Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да рекламираме книгата си или по-скоро - какво да правим с първи€ си роман?
  ѕродължаваме поредицата, ко€то една главна редакторка сполучливо нарече - „учим конкуренци€та на бизнес". —м€тах да не зас€гам тази тема, но последни€ месец получихме множество писма
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от joanna_vas
 
∆ени и винo, вино и жени
ќт теб изл€зла, в теб се връщам, ћамо
¬ тиха безнадеждност
 огато ми липсваш
ќчаквана среща
—тъклена вода
—ъс сребърни очи
«а да разчупиме изпечената баница
 осите нощем шепнат
Ќе се научих
ќтдавна смъртта е настъпила
–ъката отмал€ла
Ќе боли
¬€търко
—пасение от мъките на ада!
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



…оанна(joanna_vas)>–азкази>ќчаквана среща  
ќчаквана среща
  …оанна (joanna_vas)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ўосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завал€л през нощта като из ведро. “ъмносиви€т му цв€т се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него б€ла дъждовна п€на. ÷ветовете се преливаха един друг така, че то изглеждаше почти като живо, страдалчески живо, неукротимо живо. —€каш искаше да покаже зримо истински€ цв€т на болката, но и радостта от живота като ц€ло. Ѕолка, ко€то пон€кога натежава, но е сладникава болка, ко€то гали кърв€що и води в същото време. —тъпките и пл€съка от такава болка не остават безлични, нечути и невид€ни.Ѕолка, като стреме, което посто€нно дърпаме в мислите си. “€ е онова малко разковниче на живот в живота.

ќчите му поглъщаха жадно тази блага палитра от багри. —ребристо-сиви багри, сребристо-сиви вълни на мисълта, които се плискаха в скалите на дните, опитвайки се да прегръщат и целуват мигове. “ова беше толковаистинно. —€каш времето се претърколваше с един неестествено причудлив звън, който зараз€ва. –адостна болка. ƒните се изграждаха като в песен, чувана през сърцето по един несвойствен за сетивата начин, а клетките на мисълта танцуваха ли, танцуваха.

¬същност шосето си беше съвсем като другите, криволичещо по зем€та, мълчаливо и очертано, шосе, което водеше по гръбнака на живота към невиждани реални и нереални пространства.

Ўофира дълго. Ўосето в него също беше зал€но с поройни€ дъжд на мисълта, където трудно можеше да намери покой.

Ѕеше вече късно през нощта. ќпитваше се да не бърза прекалено много, тъй като знаеше, че му остава още съвсем малко докато пристигне до къщата, в ко€то т€ го очакваше. Ѕеше красива и първото нещо, което го впечатли в не€ беше онова особено излъчване Ц с€каш не беше с лице на жена, а с лице на душа. –€дко се срещат такива жени, дето ц€лата вътрешна красота е изл€та изц€ло върху външната форма на лицето им. Ќ€маше търпение да пристигне по-бързо при не€. “ова беше т€хната първа среща.

“€ го очакваше. «наеше, че дъждът ще го забави малко, но като че ли това засилваше желанието й още повече. —тоеше на прозореца, вперила поглед навън и се взираше в далечините дебри на тъмнотата, прослед€вайки път€, който ги раздел€ше. “€ изпращаше с въздишка вс€ка преминала покрай прозореца кола. Ѕе приела очакването като дар и се опитваше да не страда в изтичащите часове. Ќа моменти й се струваше, че минават години и вс€ка минута по малко тежеше и се нижеше бавно по циферблата, но сърцето й не спираше да тупти припр€но. —труйки пот навлажн€ваха ръцете й.

“€ запали поредна цигара. ѕушеше много, а сега като че ли започна да пуши още повече. ѕепелникът се пълнеше с изгорелите в обич минути... ћислеше си, че вс€ка изпушена цигара ще е последна и след не€ Ц колата му ще блесне с веселите си тънкоструйни светлини на фаровете му и ще освети стените на ста€та. —€каш очакваше танца на слънчево зайче, което всеки момент щеше да се промуши през прозорците й, за да се усмихне пространството... Ќова топла вълна премина през ц€лото т€ло. ”сещаше, че пръстите на ръцете й б€ха леко премръзнали от вълнение. ќрос€ването на кръвта, като че ли достигаше до там едва-едва. ќчакваше го...

“ой се опитваше да не натиска прекалено силно педала на газта, въпреки че всъщност едва се въздържаше. »скаше му се да пристигне по-бързо при не€. √умите на колата му б€ха доста изтъркани и знаеше, че при такива услови€ возилото му н€ма да е достатъчно устойчиво. „истачките на стъклата се движеха с гол€м замах, опитвайки се да дадат видимост на очите, вперени в път€. ƒвижени€та им б€ха като две махала Ц махала от часовникови€ механизъм в сърцата им, които със синхронните си и равномерни движени€ отбро€ва минутите до т€хната среща.

ƒъждът не спираше да вали, а по капака на колата му капките се сипеха една след друга и заглушаваха при€тната музиката в стил У–етроФ, ко€то слушаше, типично в негов стил. “ой се опиваше да не мисли за оставащите километри до кра€. ѕросто пътуваше. «наеше, че път€т го води към не€ и дори и за миг не си помисли да спре и да изчака в н€ко€ отбивка на път€, докато дъждът поспре поне малко. ¬алеше като из ведро, истински мартенски, непон€тен порой. Ўосето бавно се превръщаше в плитководна река, в ко€то гумите на колата се превъртаха като витла, понесли шасито към ке€, на който той беше твърдо решен да спре и да хвърли сво€та котва...

“€ го бе вид€ла за първи път преди н€колко месеца в един ресторант. “ой седеше в едно сепаре сам, с чаша б€ло сухо вино и н€какви €дки. —помни си как с перифери€та наочите си улови присъствието му, онова съдбоносно присъствие, което не даде покой на мисълта й. ¬ онзи миг, в който погледите им се срещнаха, с€каш се сл€ха галактики и образуваха сво€ вселена със своите форми и светлинни движени€. ќще чувстваше онази сладникавата болка в сърцето, ко€то € прониза с такава сила, че едва усп€ да отдели очите си от неговите. ƒори сега с€каш го виждаше. √ледаха се толкова дълго, с€каш се б€ха очаквали ц€л живот.

ќчите му отбро€ваха изход€щите табелки с имена на градове, докато накра€ фаровете му с€каш целунаха със светлината желаната метална табелка, на ко€то беше изписано името на града. ќще малко си каза, още малко... Ќатисна педала на колата, припр€н от желанието да пристигне по-бързо. —тискаше здраво волана и го превърташе така, като че ли бе тежко корабно кормило. ¬ този момент обаче внезапно се по€ви един гол€м тир, който изскочи изневиделица от насрещното платно и поради лошата видимост се вр€за в колата с такава сила, че го отнесе към мантинелата.  олата се завърт€ и се преобърна н€колко пъти преди да се спре, като стар, пробит и потъващ кораб. ƒъждът продължаваше да вали като из ведро. Ќастана суматоха. ¬дигна се шум и хората наизл€зоха от близките къщи.

 ъщата й се намираше на н€колко метра от м€стото на случката и т€ не можеше да не забележи, че се е случило нещо. „уваше виковете на хората за бърза помощ. ¬ид€ и светлините на пристигаща спешно линейка и тогава не издържа и се затича навън по шосето, което все още се гърчеше в болка... Ѕеше мокра до кости, когато вид€ да качват т€лото на н€какъв мъж на носилка. ѕриближи се по-близо към неизвестното за не€ лице и го позна. “ова беше той. Ћицето му беше окървавено, но очите му б€ха широко отворени. “€ изкрещ€ неистово силно:

Ц ∆ив ли е, жив ли е?

Ц ∆ив е... отговори лекар€. ўе се оправи, госпожо. ¬ие познавахте ли го? ћол€, качете се в линейката заедно с нас.

ѕрез ц€лото време, докато пътуваха към най-близката болница, т€ държеше ръката му, а той Ц не преставаше да се усмихва и да € гледа.

ќбичаше €, но не можеше да й го каже с думи, макар че т€ го бе чула доста отдавна, още в първи€ миг, когато се срещнаха. Ѕеше твърде слаб в този момент, тъй като болката го беше сразила до такава степен, че в един момент вид€, как той изгуби внезапно съзнание. ѕритесни се. ѕриеха го веднага в спешното отделение. Ќалагаше се да му направ€т н€колко малки шева. ќт удара беше изпаднал и в кома. Ќ€колко дни лежа така, а т€ не се отдел€ше от него. „акаше го, грижеше се за него и най-вече не спираше да му говори и да му разказва за себе си. “ой подсъзнателно € чуваше и т€ знаеше това. ”сещаше го. “очно това му помогна най-вече да събере сили и да се пребори със сами€ себе си, налагайки вол€та си да оцелее заради не€ на вс€ка цена. “олкова много му се искаше да й каже, че € обича. Ќе беше усп€л, а се чувстваше н€как си длъжен.

Ќастъпи поредното слънчево утрото, в което т€ бе задр€мала от умора на стола край него, когато усети едно силно притискане на ръката й. “ова € събуди внезапно. ѕосле почувства и топли€ допир на устни, които целунаха китката й. ќтвори очи и вид€, че лицето му с€каш си€еше, беше същото както го бе вид€ла последни€ път. Ѕе отворил очи и € гледаше с онази топла усмивка с ко€то за последно € гледаше докато пътуваха към болницата.

“€ забел€за също, че се опитва да й каже нещо, че отвар€ устни, но... от т€х не излизаше ни дума ни вопъл. ѕо н€какъв начин се оказа, че бе загубил напълно говора си. Ћекарите така и не дадоха никакво об€снение за това.

“€ започна да рови в чантата си припр€но, докато най-накра€ намери къс от б€л лист и химикал. ѕодаде му ги. “ой се усмихна отново, още по-широко и още по-мило. “ози лист т€ го запази в сърцето си...

Ќа него той написа с едри букви и с лек наклон единствено думичките Ц УќЅ»„јћ “≈Ф, с които можеше да й каже всичко.

Ѕеше все още изморен. «аспа неволно, а т€ плака, плака ...

ѕлака много дълго до него...

ќбичаше го ...

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© …оанна ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2005-03-17

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: annabell_,
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
’удожникът
 
  ѕосещени€: 4334  ќтзиви: 11
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
21-09 ќмагьосани€т принц
21-09 »грата
20-09 »грата
20-09 “ийнейджърска сцена
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
ѕълен списък