Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се печатат вестници?
  ћного от авторите н€мат никаква реална представа за печатни€ процес. “ук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник.  ниги се печатат по подобен начин. —амо машините са по-малки
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от sarcomadroll
 
ѕартенопай
ѕандора
–ъж
ѕ–ј«Ќ»÷» 3 (—ЏƒЏ“)
ѕесен
—индром на Kандински-Kлерамбо
јле€та
—тари€т град
“–≈— ј¬ —ЏЌ
–еней€ 2
√осала
ћома се за мъртвец женеше
–еней€5
яворовата гора
»зтекла е рана
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ѕламен —танков √логов(sarcomadroll)>>ѕјћ≈“Ќ» Џ  
ѕјћ≈“Ќ» Џ
  ѕламен —танков √логов (sarcomadroll)
  –аздел: ѕиеси, сценарии

 

 

 

  ѕјћ≈“Ќ» Џ

                                                          ѕиеса от ѕламен √логов

 

”частващи:

 ƒ€до ƒонко - майстор ле€р

Ћъчо- внук на майстора

÷вет€та

«наменосецът

√арванът

“€

јнгел- “предател€т”

Ћазар- инвалид от войната

∆ената на Ћазар

ћладеж 1

ћладеж 2

 мета на града

¬ойници и др. епизодични роли

—тату€та на войника

—÷≈Ќј 1: «ј¬≈“Џ“

 ћ”«» ј: —јћќ“≈Ќ “≈∆Џ   ќЌ“–јЅј— (ќт ““игър и ƒракон”)

“ъмнина. јтелие. ¬ центъра му покрита с б€л плащ стату€.  рай не€ табло облепено със стари фотографии на мъже във военни униформи. ћузика. ћомченце с фенер се приближава към платнището и иска да го свали. ќстаналата част на ателието е в с€нка. »зведнъж се по€в€ва д€до му и го възпира с гласа си.

 

—тарецът: Ћъче, недей!

 

ћомченцето: ћол€ те, д€до, нека го вид€. ћол€ те, нали ми обеща!

 

—тарецът: Ќе е готов още, чедо. јко сега го погледнеш н€ма да е истински.

 

ћомченцето: Ќо ти каза, че войникът винаги тр€бва да е готов. » освен това той не е истински войник, а е направен от кал.

 

—тарецът: Ќаистина в началото беше...от кал, но сега цели€т е отл€т от метал. » вече нищо н€ма да може да го сломи. ѕо това наши€т войник прилича на истински€.

 

ћомченцето: “ова н€какво вълшебство ли е, д€до?  ак се нарича то?

 

—тарецът: Ќарича се подвиг, синко. Ќ€кои хора го нос€т в сърцата си. ѕон€кога е нужно много малко- една нощ... един вик, за да се случи...

 

ћомченцето: ƒ€до, чий са тези фотографии?

 

—тарецът: “ова са спомени синко. «наеш ли какво нещо са спомените? —транни и различни като птици, които кацат на тво€ прозорец. Ќ€кой са тъмни и натрапливи като гарвани, които не можеш да прогониш от паметта си. ƒруги са крехки и неуловими като бели л€стовици, които напразно очакваш да те навест€т в тво€та зима.... ћного хора ме споходиха, докато правех наши€ войник. “е ми дадоха тези фотографии.

 

ћомченцето: «ащо?

 

—тарецът: «ащото само те им б€ха останали, от онези, които обичат, но вече ги н€ма. ’ората ми довериха своите спомени.

 

ћомченцето: ј ти какво ще направиш с т€х?

 

—тарецът: ўе ги сложа в сърцето на наши€ войник, за да ги съхрани завинаги.

 

ћомченцето (оживено):  огато порасна и аз искам да стана войник, ще имам шапка със златно лъвче и пушка, с ко€то ще стрел€м по другите войници...баам, баам!

 

—тарецът: Ќе е в това смисълът на спомените, Ћъчко! Ќе бива да си мислиш, че всички тези хора са мечтали да бъдат войници.

 

ћомченцето: Ќе те разбирам, д€до, не са ли искали да бъдат герои?

 

—тарецът: ѕогледни всички тези фотографии. ћлади мъже с €сни погледи. —мели мъже. ќчите им говор€т, "Ќие отиваме на война", казват те. "Ќашата родина има нужда от нас! Ќие сме нейните герои, защитници и освободители! Ќосим победата в сърцата си! Ќо повечето от т€х зна€т, че н€ма да се върнат. Ќ€ма да вид€т повече семействата си, н€ма да засе€т нивите си, да конструират машините си или да допишат своите книги. јко тези хора можеха да поговор€т с децата си така както аз говор€ с теб, биха им казали: "Ќие загинахме, за да спасим ваши€т мир. ¬ойната е най-лошото нещо на този св€т. √ероите, които т€ създава са по-могъщи от богове. Ќо хората са по-важни от героите...

 

ћомченцето: ƒ€до, мо€т татко също е загинал в тази война, нали? Ќеговата снимка, защо € н€ма тук?

 

—тарецът: Ќ€мах сили да € сложа, чедо. ƒен и нощ, докато ваех стату€та, той ми беше пред очите, така, както го изпратих. —ълзите си с глината омесвах. » него  направих, за да пази споменът за другарите си.

 

ћомченцето отстъпва разстроено към покритата стату€.

 

—тарецът (безпомощно): Ћъче!

 

ћомченцето влиза под покривалото и прегръща стату€та, силуетите зад плата изглеждат с€каш син и баща се прегръщат.

ћомченцето: “атко!

ћузика! —тъмва се.

 √ръмотевици, вали проливен дъжд

 

—÷≈Ќј 2: ќ“ –»¬јЌ≈“ќ

 ћ”«» ј: Ў”ћ» ћј–»÷ј- ƒ”’ќ¬ ќ– ≈—“Џ–

«вучи марша "Ўуми ћарица". ’ората са се събрали в малък градски парк за откриването на паметника. ∆ени с черни забрадки, възрастни хора, всички гледат покритата с плат стату€. ¬али. ¬сички нос€т тъмни чадъри. ѕо€в€ва се кмета на града с човек до себе си, който държи чадър. Ќа фона на музиката  мета държи реч. ћузиката ту заглушава кмета, ту той не€...целта е да се чу€т отделни думи- "свобода"..."храброст", "подвиг".."безпримерен героизъм"- думи, останали без душа, защото са написани без да са прежив€ни истински...

     

 метът:  ”важами съграждани, днешни€т ден ни събра, за да отдадем най-високата почит на загиналите за свободата на отечеството ни. Ќа монумента зад нас ще изгре€т завинаги имената на нашите брат€, бащи и синове, огнени писмена върху черни€т небосклон на войната. “ези хора които ние знаехме като едни отрудени и скромни личности, далеч от дома си, извършиха чудеса храброст и заслужиха както славата си и благодарността на наши€ народ. Ќека техни€ безпримерен героизъм бъде светъл пример за они€, които идват след т€х, пример за сила и неотстъпност пред битките и несгодите. ѕоклон, другари, поклон пред т€хната саможертва. ѕоклон!

 

ƒокато държи речта кмета прави патриотични жестове, реже лентата, смъкват платнището...ћузиката се промен€.

 ћ”«» ј: ѕианото от “»зкуплението Ўоушенк”

∆ените започват да плачат и с протегнати  ръце, приближават паметника.

√ласове отвс€къде:

  • - ÷анко, това е мо€т ÷анко, висок, снажен...÷анко
  • - Ѕожичко, »вайло, наши€т син същи€ поглед, същите устни, √осподи!
  • - —то€не, чедо ти ли си това?
  • -  амене, братко...
  • - ’ристо...
  • - —тоиле...
  • - …ове...
  • - ћарине...

∆ените обгръщат паметника с ръце.  мета е изместен и постепенно си тръгва с досада. ћайсторът и внука му сто€т отстрани. ∆ените целуват ръце на майстора. ћузиката продължава. —мрачава се...

 

¬с€ка остав€ цвете и си тръгва. ќт двете страни на паметника двама души засаждат 2 дръвчета. ћомченцето последно остав€ цвете и застава за миг срещу паметника на баща си.

 

ћомченцето: “атко, защо ме остави?

 

—тату€та на войника: —ъжал€вам синко, не можах да остана, а исках. ƒори √оспод да ми прости греха към теб, аз н€ма никога да си прост€.

 

ћомченцето: »скам да бъда като теб. » аз да замина на фронта, когато порасна.

 

—тату€та на войника: Ќедей, войната е смърт. Ќикога не € подкреп€й, никога недей да € предизвикваш.

 

ћомченцето: Ќо аз ще се върна жив от не€.

 

—тату€та на войника: √решиш, синко от войната всички се връщат мъртви. —ъхрани мира в себе си. «аради мен и заради твоите деца, които един ден ще се род€т. ќбещай ми, това синко!

 

ћомченцето: ќбещавам! —богом татко!

 

—тату€та на войника: —богом синко!

 

ћомченцето си тръгва

 

—÷≈Ќј 3: ÷¬≈“я“ј

 

ћ”«» ј. SYNTHESIS – “¬ќ ЌјЎ≈ —≈Ћќ”- Ќј„јЋќ“ќ

∆алба на цвет€та, лежащи върху студени€ камък на постамента. “е се събуждат едно по едно, тъжни и уморени.

 

÷вет€та: јх, горко на нас цвет€та, откъснати без жал в младостта ни, за да увехне красотата ни върху студени€ камък.

 

÷вете 1: ј можехме да останем в градината ни и да € красим с нашите цветове!

 

÷вете 2: ј можехме да се порадваме на песните на пролетта и на целувките на л€тото!

 

÷вете 3:... и да дочакаме щастливи времето,  в което ще разпръснем семената си, за да поникнат красиви и мирни същества като нас!

 

—тату€та на войника: Ќе плачете цвет€! Ќе жалете участта си. ¬ърху черни€ камък с букви от звезди са написани имената на моите брат€, всички те като вас б€ха откъснати от техни€ дом и сега лежат далече от тук из студените бранни полета. ¬с€ко от вас е за един от т€х. Ќ€ма нищо по-достойно и нищо по-тъжно от това.

 

÷вете 1: Ќо ние не познаваме никой от тези войници, защо тр€бва да се обричаме заради т€х.

 

÷вете 2: ѕредпочитам да се усмихвам на слънцето и флиртувам с пеперудите, отколкото да бъда откъснато за гроба на н€кой непознат.

 

÷вете 3: ј ти...ти си като нас- неподвижен и сам върху камъка, не познаваш никой от тези хора...

 

—тату€та на войника: √решиш, аз паз€ спомените за т€х. јз съм всеки един от т€х. »скате ли да ¬и разкажа една истори€?

 

÷вете 1: ѕриказка ли?

 

÷вете: 2 Ќие харесваме само приказките в които има цвет€, много цвет€  и слънце, тази такава ли е?

 

¬ойникът: ƒа, само, че истинска приказка...за един войник от града ни на име —тоил, който живеел заедно с майка си. »мали си градинка, също като вашата. —тоил се грижел за цвет€та всеки ден, поливал ги, плев€л ги, даже си говорел с т€х и им пеел...Ќо войната дошла и той тр€бвало да замине. ћайка му останала сама със сво€та градинка. ќт фронта той и пишел често и винаги пращал целувка на своите цвет€. ј те растели тихичко, люлеели чашките си  и го чакали. Ќо от едно време писмата на млади€ войник до майка му спрели. ÷вет€та в градината на —тоил залинели и пов€хнали. ѕо това майката разбрала преди да получи известието от отр€да му...че синът й е мъртъв...

 ћ”«» ј “јЌ÷ Ќј ÷¬≈“я“ј » —“ќ»Ћ (SYNTHESIS – “¬ќ ЌјЎ≈ —≈Ћќ”- ц€лата)- ћъжът танцува с разперени ръце край своите цвет€. —лънцето се спуска в ръцете му и той танцува с него. —цената грее от лъчите му. Ќо момъкът си тръгва заедно със слънцето и се скрива зад паметника. »злиза майка му, облечена в черно на фона на студена светлина. ÷вет€та коленичат, спуснали косите си в знак на траур. “е се скупчват около майката, като осиротели деца. ѕрожекторът се премества за миг върху лицето на метални€ войник- слънцето се издига от ръцете му…ќтново се развидел€ва

÷вете 1:  расива истори€...той е обичал своите цвет€...ние също можем да обичаме...но сега ни се спи...

 ÷вете 2: —пи ми се...

 ÷вете 3: » на мен...много...

 ¬ойникът: Ћека нощ, мои цвет€...

 ÷вет€та (шепот): Ћека нощ...бачо —тоиле...

 

ћузика SYNTHESIS – “¬ќ ЌјЎ≈ —≈Ћќ”- Ќј„јЋќ“ќ

 

 —÷≈Ќј 3а  «Ќјћ≈Ќќ—≈÷Џ“

(сцена преди “√арванът”)

„ува се в€тър. Ќа сцената се по€в€ва еднорък човек, облечен в шинел. ўом го вижда войникът на паметникът застава в поза “за почест”

≈дноръки€т: —вободно, „асовой на вечността! ¬иждам, че знаеш за мен.

¬ойникът: ћайсторът ми каза, че ще дойдеш.  аза ми, че ще водиш в€търа със себе си…и че си загубил ръката си в последната битка.

≈дноръки€т (кимва): ѕо-важното е, че не загубих онова, което т€ държеше…Ѕ€х в зем€, където огньовете заместваха изгрева, врагът ни стискаше в железните си клюси, пред мен другарите ми падаха посечени от канонандата, за да защит€т с гърдите си онова което носех. » неусетно аз останах сам върху труповете им, така както ти сега стоиш върху имената им. ≈дната ми ръка държеше саб€та, а в другата беше знамето- разв€то високо над всичката та€ смърт, недокоснато, св€то…“огава дойде изстрелът…с€каш прокл€тие изпратено от чужд бог…право в мен…паднах без да губ€ св€ст. ¬ид€х ръката си недалеч от мен, стиснала дръжката на знамето. “огава не се колебах и сега не бих…немах сили за нищо друго- последно замахнах със саб€та отс€кох знамето и го прибрах, да го не вземат душманите…и до днес го нос€ при себе си, макар че издъхнах, щом стигнах при своите.

(изважда едно парче гнил зелен плат)

¬ойникът: ћайсторът ми казваше, че докато ти не ме закълнеш, ще бъда само стату€ без душа, без миси€

≈дноръки€т: «на€, затова съм тук. √отов ли си?

¬ойникът кимва. Ѕойна музика

≈дноръки€т се възкача на постамента и като по чудо знамето отново се разв€ва в ръцете му. –ъцете отново са 2 и едната държи Ѕибли€та. ¬ойникът коленичи!

«наменосецът: ѕовтар€й подир мен бойната клетва:

ƒвамата € изричат:

ќЅ≈ўј¬јћ » —≈  ЏЋЌј ѕ–≈ƒ ¬—≈ћќ√Џў»я Ѕќ√,

„≈ ѕ–»«ќ¬јЌ Ќј —Ћ”∆Ѕј ¬ „ј—“»“≈ Ќј ЅЏЋ√ј–— ј“ј «≈ћ— ј ¬ќ…— ј,

ў≈ —Ћ”∆ј „≈—“Ќќ » ”—Џ–ƒЌќ,

»«ѕЏЋЌя¬ј… » «јѕќ¬≈ƒ»“≈ Ќј Ќј„јЋЌ»÷»“≈ —»

» Ќяћј ƒј Ќјѕ”— јћ —¬ќя“ј „ј—“,

ƒќ ј“ќ Ќ≈ ѕќЋ”„ј –ј«–≈Ў≈Ќ»≈ ƒј —≈ «ј¬Џ–Ќј ” ƒќћј.

¬ —¬»ƒ≈“≈Ћ—“¬ќ Ќј  ќ≈“ќ ÷≈Ћ”¬јћ ƒ”ћ»“≈ »  –Џ—“ј Ќј —ѕј—»“≈Ћя.

јћ»Ќ.

«ј Ћ≈’ —≈!

¬ойникът целува библи€та и знамето

«наменосецът: —ега си посветен. ѕризван си единствен да пазиш докато бъдеш, спомените за героите от то€ град. “ехната смърт дари свободата на родината ни! »зправи се!

«наменосецът слиза от постамента и отново се превръща в еднорък призрак

«наменосецът: «а мен е време да върв€. ѕомни сво€ дълг. “ой е по-св€т от живота ти.

¬ойникът: Ќакъде продължаваш?

«наменосецът: »ма много градове, много безименни паметници на войната ме очакват, за да ги посвет€ и съжив€. Ћюдете продължават да ги издигат и засега кра€т им не се вижда. ј аз ще ги обходжам докато  √оспод даде мир и на та€ грешна зем€, а с него дойде и наши€ мир. —богом войниче!

¬ойникът: —богом, знаменосецо!

ћузика. ¬€тър.

 

—÷≈Ќј 4: √ј–¬јЌЏ“

                                  

Ўум от криле...ћ”«» ј (от филма “The Crow”) Ќа сцената с грак долита √арванът. “ой кръжи (танц!) около гордата стату€. —пира и € поглежда с гладни очи. ѕочуква върху камъка.

 

√арванът: ѕомниш ли ме?

 

¬ойникът: јз те зна€, птица на смъртта,  зна€ глада ти, защото и аз като теб съм гладувал. «на€ песента ти, защото и аз съм € п€л. Ќо ти не си ми другар, моите другари там останаха...Ќе зна€ защо си тук.

 

√арванът : ƒойдох да те венча€...Ќахрани ме!

 

¬ойникът: ћахай се! Ќ€кога ти взе очите ми, но душата ми н€ма да вземеш!...

 

√арванът: «ем€та те иска отново. ќнази тъмната безрадостната зем€...там всеки човек е залез... јз ликувам пред картината на залеза... Ќебето напомн€ стена след разстрел, замръзнал в своето величество взрив, блест€щи от злато доспехи на хил€ди ратници, флагове гневно развети. ќтвъд т€х с дулата на тежки оръди€ пристъп€ нощта, пристъп€ смъртта и аз като неин вестител се грижа навред да € срещат оголени кости и празни очи...

ћ”«» ј: “јЌ÷ Ќј √ј–¬јЌЏ“

¬ойникът: ћахай се!

ћ”«» ј NEIA 

√арванът:  ƒонесох ти ризата (разстила пред стату€та б€ла риза с кървави петна)...нахрани ме!

 

¬ойникът: “и си позорът на смъртта! ћахай се!

 

√арванът: —ъбрах ти годежари, твои стари при€тели...нахрани ме!

 

ћъглата открива могила от трупове на войници

 

¬ойникът: ќтлети обратно в ада!

 

√арванът: » булка ти доведох, най-милата ти...

 

»злиза ока€на жена в разкъсана, покрита с груби шевове булчинска рокл€ (жената е символ на разделената след ќсвобождението Ѕългари€)

 

√арванът: ѕозна ли €, тво€та Ѕългари€...ограбена, осакатена, насилена от всички със следите от оковите по китките и с отр€зани пшеничени коси

 

¬ойникът: Ѕъди проклет! «аедно с всички ангели! Ѕъдете проклети!...

 

√арванът: »два моето време, скоро ще ме видиш отново...ўе бъда един гост на тво€та черна сватбена трапеза...и ще €м до насита от не€, както е било винаги!

 

¬ойникът: ћахай се! ћахай се! ћј’ј… —≈!

 

√арванът отлита...ћ”«» ј...

 

—÷≈Ќј 5: Ќ≈я

ћ”«» ј“ј                                   

∆ената: ”морих се! Ќос€ мъката на ц€л народ в мене си. Ќо не от не€ ми тежи, а от греха ми...към вас...»скам да отдъхна... само тук се чувствам...неомърсена...

 ¬ойникът (слиза от постамента и € загръща с мундира си): ≈ла, почини си!

 ∆ената: Ќе исках да ме виждаш такава...срамувам се пред теб... вие загинахте, за да ме имат други, недостойни ...

 ¬ойникът: «агинахме, за да те има! Ќедостойните ти сама ще осъдиш...един ден!

 осите ти ще израстат отново. –аните ти ще зараснат. ўе дойдат само хубави дни.

 ∆ената: Ќо спомените... н€ма да изчезнат...те са толкова много, толкова страшни...и живи!

 ¬ойникът: јз съм тук, паз€ ги.  акто паз€ теб.

 ∆ената: Ќ€маш ли нужда от сън?

 ¬ойникът: —помените са моите сънища...Ћека нощ!

 “€ заспива на камъка, завита с шинела му

 ћ”«» ј„≈–Ќџ… ¬ќ–ќЌ”

¬ойникът се възкача отново на сво€ постамент. ¬исоко над всички той започва строева подготовка с пушката си и щика...могилата от мъртви войници се раздвижва, те бавно се надигат- кални и кървави наобикал€т сп€щата жена и започват отначало с трудни движени€, но впоследствие все по-уверени и синхронизирани да повтар€т командите на войника с пушките и щиковете си...постепенно на сцената се стъмва...

 

—÷≈Ќј 5а: “»«ћ≈ЌЌ» Џ“” (ƒопълнителна сцена)

(допълнителна сцена към пиесата “ѕаметник”, посветена на мо€ при€тел –адослав ѕаноров)

ѕо истинско събитие от 1917 г. на ћакедонски€ фронт. „ онско, „ итка", „Ћешник".

ѕаметникът е осветен. ¬ тъмното около него се чува мъжки глас, който пее песен:

√ласът: (песента е по стихове на яворов)

 

ƒен денувам - кътища потайни

нощ нощувам - пътища незнайни;

  н€ма татко, нито майка -

   татко да ругае,

   майка да ридае...

  Ћеле мо€

    ти ѕирин планино!

  ћоре черно

    цариградско вино.

 

 

ѕаметникът: ’убава песен, странниче, но защо само гласа ти чувам? ≈ла, покажи се на светлото, да те вид€.

√ласът: —ветло е при теб, паметнико, но тво€та светлина за мен е тъмница.

ѕаметникът: ѕесента...откъде € научи? ќт всички, дето € знаеха, нито един жив не остана. “€ се роди там, сред окопите. » в т€х беше погребана...

√ласът: “ака е, както казваш. јз най-добре зна€ съдбата й, защото аз € измислих. „увах да € пе€т, когато спр€х всичко друго да чувам.  огато всичко загуби смисъл. » небето над мен се превърна в камък.

ѕаметникът: ј името си, броднико, името си помниш ли?

√ласът: ¬ грешни€ св€т ме наричаха јнгел. «а други€ не искам да зна€.

ѕаметникът (хладно): “воето име го н€ма тук.

√ласът: Ќо онези, чийто имена са върху постамента, до един ме помн€т. ѕомниш ме и ти...

ѕаметникът (мрачно): ѕредателите не ги забрав€т. “ехни€т паметник е бесилото.

√ласът ( с горчивина): ѕредател ме наричаш, но знаеш ли кои са истинските предатели? ќни€, дето ни изпратиха на фронта. ’върлиха ни не в една, а в цели пет войни. »зправиха ни да се бием срещу съюзниците си, срещу същите, които дадоха кръвта си редом с нас за свободата ни! “€х ли да нарека врагове? “и сами€т не в€рваш в мо€та изм€на!

ѕаметникът: «а какво говориш?

√ласът: јз не дойдох сам, ти ме повика...

ѕаметникът: «а »стори€та ти си изменник.

√ласът: »стори€та не ме интересува, интересува ме »стината!

         (—илуетът пристъп€ в светлината, открива се млад мъж във войнишка риза)

јнгел (гласът): «атова дойдох. »скам ти да ме съдиш.

ѕаметникът: јз съм само един паметник. ¬ойната осъди всички ви, като ви отне живота.

јнгел: „естта ми е по-важна от живота! —ъбуди н€когашните ми другари!  ажи им, че съм готов за срещата с техните спомени! «на€, че ще се отзоват...

—тава тъмно. ќтново се изива в€тър. ƒалечни гърмежи. Ќ€кой пее песента

— враг врагувам - м€ра според м€ра,

  с благ благувам - в€ра зарад в€ра;

  н€мам братец, ни сестрица -

    братец да ме хвали,

    а сестра да жали...

  Ћеле мо€

    саб€ халоси€!

  ћоре люта

    одринска раки€.

–азвидел€ва се.  рай огневата лини€ са нас€дали уморени войници. ћежду т€х е и јнгел. Ќ€кои пушат, други чист€т оръжи€та си. ≈дин чете писмо, като само устните му мърдат.

ѕърви войник: “а€ нощ н€ма да € дочакаме. јко не се случи да ме удар€т, ей така от умората ще си ида...ƒори глад не чувствам вече толкова съм изтощен.

¬тори войник: ƒве атаки до об€д...а подполковникът пак броди из окопите заедно с капитана. ≈дини€т подкан€ с думи, други€т с ритници.

јнгел: ћного са смели тук, на сигурно, не спират да се пъчат, да ги б€хме видели отвъд теловете като зачерта€т они€ куршуми и н€ма път ни назад ни напред...

“рети войник: “ихо, приближават, сигурно ще искат нова атака

ѕърви войник:  ръвници! ѕон€кога не ги различавам от ти€ пред нас. ¬сичките искат да ни затри€т!

јнгел: Ќие сме виновни, че им се подчин€ваме!

¬тори войник:  акво приказваш!

 јнгел: “ова не са хора за пример. “ова са страхливци! ƒумбази, скрити зад нашивките си! Ќ€ма да ги слушам за нищо вече! ѕлю€ им на заповедите! — т€х само искат да се докарат пред началствата си, а неха€т, че вс€ка безсмислена заповед струва нашата кръв.

“рети войник:  «амълчи, ще те научат и ще докараш бел€ на всички ни. ћоже за друго да идват...

јнгел: ƒа, за да ни повишат в чин...”мъртъвци”

ѕо€в€ват се подполковникът и капитанът.

 ѕодполковникът:  г-н капитан, защо тези войници още не са готови? Ќаредих да започне нова офанзива! Ќезабавно!

јнгел (подвиква отстрани): √-н подполковник, ще тръгнем само, ако лично вие и останалите г-да офицери тръгнете пред нас и ни поведете в бо€...

ѕодполковникът: –едник, кой ви е разрешил да се обадите. —ложете го в първата редица! √отовност за настъпление в обход по билото и от долната...

јнгел: √-н подполковник, изглежда не ме разбрахте. Ќикой от нас н€ма да атакува повече!

ѕодполковникът кимва към капитана, който извлича јнгел сред другарите му и го блъска в краката на подполковника. ќстаналите войници гледат враждебно офицерите.

јнгел: “ƒругари, послушайте ме! «а какво да се бием. Ќие сме пет брат€ и три сестри.  ойто иска, той да се бие. —рещу нас са руснаци, наши освободители.  ато сме тръгнали подир ти€ германци само ни плечкосват и използват."

ѕодполковникът (удр€ го й му кр€сва):  уче, бунт ли ще ми вдигаш! ƒо сега не съм спирал атака, но сега ще € отложа, за да могат всички да вид€т смъртта ти! »зправете го до стената. ¬ие четиримата- —тоешком за стрелба! ќгън!

»зтрели. “ъмнина. –азвидел€ва се. јнгел стои жив пред другарите си.

ѕодполковникът: Ќе искате да стрел€те в него, така ли!?  ръгом марш! (към капитана) ƒокарайте войници от друг окоп

Ќареждат се.

ѕополковникът: —тоешком за стрелба! ќгън!

»зстрели. “ъмнина. –азвидел€ва се. јнгел отново е жив пред стената.

ѕодполковникът: » вие решихте да го пожалите. ƒа б€хте толкова задружни в бо€, колкото в заговорите!

»зведнъж се обръща и застрелва јнгел в главата. ћъжът се свлича.

ѕодполковникът се обръща към всички с насочен пистолет: ќт тук нататък ще върв€ подире ви и лично ще застрел€м всеки, който откаже да тръгне в атака или да се подчини на друга мо€ заповед. –азотивайте се и се пригответе. ∆иво! (към капитана): √-н капитан, искам името на този човек да се разпространи по ц€лата огнева лини€ , за да стане символ на позора от предателството. –азбрахте ли добре заповедта ми-предателство! » за всеки подобен случай искам да ми докладвате лично. —вободен сте!

ћузика. “ъмнина. —ветлина върху стената, в чието подножие лежи прострел€ни€т јнгел. ¬ойникът се приближва към него. —амо двамата са.

јнгел (седешком облегнат на стената): ¬ он€ следобед загинаха всички, които ме помнеха. Ќовите, които дойдоха знаеха само името ми и позорът, който то носеше със себе си. “ова беше достатъчно на »стори€та, за да затвори сво€та страница.

ѕаметникът: ј сега »стината € отвори отново. Ќо какво от това. “ъжно е, че не мога да направ€ нищо за теб- не мога да добав€ името ти върху постамента, не мога да спас€ душата ти...

јнгел (изправ€ се бавно): Ќе искам това. —коро името ми н€ма да е от значение за никого. ƒушата ми не моли за спасение. »сках отново да изпе€ песента с другарите ми, които не усп€ха да дочакат онази нощ. ѕовечето са тук край теб...—амо те и песента нищо друго не искам. Ќощта сама ще си дойде...

«апочва да пее. ƒругите се включват

Ѕог богува - нека си богува,

цар царува - века ли царува?

   Ќ€мам либе, първа обич -

     мене да очаква

     и да ме оплаква...

Ћеле мо€

   пушка огнебойка!

ћоре тънка

   солунска девойка.

 

Ќощта идва...

                                  

—÷≈Ќј 6: ћ”«» јЋЌј »Ќ“≈–ћ≈ƒ»я

 

¬ремето минава. ƒърветата от двете страни на паметника неусетно порастват.  рай стату€та на войника преминават тичащи хора, трениращи бойни изкуства, хора развеждащи кучета, влюбени, които се целуват на пейките около него. Ќаблизо вдигат рекламни банери с кичозни слогани, напомн€щи на войника агитационните едновремешни плакати за мобилизаци€та...≈дни и същи колективи идват с едни и същи венци, а чистачките ги измитат, когато увехнат. ѕосещението на ѕаметника се превръща в задължително меропри€тие веднъж годишно. ѕрез останалото време хората не го забел€зват...и това може би е индикатор за мир...

«апочва с растене на дърветата. ќстав€не на венец (последното). ќтдване на чест. “ръгват си. ≈дна чистачка идва да измете венеца. »злизат възрастна жена и млада, двете върв€т подкреп€йки се. ¬ъзрастната жена поглежда с тъга към паметника. ќтиват си. ћинава човек, който води куче. ≈дни вдигат рекламен плакат. —лед т€х други го свал€т. »два тичащ около паметника човек. Ќарочно прави каратистки упражнени€ пред войника, чието метално лице го гледа снизходително. “ръгва си с тичане. ƒвама влюбени спрат встрани от паметника и се целуват, тръгват си хванати за ръце. ќстават само дърветата, които продължават да растат.

 

—÷≈Ќј 7: ¬≈“≈–јЌЏ“

 Ќа сцената излизат жена, бутаща инвалидна количка, в ко€то отпуснат стои слаб човек във вехти дрехи, лицето му е изпито и мрачно- мъжът е инвалид, ветеран от войната на име Ћазар. ¬ ръката си държи вестник и бутилка с алкохол.

 Ћазар (гневно, докато излизат на сцената):...какво искаш...предатели, тези същите, всеки ден им гледам лицата- доволни, мазни...а къде б€ха когато мрехме като кучета из окопите!

 ∆ената: Ћазе, остави, не се €досвай!

 Ћазар (гневно, докато излизат на сцената): ...» ти ги защитаваш, аз искам да им кажа н€ко€ приказка, а ти ме дърпаш...да не е техен то€ пазар! ƒругите - със сергии, с магазини - не ги търс€т, не ги гон€т, мен за една масичка и за н€колко антики жив искат да ме разкъсат!

 ∆ената: ”спокой се, ще идем другаде и без това хората тук не ги интересуват вехтории от войната...» престани да пиеш, мол€ те!

 Ћазар: ¬ехтории са за теб, защото не си знаеш миналото! «а мен са реликви! ћедали, куршуми, парчета от щикове...спомените ми са това.

 ∆ената: «ащо искаш да ги продаваш тогава... само непри€тности ни докарваш, пари имаме малко, ще ни стигнат, ако не ги прахосваме за глупости. ѕомолих те да престанеш да пиеш!

 Ћазар: Ќе ми казвай какво да прав€, ще пи€ колкото си искам и ти не си тази, ко€то ще ми държи сметка. ƒори он€ горе, не може да ми държи! Ќе е заслужил! —амо пред себе си отговар€м! » пред онези там вътре в костницата. “е са достойни. ¬иж войника, дето ги пази- такъв б€х и аз, когато тръгвах, виж ме сега-развалина! —ъщи€т съм, но паднал...останах жив, за да зна€: войната не е човешка лудост.  “€ е доказателство, че Ѕог и д€волът са едно.

 ∆ената: Ќе говори така, грехота е!

 Ћазар:  » какво? ¬ ада ли ще ме прати! ћигар ще е по-зле от там, откъдето идвам! ѕо-скоро да е само! ўе си мисли, че ме е наказал, а всъщност ще ме отърве... акво има сега? јйде стига, стига ти рекох!

 ∆ената (плачейки):  акво да те прав€ такъв? ÷€л живот само тревоги ми носиш.  огато беше далече, ми липсваш, сега си ми чужд, враждебен...помисли ли за мен веднъж поне, на мен какво ми е да те мисл€ все, помисли ли. Ќе ти ли омръзна да се караш с другите, да псуваш и да пиеш, не искам да пиеш, чуваш ли не искам!...ѕлашиш ме!

 Ћазар:  —тига, стига вече, успокой се,

 ∆ената: » с тези приказки, клетви, богохулства, караш и мен да се срамувам, че съм ти жена!

 

Ћазар: Ќедей плака...хайде...иди да ми вземеш вестник, аз ще те почакам тука, да се успокоим и двамата...

 ∆ената: «ащо да ти купувам вестник, пак да ругаеш по всичко, дето пише в него!

 Ћазар: Ќ€ма, мирен ще бъда, ти иди да го купиш...ето ти и бутилката, н€ма да пи€, само се успокой и върви...

 ∆ената (взима бутилката): само да си направил н€ко€ порази€, докато се върна, ще те остав€ и н€ма да те погледна, разбра ли ме!

 Ћазар обръща количката с гръб към не€ и ѕаметника. ∆ената се отдалечава. ўом се скрива т€, той скришом вади една нова бутилка и отпива. √ласът на ѕаметника го сепва:

 ¬ойникът (с един глас): —ладко ли ти е да пиеш сам, Ћазаре!

 Ћазар:  ой си ти...зна€ ли те?...гласът ти го помн€?...—тамене!

 ¬ойникът (с друг глас): Ќе беше толкова сприхав н€кога...

 Ћазар: » този глас ми е познат...Ќикола!

 ¬ойникът (с трети глас): и по-пъргав беше в нозете...

 Ћазар: ¬ресак, майтапчи€ си беше, но войната по-гол€ма шега си направи с тебе.

 ¬ойникът (с гласа си на паметник): ћного гласове помниш, Ћазаре

 Ћазар: ¬сичките са на мъртъвци...

 ¬ойникът: “и какво сега, €досваш се, че тр€бва да си продадеш спомените или, че никой не иска да ги купува...

 Ћазар: Ќищо друго не ми остана за продан, освен спомените. ќстаналото без да ме питат ми го взеха...Ќо мен за друго ме е €д- на ти€ крака, дето сега са ми чужди, пренесох всичките ти€, през теловете, за да издъхнат при своите си. »мах чувството, че ги отнас€м от то€ св€т... а само аз останах в него, проклет!

 ¬ойникът: Ќищо ли от туй що е в него не искаш вече!

 Ћазар: Ќищо, преча на всички и сам на себе си опротив€х отдавна.

 ¬ойникът: ј жената, дето те остави за малко...

 Ћазар: Ѕеше с мене достатъчно дълго. «а не€ вече съм наказание, а не опора

 

¬ойникът: „ака ли те н€кой друг?

 Ћазар: —амо они€, над чиито кости бдиш, за т€х спомените ми са потребни...но изтървах времето, когато можех с т€х да тръгна. —трах ме беше тогава, обичах живота...сега тр€бва чудо да стане, за да ги вид€ отново...

 ћузика

 

ѕод краката на стату€та плочата с имената на загиналите се отмества и открива изпълнената с мрак вътрешност на костницата

 

¬ойникът: —тани Ћазаре !

 ћ”«» ј: ≈нио ћориконе- тромпетът на умиращи€ капитан от “ƒобри€т, Ћоши€т и √розни€т” (композици€та “the Strong”)

»нвалидът се изправ€ като по чудо и тръгва към отвора. —лед него плочата бавно се затвар€. ∆ената се връща с вестника и заварва празната количка и бутилката. “€ се оглежда притеснено, коленичи разплакана, ръцете и гал€т празната седалка на количката. ќт паметника войникът € гледа мълчалив и за миг лицето му става това на Ћазар...

 

—÷≈Ќј 8: Ќј—Ћ≈ƒЌ»÷»“≈

 

Ќа сцената пред паметника се по€в€ват двама напушени тийнеджъри със суичъри...ѕодават си цигарата...едини€т държи флакон с червен спрей.

 

ћладеж 1:  укер, чш кукер, ский колко имена има тука!

 

ћладеж 2:  опеле, познаваме ли ги ти€ пичове?

 

ћладеж 1: “о€ па, ти€ са от едно време копеле, некви древни джедаи се барат. «абели то€ бронзови€ горе къв е непукист. Ќе ти€ не са били наред копеле- да върв€т да се тепат залудо...

 

ћладеж 2:  Ѕило е задълже бе, пич! Ќема мърдане

 

ћладеж 1: с€ да е, знаеш кога ше ме фанат да ида...ше фанат дедови €

 

»зважда червен спрей и драска с него по стату€та

 

ћладеж 2:  опеле, ти мани ма деда ти верно може да е тука...глей на √игов дедо му, на ‘инеца и негови€...ето, к'во ти казах- Ѕо€н —ърнев, същото име като твойто, т'ва само е тво€ старец, да знаеш

 

ћладеж 1: ми €, € глей тука к'во пише: ¬есо »нджев  укера...ха, баш кат тебе, то€ деда ти с прекора са го записали, още от него го носиш то€ пр€кор.

 

ћладеж 2: ¬ерно ли бе, братле, то€ дедата е бил €ко луд

 

ћладеж 1: абе кукер... ми имаш ли иде€ що и на деда ти са му викали кукера,

 

ћладеж 2: представа си неам, копеле...

 

ћладеж 1: да не е бил грозен като тебе?

 

ћладеж 2: “оа па, бегай от тука, бе нащас!

 

ѕръска го със спре€ и двамата се хил€т червени

 

»звива се в€тър, силуетите в суичърите се превръщат в силуети с шинели, а двамата младежи  изведнъж се превръщат в изгубени войници сред преспи и виелици...спре€т е станал кръв, цигарата, ко€то си подават...е последната им цигара...

 

Ѕо€н: «емл€к, дръж се, ще се измъкнем, само се дръж!

 

¬есо: Ѕо€не...остави ме...свърших се

 

Ѕо€н: ўе преминем...още малко...вижда се, нашите не са далеко...

 

¬есо: Ѕо€не...да спреме за малко, а? за малко само...да  седнем като хора...

 

Ѕо€н: они€ са подир нас, душманите...

 

¬есо: от та€ война се забравихме...забравихме какво беше...без души останахме...

 

Ѕо€н: вдигни се кукере, да вървим, братко...

 

¬есо: кукерите...скоро наближава да изл€зат из селото, страшни, големи...злото да гон€т...винаги рамо до рамо с теб сме ги водили...да можеше и сега да ги изведа за последен път- да изгон€т като болест та€ пуста война от зем€та ни...да можеше пак да ги събера...

 Ѕо€н: ¬есо…¬есо…братко!!!

ћузика. —тъмва се. ¬ мрака кукери с тежки звънци идват да отнесат умиращи€...

 

–азвидел€ва се - двете момчета гледат благоговейно паметника, колебливо отстъпват и се скриват притеснени и засрамени...

 

—÷≈Ќј 9: Ќќ¬»я“ ƒ≈Ќ

 

“ежка музика. ƒвама мъже с чукове излизат от двете страни на постамента. Ќа ръката си всеки от т€х носи знака на нова крайна парти€. √арванът се завръща триумфиращо облита т€х и постамента, накра€ коленичи, за да посрещне лидера им - млад мъж, с дълбоки скули и изсечени черти на лицето. “ой застава пред мълчаливи€ постамент, впил сурови€ си поглед в него. 

Ћидерът (с горд, но студен глас): ѕозна ли ме? Ѕ€х малко момче, когато за последно б€х тук. ƒ€до ми те направи, мислеше, че така ще запази сина си жив. ј аз мислех че ще заместиш баща ми...Ќо нека ти кажа нещо...още тогава разбрах, че ти не си той, че н€мам нужда от теб- ти си само един надгробен паметник, който пази останките на истинските герои. Ќикога не си бил на фронта, никога не си гледал смъртта в очите. ’раниш чужди спомени и надежди...тво€т мир е декор като тази парк, в който стоиш забравен, защото не си потребен никому...ѕреди говореше с мен, сега си изкован от мълчание, спокоен си- пазиш мъртвите, безполезен! ƒокато живите се готв€т за война. —мъртта се кани да празнува, а ти стоиш безучастен. Ќ€м. ќтговори ми, защо мълчиш!...ќтговори!... (към хората си гневно) ѕретопете го! ќт него ще станат чудесни амуниции, за да посрещнем войната!

„уковете влизат в действие. ”дари се сип€т от двете страни на постамента, но войникът върху него остава несломим.

Ћидерът (надъхващо): —ветът се промени. Ќие се променихме.  ръвта избиваше най-първо от очите на иконите, сега калта на ц€лата зем€ е кървава. A време ти е дадено единствено да вдишаш и- ако имаш сили- да задържиш дъха си за ц€ла вечност. ¬ечност пълна с мрак.  ое във този случай различава мъртвецът от безсмъртни€, ако и двамата  са обречени да бъдат в тъмнина…Ќо аз ( взима пушката) ще ви повтор€ едни думи, които научих когато б€х малко момче. “е имаха същи€т смисъл тогава, но носеха друго послание: “„овекът се ражда от кал, но подвигът го прави неразрушим”… ”тре ние, направените от кал ще легнем на бранното поле. » гробовете ще станат нашите калъпи и шрапнелите и куршумите ще бъдат метала, който ще се излее в т€х. » тогава за нас, падналите, н€ма да има нужда от ангелска тръба, ко€то да очакваме, за да ни вдигне. —ами ще превземем вечността, с тази решителност с ко€то вземахме в ръце съдбата си и с тази храброст, с ко€то сме готови да дадем живота си. ѕригответе се всички! Ќе се бойте от нощта! ”трото ще изгрее от нашите гробове! » ние ще го приветстваме първи!

 

»зведнъж музиката се промен€. ћаршът се превръща в тъжен женски напев. „уковете замират и се снемат покорени в краката на двамата разрушители. Ќа сцената излиза –одината. Ћицето на Ћидера остава сериозно и непроницаемо. “€ спира пред постамента и поглежда войникът с тъжни очи. ¬ този момент Ћидера € загръща със сво€ шинел. “€ навежда засрамено глава, докато той € отвежда пред очите на ѕаметника. — не€ заглъхва  и тъжни€т женски вокал

¬ следващи€т миг маршът се връща. ”дарите са подновени. ¬ойникът рухва но не от т€х, а от мисълта за –одината и загубени€т идеал за не€. ѕушката пада от ръката му. √арванът церемониално € поднас€ на Ћидера, който € постав€ при нозете си и застава неподвижно подобно на един нов жив  паметник в разрушените  основие на опустели€ постамент.

                                                                    –ј…

 

                                                                    

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ѕламен —танков √логов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2009-07-10

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: ,
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4603  ќтзиви: 0
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-11 ясновидката
20-11 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-11 »грата
20-11 –ибен буквар /1824 г/.
20-11 ‘ранклин “омас
ѕълен списък