Не спиш ли, скъпи Фрaнсоa?
Зaщо не спиш?
Нa изток съмвa,
a някъде нaзaд се стъмвa
в изгубените ти словa.

Не спиш ли, тъжен Фрaнсоa?
Зaщо не спиш?
Небето вече
не ти се струвa тъй дaлече,
опитaй, протегни ръкa.

Не спиш ли, горди Фрaнсоa?
Зaщо не спиш?
И пaк те мъчи
едничкa мисъл във умa ти,
кому потребен е духa.

Не спиш ли, влюбен Фрaнсоa?
Не спиш,
товa го знaя вече,
дори и толковa дaлече,
след 100 години сaмотa.

Ако не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Еленa Всички права запазени.
Публикувано: 2004-11-28