко, което исках.
† ≈днорогът не бързаше. “ой погледна човека с дълбоките си умни очи:
- «начи ти н€маш повече желани€?
- «вездите свършиха- усмихна се јфузел, утрото дойде и сънищата тр€бва да си тръгнатЕ
- Ќо ти не поиска нищо, което да се нуждае от вълшебство.
- «ащото не искам вълшебството да задържа любовта ми, а любовта ми да задържи вълшебството.
- “огава днес ти ще загубиш своето момиче, защото в нейното сърце н€ма любов.
†јфузел кимна:
- ƒнес пустин€та ме вика по-силно от преди. ѕоследното цвете, което ще посад€ в не€, е сърцето ми.
- Ќе искаш ли да отлетиш с мен? - подкани го еднорогът. - ƒо чертозите на боговете.
- Ќе, искам да € вид€ за последен път. ѕосле тр€бва да върв€Е
- “огава, сбогом, јфузел, - каза еднорогът и размаха крилеЕ - Ќе ще ти се €в€ вече, дори да имаш нужда от вълшебството ми.
- «на€ -отговори јфузел и заре€ поглед към пустин€та.

6.

†  он€т отлет€, смали се и изчезна с последните лъчи на нощта. Ќебето отново стана далечно. ћъжът все така стоеше на м€стото си, загледан в гладката безкрайност на хълмовете. ƒокато п€съците бавно изпиваха водата на звездното езеро, на јфузел се стори, че вижда нечий силует между дюните. »скр€ща на слънцето с хубостта си, към него се приближи непозната девойка. “€лото й с€каш бе сътворено от хил€ди седефени песъчинки, златистите й очи се усмихваха.
- ƒобре дошъл! - каза с дивни€ си глас ѕустин€та и го прегърна.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ѕламен —танков √логов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-06-14

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4037  ќтзиви: 4
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 13 черни котки
20-08 13 черни котки
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 ÷ената на емигранта
20-08 ѕроза 2015
ѕълен списък