'Що е толкова гадно нещо любовта? Влюбваш се, държиш се като идиот пред нея и пред другите, правиш си илюзии, кроиш планове как да й го кажеш, как да й направиш кеф. Винаги е покрай теб и ти почваш да си вярваш - "Обича ме!". После правиш глупостта да си разкриеш чувствата, с което разваляш всичко - казва ти, че иска да си останете приятели, отблъсква те или си измисля извинение. Вече не се виждате, говорите си от време на време по телефона (в най-добрия случай), лъжете се един друг, че нищо не е станало, а ти се самоубиваш по безброй начини в ума си. Всяка вечер заспиваш с мисълта за нея. Будиш се с оптимизъм, дебнеш телефона с надеждата, че ей сега ще звънне. Обхващат те лоши мисли, почваш да се оплакваш на себе си, да се упрекваш, да се виниш, намразваш се. Света ти се вижда вече неудобно място, където ти си излишен. Появява се и депресия (нещо нормално в такива моменти). Защо всички те мразят, лъжат, правят ти мръсно? Почваш сериозно да мислиш за самоубийство (лошо!). Не може да продължаваш така - приятелите не те уважават, момичето, за което живееш, не се интересува от тебе и се опитва да те отбягва, имаш си проблеми с даскало, родители, близки, и вече наистина не намираш причина за да продължиш. Хубаво е в такива моменти да се сетиш, че самоубийството е грях, та ако поне малко вярваш в Господа, ще трябва да измислиш нещо друго...
Дните минават, всичко те отегчава, отвращава, дразни, задушава. А като помислиш, че преди два месеца се познавахте съвсем малко, беше ви приятно да сте заедно и си живеехте безгрижно. Къде изчезна това? Възможно ли е нещо толкова невинно да бъде основата на такава съдба? Да, и на т'ва му се вика истинска Любов (само че невъзможна). Другото е просто запознанство с оцветители (целувки, прегръдки, излизане заедно и куфеене по баровете), без да има тази духовна обвързаност, крепяща се не на външността и материалното и социалното положение, а на нещо много по-велико...
Та има ли изход? Как да живееш, когато трябва да забравиш незабравимото? Признавам хората попаднали в такава мизерия за истински герой (щото и аз попадам в същата категория), които са оцеляли и са успяли някак си да превъзмогнат "кризата". Не помагат повърхностни връзки, нито компютърни игри, нито контакт с много хора. За да спреш да мислиш за нея, ще трябва да мислиш за нещо много по важно за момента. Препоръчителни са адреналинните и агресивните спортове (има известен риск за здравето, цялостта или дори живота ви, ама нали това е идеята). Човек, търсещ лек при влюбване, е толкова отчаян, че се хваща за всяка клечка. Каквито и съвети да ти дават за избавянето от положението, нищо не ще ти помогне. Дистанцията между теб и нея само още повече те пали по нея, силната воля само ти пречи да вземеш крайно решение, разкъсваш се. Мисълта е отровна, а не можеш да не мислиш (типично свойство за мъжете, занимание за през свободното време). Решението е индивидуално за всеки и за това трудно би се приложило в два случая на двама души.
Любовта е отрова, революция в душата, провеждаща реформи водещи до... и малко по на ляво. Всеки трябва да мине през тоя път, а се случва някой да не го извърви, някой като мен и още да се шляе, гледайки в табелата изход въртяща се при всеки порив на вятъра.
Ако някой има противоотрова, горещо ще го помоля да се свърже с мен!!! |
Заповядайте на 11-ти септември на Лятната сцена в Борисовата градина на поредното шоу на „Пъстра трапеза на гости на моя град". Събитието се организира от „Ивитал Консулт" ЕООД и „Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите - А.Р.И.З.-7" и със съдействието на Столична община.
